Обезщетение за неспазено предизвестие съгл. чл. 220, ал.1 от КТ

автор: Ваня Иванова

Съгласно чл. 326 от КТ, работникът или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя.

Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора.

Често се случва работникът да си е намерил друга работа и да иска да напусне незабавно за да може да постъпи на новото работно място, без да е спазил срока на предизвестието или на част от него.

В този случай той дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното  трудово възнаграждение  за неспазения срок на предизвестието.

Основание за това е чл. 220, ал. 1 от Кодекса на труда

Страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждениена работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.

Как следва да се изчисли обезщетението по чл. 220, ал.1:

Съгласно чл. 228. (1) КТ Брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца,в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.

Когато работникът или служителят не е отработил пълен работен месец, брутното трудово възнаграждение по чл. 228 от Кодекса на труда се определя, като полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение се умножи по броя на работните дни за същия месец.(Чл. 19. , ал.1 отНСОРЗ)

Моментът на възникване на основанието за съответното обезщетение е датата на напускане на лицето, т.е датата, считано от която лицето не е на работа.

Когато тази дата е по средата на месеца- се взима като база брутното  трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца,в който е възникнало основанието за съответното обезщетение

 Когато лицето е работило цял месец и считано от първа дата на следващияне е на работа -се взима като база последното получено от работника или служителя месечно брутно трудововъзнаграждение

Ако срокът на предизвестието е 30 календарни дни и този срок няма да се спази изцяло, размерът на обезщетението ще се изчисли, като се има предвид колко работни дни  има в тези 30 календарни дни и колко работни дни няма да се отработят от тези 30 календарни дни.

Пример:

 Лицето работи до 07.09.2016, считано от 08.09.2016 то напуска. Има отправено  30 дневно предизвестие, считано от 01.09.2016. Брутното му трудово възнаграждение за м. 08 е 500 лв.

  1. Работни дни месец 08=23. Среднодневно брутно трудово възнаграждение е 500/23=21.74

  2. Ако беше отработил пълния срок на предизвестието, последният му работен ден щеше да е 30.09./30 календарни дни/. За месец 09 е отработило само 3 работни дни, следователно дължи обезщетение за 17 неотработени

  3. Сумата на обезщетението е 17*21.74=369.58

     

Може ли обезщетението за неспазено предизвестие да се удържи от последното възнаграждение на лицето ?

Не може

Когато работникът  е заявил на работодателя, че иска да напусне без да спази предизвестието си и дължи обезщетение за това,  възникват две насрещни  вземания:

Работодателят дължи на работника трудово възнаграждение

Работникът дължи на работодателя обезщетение

Съгласно  чл. 272 от Кодекса на труда,  без съгласието на работника или служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение освен за получени аванси, надвзети суми вследствие на технически грешки, данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение, осигурителни вноски, които са за сметка на работника или служителя, осигурен за всички осигурителни рискове, запори, наложени по съответния ред, удръжки в случая по чл. 210, ал. 4.

Това на практика означава, че за да  може работодателят да получи дължимото  обезщетение за неспазено предизвестие от страна на работника, той трябва да го изплати доброволно.

Ако не пожелае доброволно да го внесе, работодателят   може да търси получаването му само по съдебен ред.

Давностният  срок, предвиден в чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ, за предявяването на такъв иск е 3 години.

 

/Илюстрация:Designed by Freepik/


Настоящото изложение има информативен и опознавателен характер. Изразява личното професионално мнение на авторите на сайта и не представлява конкретен съвет или консултация

Напиши коментар