В Държавен вестник, брой: 67, от дата 9.8.2024 г. е обнародван Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване.

§ 1. В чл. 33, ал. 5 се правят следните допълнения:
1. В т. 8 след думите „международни договори“ се добавя „и прилага европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност“.
2. Създава се т. 10а:
„10а. поддържа информационна система за получените парични обезщетения за безработица на база придобит осигурителен стаж по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност;“.

§ 2. В чл. 42, ал. 4 числото „90“ се заменя със „120“.

чл. 42. (1) Паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест се изплаща от първия ден на настъпването до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност.
(2)  Когато временната неработоспособност е настъпила преди прекратяване на срочни трудови и служебни правоотношения, договори за военна служба и договори за управление и контрол на търговски дружества, паричното обезщетение се изплаща за не повече от 30 календарни дни след прекратяване на правоотношенията или договорите. Ако временната неработоспособност е поради трудова злополука или професионална болест, паричното обезщетение се изплаща до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност.
(4) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2015 г., в сила от 17.07.2015 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2024 г.) Паричните обезщетения за временна неработоспособност поради трудова злополука и професионална болест на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда се изплащат за срока на неработоспособността, но за не повече от 120 календарни дни.
 

§ 3. В чл. 54б се създава ал. 8:

Чл. 54б.  (1) Дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица.

....

(8) (Нова - ДВ, бр. 67 от 2024 г.) Когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне размера на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид:
1. доходите, получавани от лицето по време на последната му работа;
2. всички доходи в Република България, включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.

§ 4. В Кодекса на труда  в чл. 114а, ал. 2 числото „90“ се заменя със „120“.

Чл. 114а. Трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа може да се сключва между работник и регистриран земеделски стопанин или тютюнопроизводител за работа за един ден, като това време не се признава за трудов стаж.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2024 г.) С един работник може да се сключват трудови договори общо за не повече от 120 дни в една календарна година.