Отговор на казус №5

Казус:

В началото на 2020 г. българско дружество изнася част от спомагателната си дейност (кол и дистанционно сервизен център) в друга страна. Първоначално дейността обслужва изцяло дейността на българското дружество, но ръководството вижда възможност да направи така, че дейността на центъра да започне да заработва свои собствени приходи и да се самоиздържа и дори да печели от тази дейност. В резултат на това решение, от 01.08.2020 г., центърът ще формира място на стопанска дейност (МСД) в другата страна.

От самото си създаване, по правилата на законодателството на другата страна, центърът формира постоянен обект за целите на ДДС и съответно е регистриран по ДДС в тази страна. Спазвайки законодателството на тази страна, всеки месец центърът издава invoice към българското дружество за сума от около 30 хил.лв., които покриват текущите му разходи. След като центъра ще започва да работи и с други (външни) страни, ръководството е определило примерен ценоразпис на услугите, които ще извършва. Остойностени по тези цени, услугите предоставяни от центъра към българското дружество се оценяват месечно на 42 хил.лв. Ръководството обаче е сигурно, че няма да променя нищо в организацията и начина на работа между центъра и българското дружество.
Следва ли българското дружество да прави някакви преобразувания в ГДД, свързани с работата на центъра? Моля, обосновете се.

Решение:

До преди да формира МСД, издаваните от центъра invoice служат единствено за задоволяване изискванията на ДДС законодателството и представляват т.нар. “вътрешен оборот”. От чисто счетоводна гледна точка, фактурираната сума от 30 хил.лв. на месец няма характер нито на приход, нито на разход за дружеството и тъй като корпоративното облагане е в България, то сумата не оказва влияние на данъчния финансов резултат (ДФР). След формирането на МСД обаче, облагането на дейността се разделя между България и другата страна независимо, че от счетоводна гледна точка нищо не се променя. Предоставяните от МСД услуги към българското дружество ще се третират като трансфер на услуги, като освен това организацията на дейността изпълнява заложения в чл. 156 (4) , т.1 ЗКПО критерий: “конкретният трансфер съвпада с обичайните сделки, извършвани чрез тази част на предприятието, разположена извън страната, и насочени към трети лица”

С фактурираните суми от 30 хил.лв. на месец от центъра, българското дружество следва да намали данъчния  финансов резултат (ДФР) при годишното преобразуване. Освен това, на основание чл. 156 (3), т.1, понеже пазарната цена (42 хил.лв. на месец) на трансферираната услуга е по-висока от отчетения разход (30 хил.лв. на месец) за същата, дружеството следва да намали ДФР с още 12 хил.лв. на месец

Формирането на ДФР, декларирането и облагането на МСД следва да се извърши по данъчните правила на другата страна, като тази част от дейността не подлежи на облагане в България.
 


Настоящото изложение има информативен и опознавателен характер. Изразява личното професионално мнение на авторите на сайта и не представлява конкретен съвет или консултация

Напиши коментар