Обнародвани са промени в Кодекса на труда

 

В Държавен вестник Бр. 107, от дата 18.12.2020 г. е обнародван Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда

 

Кои са основните промени:


1. Социален диалог и колективното трудово договаряне, включително и по отношение на отчитането на работното време и ограничаването на извънредния труд в отделните отрасли и браншове

 - Нов чл. 2а от КТ относно двустранното сътрудничество, в който изрично се регламентира задължението на държавата да насърчава социалния диалог и двустранното сътрудничество между социалните партньори и целите, към които следва да се насочват усилията в тази област.

- допълнение в чл. 3в, ал. 1 от КТ, с което се разширява кръгът на въпросите, по които може да се иска мнението на Националния съвет за тристранно сътрудничество.

- изменения и допълнения в чл. 51б от КТ, с които се усъвършенства процедурата по разпростиране на сключените отраслови или браншови колективни трудови договори.

- изменение в чл. 53, ал. 3 от КТ, с което ясно се регламентира процедурата по вписване на колективните трудови договори.

- изменение и допълнение в чл. 57 от КТ, с което се регламентира възможността за включването на клауза в колективния трудов договор относно присъединителна вноска на работници и служители, които не са членове на синдикалната организация, страна по него.

Сумирано изчисляване на работното време - промени в чл. 142

-В случаите на сумирано изчисляване на работното време работодателят определя период, за който се установява сумирано изчисляване на работното време, с продължителност от 1 до 4 месеца.

- Периодът на сумираното изчисляване за определени дейности  се удължава до 12 месеца чрез механизма на колективното трудово договаряне на ниво отрасъл или бранш

 

Възможност  да се договаря по-голяма продължителност на извънредния труд


- изменения и допълнения в чл. 146 от КТ, с които се дава възможност чрез механизма на колективното трудово договаряне на браншово и отраслово равнище да се договаря по-голяма продължителност на извънредния труд на работник или служител, но не повече от 300 часа в рамките на една календарна година.

- Запазват се установените в КТ ограничения за полагане на извънреден труд само при определени хипотези, както и за продължителността му в рамките на месец, седмица и два последователни работни дни. Запазва се продължителност на извънредния труд до 150 часа за една година, ако не е договорен по-голям размер в колективен трудов договор на браншово и отраслово ниво.


2. Трудовите отношения с международен елемент, включително при командироване

- изменения в чл. 10 от КТ, с които се регламентира, че приложимия закон към трудовите правоотношения с международен елемент е КТ, като той ще се прилага за трудовото правоотношение между работодател и работник или служител, чието място на работа е в България или в чужбина, доколкото не е предвидено друго в закон или в международен договор, който е в сила за Република България.

- изменения и допълнения в чл. 107т от КТ, с които предприятието ползвател се задължава да уведомява предприятието за временна работа за командироването на изпратения работник не по-късно от пет работни дни преди командироването.

- изменение в чл. 121а, ал. 6 от КТ, с което се гарантира, че размерът на трудовото възнаграждение, на което имат право командированите и изпратените в България работници и служители, е не по-малък от този на работниците и служителите, полагащи труд трайно на територията на страната. При формирането на това възнаграждение се включват всички задължителни елементи, които са част от брутното трудово възнаграждение, съгласно българското законодателство

3. Гарантиране в по-голяма степен на правата и задълженията на страните по трудовото правоотношение, съобразно съвременните икономически условия и развитието на пазара на труда, при определени хипотези

- допълнение в чл. 114 от КТ, с което се определя, че трудов договор за работа през определени дни от месеца може да се сключва от работника или служителя с работодателя, при който работи, само за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, извън установеното за него работно време

- допълнение в чл. 114а от КТ, с което се включват тютюнопроизводителите в обхвата на лицата, които могат да наемат работници за един ден за извършване на краткотрайна селскостопанска работа.

- изменение в чл. 139, ал. 5 от КТ, съгласно което министърът на труда и социалната политика ще определя редът за установяване на задължението за дежурство и време за разположение на работодателя, максималната продължителност на времето и редът за отчитането му. Отпада задължението министърът да определя отделни категории работници и служители, които имат задължения за дежурство и време на разположение, поради факта, че това правомощие не отговаря на съвременните индустриални отношения.

- изменение в чл. 140, ал. 3 от КТ, съгласно което работодателят е длъжен да осигурява безплатна храна на работниците и служителите, които полагат нощен труд.

- изменение в чл. 155, ал. 2 от КТ, с което се намалява минимално изискуемия трудов стаж за придобиване на правото на ползване на платен годишен отпуск от 8 на 4 месеца за работниците и служителите, които постъпват за първи път на работа.

- допълнение в чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, с което се изключва възможността работодателят да прекрати трудовия договор на учител поради придобиване на право на ранно пенсиониране по реда на чл. 69в от КСО.

- допълнение в чл. 351, ал. 2 от КТ, съгласно което за трудов стаж ще се признава и времето, през което работникът или служителят е работил в международна организация, в която Република България членува.

- създаване на нова т. 22 в § 1 от допълнителните разпоредби на КТ, с която се въвежда легално определение на понятието „системни нарушения на трудовата дисциплина”. За такива ще се приемат три или повече нарушения на трудовата дисциплина, извършени за период от една година, като за поне едно от тях не е налагано дисциплинарно наказание и за налагането му не са изтекли установените срокове, а за тези, за които са налагани - дисциплинарните наказания не са заличени по съответния ред.

 

4. Контролната и санкционната дейност относно спазването на трудовото законодателство 

- изменение в чл. 413, ал. 3, т. 2 от КТ, с което се намалява минималния и максималния размер на административната санкция при извършване на повторно нарушение, свързано с неизпълнение на задълженията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като имуществената санкция е от 15 000 до 20 000 лв., съответно глоба от 5000 до 10 000 лв.

- изменение и допълнение в чл. 414 от КТ, като се заличава алинея 2 и се създава нова алинея 4, с която се определя, че при повторно нарушение, свързано с разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, както и за нарушения, свързани с недекларирания труд, наказанието е имуществена санкция или глоба в размер от 15 000 до 20 000 лв., съответно за виновното длъжностно лице - глоба в размер от 5 000 до 10 000 лв.

- изменение в чл. 415, ал. 1 от КТ, с което се определя санкция за неизпълнение на всяка наложена принудителна административна мярка, а не само на предписание.

- създаване на нова ал. 2 в чл. 415 от КТ, с която се установява, че при неизпълнение на задължително предписание на контролен орган по чл. 405а, ал. 4 от КТ, че нарушителят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 2 500 до 15 000 лв.

- създаване на нова ал. 3 в чл. 415 от КТ относно неоказване на съдействие на контролен орган за спазване на трудовото законодателство при изпълнение на неговите функции. В този случай нарушителят, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба в размер от 100 до 500 лв. или имуществена санкция в размер от 2 500 до 15 000 лева, а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв

- изменение в чл. 415а и чл. 415б КТ, с което се определя тридесетдневен срок за внасяне на наложена санкция от контролните органи, като след изтичане на този срок ще се дължи лихва в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка за периода плюс 20 пункта.

- създаване на нов чл. 415в1 от КТ, с който се установява повишен размер на административната санкция за системни нарушения, свързани с свързани с използването на недеклариран труд (чл. 61, чл. 62 и чл. 63 от КТ), както и за неизплащане в срок на дължимите от работодателя трудови възнаграждения или обезщетения (чл. 128, т. 2 и чл. 228, ал. 3 от КТ). работодателят да се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 20 000 до 30 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 10 000 до 20 000 лв. 

- изменения и допълнения в чл. 415г от КТ, с които се намалява минималният размер на санкцията при сключване на споразумение при установено нарушение на трудовото законодателство и се ограничава възможността такова споразумение да се сключва при повторни и системни нарушения. Размерът на санкцията при сключване на споразумението следва да не е по-малко 70 на сто от минималноустановената в съответната санкционна разпоредба.

 

-----------------------------------------------------------------

Използвани Мотиви към към проекта на Закон за изменение и допълнение
 на Кодекса на труда

 

 Чл. 2а. (Нов - ДВ, бр. 107 от 2020 г.) (1) Държавата насърчава социалния диалог и двустранното сътрудничество между синдикалните организации и организациите на работодателите по въпросите, определени в чл. 2.
(2) Представителните организации на работниците и служителите и на работодателите на национално равнище полагат усилия за развитие на социалния диалог и сътрудничеството, които да допринасят за:
1. укрепване на взаимното доверие;
2. взаимно зачитане на интересите;
3. утвърждаване на колективното трудово договаряне;
4. повишаване информираността на работниците и служителите;
5. мотивацията на работниците и служителите за активно участие в работния процес;
6. развитие и утвърждаване на корпоративната социална отговорност.

Чл. 3в. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 107 от 2020 г.) Националният съвет за тристранно сътрудничество обсъжда и дава мнения по законопроекти, проекти на подзаконови нормативни актове и решения на Министерския съвет и по други въпроси по чл. 3.
(2) Мнение от Националния съвет за тристранно сътрудничество по ал. 1 могат да искат:
1. президентът на Републиката;
2. председателят на Народното събрание и председателите на постоянни комисии на Народното събрание;
3. министър-председателят.

Чл. 51б.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 120 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 2020 г.) По общо искане на страните по колективния трудов договор, сключен на отраслово или браншово равнище, министърът на труда и социалната политика може да разпростре прилагането на договора или на отделни негови клаузи във всички предприятия от отрасъла или бранша след изразено писмено съгласие от всички организации на работниците и служителите и на работодателите, признати за представителни на национално равнище.
(5) (Нова - ДВ, бр. 107 от 2020 г.) Разпростреният колективен трудов договор или отделните негови клаузи има действие спрямо работниците и служителите, които работят в предприятия, обхванати от съответния отрасъл или бранш.
(6) (Нова - ДВ, бр. 107 от 2020 г.) Разпростирането на колективния трудов договор или на отделни негови клаузи се извършва със заповед на министъра на труда и социалната политика, която се обнародва в неофициалния раздел на "Държавен вестник".
(7) (Нова - ДВ, бр. 107 от 2020 г.) Разпростреният колективен трудов договор или отделните негови клаузи се публикуват на интернет страницата на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" в тридневен срок от публикуването на заповедта по ал. 6.

§ 5. Чл. 53 ал. 3 се изменя така:
„(3) Колективният трудов договор се вписва в регистър в инспекцията по труда, в района на която е седалището на работодателя. Колективните трудови договори по отрасли и браншове се вписват в Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“.“

Чл. 57.
(3) (Нова - ДВ, бр. 107 от 2020 г.) Редът и условията за присъединяването по ал. 2, включително заплащане на парична присъединителна вноска, се определят между страните по договора, така че да не противоречат на закона или да го заобикалят, или да накърняват добрите нрави.

Чл. 142. (1) Работното време се изчислява в работни дни - подневно.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет.
(3) (Нова - ДВ, бр. 107 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) В случаите на ал. 2 работодателят определя период, за който се установява сумирано изчисляване на работното време, с продължителност от 1 до 4 месеца.
(4) (Нова - ДВ, бр. 107 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) С колективен трудов договор по чл. 51б може да бъде определен период за сумираното изчисляване на работното време до 12 месеца. Браншовете и отраслите, в които може да бъде определен период за сумирано изчисляване на работното време до 12 месеца, се установяват с наредбата по ал. 2.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 107 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Не се допуска сумирано изчисляване на работното време за работниците и служителите с ненормиран работен ден.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., доп. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 107 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време.

Чл. 146. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Продължителността на извънредния труд през една календарна година за един работник или служител не може да надвишава 150 часа.
(2) (Нова - ДВ, бр. 107 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) С колективен трудов договор по чл. 51б може да се уговаря по-голяма продължителност на извънредния труд по ал. 1, но не повече от 300 часа през една календарна година.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 107 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Продължителността на извънредния труд не може да надвишава:
1. 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през 1 календарен месец;
2. 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през 1 календарна седмица;
3. 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през 2 последователни работни дни.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2018 г., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 107 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Ограниченията по ал. 1 и 3 не се прилагат в случаите по чл. 144, т. 1 - 4.

Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2020 г.) Този кодекс се прилага за трудовото правоотношение между работодател и работник или служител с място на работа в Република България, доколкото не е предвидено друго в закон или в международен договор, който е в сила за Република България.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2020 г.) Този кодекс се прилага и за трудовото правоотношение между български работодател и работник или служител с място на работа извън Република България, доколкото не е предвидено друго в закон или в международен договор, който е в сила за Република България.
(3) Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат за трудови правоотношения с международен елемент, ако страните са избрали трудовото им правоотношение да се урежда от законодателството на друга държава.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2020 г.) Прилагането на ал. 1, 2 и 3 не лишава работника или служителя от защитата, която му осигуряват повелителните норми на законодателството на държавата, на територията на която или от която обичайно се полага трудът, когато те са по-благоприятни за работника или служителя.

В чл. 107т се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 4:
„(4) По искане на предприятието ползвател изпратеният работник или служител може да бъде командирован при условията и по реда на чл. 121 или 121а от предприятието, което осигурява временна работа, за изпълнение на трудовите му задължения извън мястото на постоянната му работа. Искането се изпраща от предприятието ползвател до предприятието, което осигурява временна работа, 5 работни дни преди командироването на работника или служителя.“

Чл. 121 (6) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2020 г.) Когато в съответствие с изискванията на ал. 5 работодателят по ал. 1, т. 2 и предприятието, което осигурява временна работа по ал. 2, т. 2, не начислява и изплаща трудово възнаграждение в съответствие с българското законодателство, работникът или служителят има право на:
1. неизплатените трудови възнаграждения, които са дължими при спазване на условията на ал. 5;
2. обезщетения или други вземания, свързани с трудовото правоотношение, дължими по закон;
3. възстановяване на неправомерно удържани от трудовото възнаграждение данъци и/или осигурителни вноски;
4. възстановяване на прекомерно високи разходи спрямо трудовото възнаграждение или качеството на настаняването, удържани от трудовото възнаграждение на работника или служителя за предоставено от работодателя настаняване

Чл. 114. (1) (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 15 от 2010 г., предишен текст на чл. 114 - ДВ, бр. 107 от 2020 г.) Трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца, като това време се признава за трудов стаж.
(2) (Нова - ДВ, бр. 107 от 2020 г.) Работникът или служителят може да сключи трудов договор по ал. 1 с работодателя, при когото работи, за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, извън установеното за него работно време.

Чл. 114а. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2015 г., в сила от 17.07.2015 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 107 от 2020 г.) Трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа може да се сключва между работник и регистриран земеделски стопанин или тютюнопроизводител за работа за един ден, като това време не се признава за трудов стаж.

(2) С един работник може да се сключват трудови договори общо за не повече от 90 дни в една календарна година.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2020 г.) Трудовият договор по ал. 1 може да се сключва за професии, неизискващи специална квалификация, в основна икономическа дейност "Растениевъдство" - само за обработка на насажденията и прибиране на реколтата от плодове, зеленчуци, розов цвят, лавандула и тютюн.

Чл. 139 (5) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) За някои длъжности поради особения характер на работата може да се установява задължение за дежурство или за разположение на работодателя през определено време от денонощието. Редът за установяване задължение за дежурство и за разположение на работодателя, максималната продължителност на времето и редът за отчитането му се определят с наредба на Министерския съвет

Чл. 140. 
(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 2020 г.) Работодателят е длъжен да осигурява на работниците и служителите безплатна храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия за ефективно полагане на нощния труд

Чл. 155. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск.
(2) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 2020 г.) При постъпване на работа за първи път работникът или служителят може да ползва платения си годишен отпуск, когато придобие най-малко 4 месеца трудов стаж.
(3) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 2020 г.) При прекратяване на трудовото правоотношение преди придобиване на 4 месеца трудов стаж работникът или служителят има право на обезщетение за неползван платен годишен отпуск, изчислено по реда на чл. 224, ал. 1.

Чл. 328 (1) т. 10. (изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г., доп. - ДВ, бр. 28 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2015 г., в сила от 17.07.2015 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 2020 г.) при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, освен в случаите на чл. 69в от Кодекса за социално осигуряване; при навършване на 65-годишна възраст - за професори, доценти и доктори на науките, освен в случаите на § 11 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за висшето образование

Чл. 351. (2) (Нова - ДВ, бр. 15 от 2010 г., в сила от 28.08.2010 г., доп. - ДВ, бр. 107 от 2020 г. Трудов стаж е и времето, през което е изпълнявана държавна служба или работа по трудово правоотношение според законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, както и времето на заемане на длъжност в институция на Европейския съюз или международна организация, в която Република България членува, удостоверено с акт за възникване и за прекратяване на правоотношението.

Чл. 413. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Който наруши правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба в размер от 100 до 500 лв.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) Работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) За повторно нарушение наказанието е:
1. (изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) по ал. 1 - глоба от 500 до 1000 лв.;
2. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 2020 г.) по ал. 2 - имуществена санкция или глоба от 15 000 до 20 000 лв., съответно глоба от 5000 до 10 000 лв.

Чл. 414. (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г., отм. - ДВ, бр. 107 от 2020 г.)
(3) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г., доп. - ДВ, бр. 7 от 2012 г.) Работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.
(4) (Нова - ДВ, бр. 107 от 2020 г.) За повторно нарушение по ал. 1 и 3 наказанието е имуществена санкция или глоба в размер от 15 000 до 20 000 лв., съответно за виновното длъжностно лице - глоба в размер от 5 000 до 10 000 лв.
(5) (Нова - ДВ, бр. 7 от 2012 г., предишна ал. 4, доп. - ДВ, бр. 107 от 2020 г.) В случаите по ал. 3, включително когато нарушението е повторно от платената имуществена санкция или глоба, наложена на работодателя или виновното длъжностно лице, се отчисляват и внасят в съответните осигурителни фондове дължимите от работодателя осигурителни вноски за лицето.
(6) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 7 от 2012 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 107 от 2020 г.) Работодател, който наруши разпоредбите на чл. 130а, ал. 1 и 2, чл. 130б, ал. 1 и 2 и чл. 130в, ал. 1 и 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 5000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 250 до 1000 лв., за всяко отделно нарушение.
(7) (Нова - ДВ, бр. 107 от 2020 г.) За системни нарушения на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3, чл. 63, ал. 1 и 2, чл. 128, т. 2 и чл. 228, ал. 3 работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 20 000 до 30 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 10 000 до 20 000 лв.

Чл. 415. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 2020 г.) Който не изпълни принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.
(2) (Нова - ДВ, бр. 107 от 2020 г.) Който не изпълни задължително предписание на контролен орган на инспекцията по труда, издадено на основание чл. 405а, ал. 4, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 2500 до 15 000 лв.
(3) (Нова - ДВ, бр. 107 от 2020 г.) Който не оказва съдействие на контролен орган за спазване на трудовото законодателство при изпълнение на неговите функции, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба в размер от 100 до 500 лв. или имуществена санкция в размер от 2500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 107 от 2020 г.) Работодател, който противозаконно пречи на контролен орган за спазване на трудовото законодателство да изпълни служебните си задължения, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 20 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, а виновното длъжностно лице - с глоба в размер 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 415а. (Нов - ДВ, бр. 108 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 2020 г.) Работодател, длъжностно лице или работник или служител е длъжен в срок от 30 дни от влизане в сила на наказателното постановление да плати наложената му имуществена санкция или глоба.

Чл. 415б. (Нов - ДВ, бр. 108 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 2020 г.) Работодател, длъжностно лице или работник или служител, който в срок от 30 дни от влизане в сила на наказателното постановление не плати наложената му имуществена санкция или глоба, дължи лихва в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка за периода плюс 20 пункта.

Чл. 415г. (Нов - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) (1) До издаване на наказателното постановление, но не по-късно от 30 дни от съставяне на акта за установяване на административно нарушение административнонаказващият орган и нарушителят могат да постигнат споразумение, освен в случаите, когато деянието съставлява престъпление.
(2) Споразумението се изготвя в писмена форма и съдържа съгласието на административнонаказващия орган и нарушителя по следните въпроси:
1. извършено ли е деянието, извършено ли е то от нарушителя, извършено ли е виновно и съставлява ли административно нарушение;
2. какъв да бъде видът и размерът на наказанието.
(3) Със споразумението не може да се определя:
1. наказание от вид, различен от предвидения в закона за конкретното административно нарушение;
2. (доп. - ДВ, бр. 107 от 2020 г.) размер на глобата или на имуществената санкция, по-нисък от 70 на сто от минималния, предвиден за конкретното административно нарушение.
(4) Споразумението се подписва от административнонаказващия орган и от нарушителя или от негов изрично упълномощен представител.
(5) В 14-дневен срок от подписване на споразумението изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" или оправомощено от него длъжностно лице издава решение.
(6) Споразумението се одобрява, ако:
1. са спазени изискванията на закона;
2. (нова - ДВ, бр. 107 от 2020 г.) нарушението не е повторно или системно;
3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 107 от 2020 г.определената с него глоба или имуществена санкция е заплатена или обезпечена по сметка на контролния орган.
(7) Решението по ал. 5 не подлежи на обжалване.
(8) Споразумението влиза в сила от датата на одобряването му. Споразумението има последиците на влязло в сила наказателно постановление.
(9) В случаите, когато споразумението не бъде одобрено, административнонаказващият орган издава наказателно постановление
.


Настоящото изложение има информативен и опознавателен характер. Изразява личното професионално мнение на авторите на сайта и не представлява конкретен съвет или консултация

Напиши коментар