Плащането на по-високи данъци не е въпрос на патриотичен дълг, но .....

гост-автор: Теодор Тодоров

"Всеки е в пълното си право да урежда своите финансови дела така, че да плаща колкото се може по-малко данъци; никой не е длъжен да планира печалбите и загубите си по най-удачния за Министерството на финансите начин; плащането на по-високи данъци не е въпрос на патриотичен дълг..."

Gregory v Helvering, 1934-1935


През следващата година, в областта на данъците у нас, предстоят интересни промени. Вече приключи общественото обсъждане на промените в материалните данъчни закони и предстои внасянето им в пленарна зала. Едновременно с това за обществено обсъждане са публикувани и предстоящите промени в ДОПК, изискващи всяко данъчно задължено лице, както и неговия консултант или консултанти ако има такъв/такива, да докладват пред НАП всяка схема която възнамерява да прилага и която би му “спестила данъци” или казано на юридически език, би му донесла данъчно предимство.

Ако се замислим: Какво са данъците?

Това са парите, събрани от нас и нашия труд, които правителството къде целесъобразно, къде не толкова харчи. С други думи те са сметката, която правителството ни пробутва за плащане за неща, които то самото е решило да прави. И тъй като никой не гори от желание да плаща чужда сметка, все по-често се сещаме за цитати, като този от началото на настоящия материал и тук ще Ви разкажа за конкретния случай.

Случаят се развива в САЩ през далечната 1928 г. и е основополагащ за последващото налагане на данъчни правила и практики.

Госпожа Евелин Грегори е състоятелна дама от Бруклин. Същата е съпруга на г-н Джордж Д. Джордж, личен секретар на мултимилионера, индустриалец и филантроп Валентин Евърет Мейси. След смъртта му през 1931 г., състоянието на Джордж Д. Джордж е оценено на около 400 хил. щатски долара (еквиваленти на около 4 млн. щатски долара през 2002 г.). Госпожа Евелин Грегори е едноличен собственик на компанията United Motrgage Corporation, която от своя страна притежава 1 000 дяла от капитала на Monitor Securities Company. През 1928 г. същите са оценен по борсови цени на 133 333 щатски долара. Госпожа Грегори решава, че иска да ги продаде всичките. Обаче.....какво прави с данъците?

Съществуват два варианта:
1. United Motrgage Corporation да продаде дяловете, да си плати корпоративния данък, да разпредели дивидент на г-жа Грегори и съответно дивидента да се обложи. 
2. United Motrgage Corporation да предостави дяловете на госпожа Грегори под формата на дивидент и тя да ги продаде. Разбира се, и дивидентът и доходът от продажба на дяловете са облагаеми.
И в двата варианта, ефекта от данъците е един и същ.

Госпожа Грегори обаче решава да се възползва от текст в данъчното законодателство, който освобождава от облагане доходите от придобиване на дялове, ако придобиването е в резултат на преобразуване (буквално: corporate reorganization). И така, на 18 септември 1928 г., тя учредява компания Averill Corp и три дена след това, Averill Corp придобива от United Motrgage Corporation 1 000-та дяла в капитала на Monitor Securities Company. На 24 септември 1928 г. г-жа Грегори ликвидира Averill Corp и собствеността на 1 000-та дяла от капитала на Monitor Securities Company се прехвърля към нея. В последствие ги продава за 133 333 щатски долара. Всичко това тя третира като преобразуване (corporate reorganization) и в данъчната си декларация за 1928 г. декларира 133 333 долара, претендира разходи в размер на 57 325 долара и изчислява данък върху разликата (capital gain) от 76 008 долара. През 1934 г. обаче, данъчната администрация не се съгласява с мнението на г-жа Грегори и твърди, че неправомерно си е намалила данъчното задължение с около 10 000 долара.

Госпожа Грегори решава да обжалва. Съдебният процес завършва през 1935 г., като протича пред три инстанции:
1) the Board of Tax Appelas (първообраз на днешния United States Tax Court – вероятно на български се превежда като Данъчен Касационен съд)
2) the United States Court of Appeals for the Second Circuit (Второ инстанционен данъчен касационен съд)
3) the Supreme Court of the United States (Върховен щатски съд)

Първата инстанция отсъжда в полза на ищеца, г-жа Грегори. Данъчната администрация обаче не е съгласна и обжалва на втора инстанция. На втора инстанция решението е в полза на администрацията. Г-жа Грегори обжалва пред трета инстанция, която обаче потвърждава решението на втората.

Цитатът, с който започнах, е от решение втората инстанция.

Написано е от съдията Хенд, който се съгласява с решението на първоинстанционния съд, но разглеждайки хипотезите които се включват в нормата, на която се позовава г-жа Грегори, стига до извода, че “to dodge the shareholders' taxes is not one of the transactions contemplated as corporate reorganization” (избягването на данъците на акционерите не е една от транзакциите, смятани за корпоративна реорганизация) и отсъжда в полза на администрацията. Разбира се, г-жа Грегори обжалва на трета инстанция, която обаче се съгласява с решението на втората. Освен това добавя:

“Като оставим настрана мотивите, свързани с данъчното облагане, според това което всъщност се случва какво намираме? Просто операция, която няма бизнес цел – просто е средство, което прикрива под формата на корпоративна реорганизация истинския характер на операцията....При тези обстоятелства, фактите говорят сами за себе си и могат да се тълкуват само по един начин. Цялото начинание, макар и в съответствие със закона, всъщност е сложна и заобиколна (нечестна) форма на транзакция на собственост, маскирана като корпоративна реорганизация и нищо повече.” Цялото решение на Върховния съд може да се намери тук: 

Решенията на втората и третата инстанция поставят акцента върху онова, което наричаме “икономическа същност” и регламентират, че икономическата същност, а не формалната страна, е водеща при определяне на данъчните задължения. И всичко това се е случило през далечната 1935 г., някъде между двете световни войни.

Разбира се, че никой не обича да плаща данъци. Още повече, че плащането на данъците не е патриотичен дълг. Освен това плащането не става под формата на доброволно участие, а е насилствено вменено задължение. За наше съжаление обаче, две неща са неизбежни – данъците и смъртта.

---------------

Теодор Тодоров e одитор във FicadexBulgaria / Одит - консулт М ЕООД (www.ficadexbulgaria.com)


Настоящото изложение има информативен и опознавателен характер. Изразява личното професионално мнение на авторите на сайта и не представлява конкретен съвет или консултация

Напиши коментар