Гост-автор Боряна Георгиева

Най-често прилаганото основание в практиката за прекратяване на трудовия договор е прекратяване по взаимно съгласие съгласно чл. 325. ал.1 т.1 от Кодекса на труда.

Кое е най-важното:

• Страните трябва да са постигнали взаимно съгласие, трудовият договор да бъде прекратен на това основание. Предложението може да бъде отправено както от работника така и от работодателя.

• Прекратяване по взаимно съгласие може да се прилага във всеки един трудов договор/срочен или безсрочен/. Погрешно е разбирането, че срочният договор може да се прекрати само чрез срочните основания за прекратяване.

• Страната, към която е отправено предложението, следва задължително да го приеме и да вземе отношение по него. Освен това тя трябва да уведоми другата страна за взето решение в 7-дневен срок от получаване на предложението. В случай че страната, към която е отправено предложението, не отговори или не уведоми ответната страна за взето решение в законовия срок, се счита, че предложението не е прието. Ако в тази ситуация трудовият договор бъде прекратен след изтичане на законовия 7-дневен срок с основание "Взаимно съгласие на страните", ще се счете, че уволнението е незаконосъобразно.

• В случай че ответната страна е съгласна с предложението, но желае прекратяването да стане от друга дата, тя трябва да уведоми за това ответната страна. В този случай считаме, че не е постигнато взаимно съгласие и приемащата страна може да инициира преговори, в които да се стигне до постигането му.

• Когато в преговорите се постигне взаимно съгласие на страните за определена дата, се изготвя документ, от който да е видно, че волята и на двете страни е свободно изразена и има еднакво желание за прекратяване на трудовото правоотношение от определената дата. Този документ може да бъде протокол от среща, споразумение или друг документ, подписан и от двете страни.

• Когато работник или служител е отправил предложение до работодателя за прекратяване по взаимно съгласие, без обаче да посочи точна дата на прекратяването, работодателят може да прекрати договора в законовия 7-дневен срок, без това да се счита за незаконосъобразно, с издаването и връчването на заповед за прекратяване от избрана от него дата в същия 7-дневен срок. Това е така, тъй като отговорът на работодателя е изразен писмено, документът е връчен на лицето в законовия срок и датата на прекратяване на правоотношението е в същия законоустановен срок. Ако прекратяването обаче се извърши от дата след изтичането на законовия срок, уволнението ще бъде незаконосъобразно.

• Предложението за прекратяване на договора по взаимно съгласие след отправянето му към ответната страна може да бъде оттеглено от страната, която го е отправила, преди или едновременно с получаването му, а след това, само със съгласието на ответната страна. След постигането на взаимно съгласие, изразено писмено, то не може да бъде оттеглено едностранно от която и да било от страните, тъй като вече е изразена съгласуваната между тях обща воля. Посоченият срок се брои в календарни дни, като не се брои денят на събитието или на момента, от който той започва да тече. Срокът изтича в края на последния календарен ден.

На какви обезщетения има право лицето:

След прекратяването на трудовия договор на основание чл.325 ал.1 т.1/по взаимно съгласие/ лицето има право на :

• Обезщетение за неизползван платен годишен отпуск/ако има такъв/ на основание чл.224 ал.1 от КТ
• Обезщетение на основание чл.222 ал.3/пенсиониране при придобито право на пенсия за осигурителен стаж или възраст/

Право ва обезщетение за безработица

В общия случай служителят, освободен по взаимно съгласие на страните, има право на обезщетение за безработица. Погрешно е разбирането,че взаимното съгласие отнема обезщетението за безработица.

За да се получава обезщетение за безработица трябва да е спазено изискването на чл.54 ал.1 от КСО.

Забележка: В сила от 01.01.2018 текстът е променен

Чл. 54а. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 115 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които:
1.имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта;
2.не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168;
3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.

Размерът, който служителят би могъл да получи, е определен в изключенията на чл.54б ал.3 и ал.4 от КСО и той е в размер на 4 месеца по 7.20 лв на ден т.е така нареченото минимално обезщетение

Забележка: Минималният дневен размер на обезщетението за безработица - 12 лв. от 1 октомври 2020 г.

Важно е да се отбележи,че по време на получване на обезщетение за безработица било то и минимално, лицето е здравно осигурено за сметка на републиканския бюджет.

---------

Боряна Георгиева е Специалист ТРЗ,основател на Група на практикуващи ТРЗ и ЛС във Фейсбук

Илюстрация:Designed by Freepik