гост-автор: адв. Светлозара Лазарова

Работниците/служителите, чиито трудови правоотношения са прекратени, и за които са внасяни или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването, имат право на парично обезщетение за безработица, когато са изпълнени изискванията, посочени в чл. 54а, ал. 1 от КСО (имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта, не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване).

Размерът на обезщетението за безработица е определен в КСО на дневна база и е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. Размерът на обезщетението (между минимума и максимума) се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.

Срокът, за който осигуреното лице получава парично обезщетение за безработица, е посочен в чл. 54в от КСО и зависи от продължителността на осигурителния стаж.

Във всички случаи на прекратяване ли обаче осигуреният работник може да разчита на обезщетение за безработица в максималния за него размер и срок?

Отговор на този въпрос, ни дава разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 от КСО.

Безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда , чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, 107, ал. 1, т. 1 - 4 и чл. 107а от Закона за държавния служител , чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, 7 и 9 от Закона за Държавна агенция „Разузнаване" и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.

В този текст законодателят е изброил хипотезите, в които бившият вече работник ще получи минимално по размер и срок обезщетение за безработица.

Изчерпателно ли е обаче това изброяване?

Според мен отговорът е „не“ по следната причина - след направеното изброяване е посочено „или по други закони“ (т.е. други правни норми, неизброени в текста на нормата), от което автоматично следва да се направи изводът, че и други правни норми биха могли да предвиждат прекратяване по инициатива на работника и не са посочени в този текст. По аргумент на противното основание – ако законодателят би искал изброяването да е изчерпателно / numerus clausus/, не би завършил изброителната част от правната норма с израза „или по други закони“.

Нека разгледаме казуса през призмата на прекратяване на трудовото правоотношение по договор със срок за изпитване, който илюстрира прекратяване, което не е изрично изброено в чл. 54б, ал. 3 от КСО.

Какво представлява този договор и какви са неговите особености?

Съгласно чл. 70 от КТ когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него.
Особеното при този договор е възможността (но не и задължението) той да бъде прекратен без предизвестие от страната, в чиято полза е уговорен срокът за изпитване.

Когато срокът за изпитване е уговорен в полза на работодателя и той упражни това свое право в срока за изпитване, обикновено нямаме затруднения да определим по чия инициатива е прекратен договорът и оттам – правото на работника да претендира изплащане на обезщетение за безработица в максималния за него срок и размер.

Какво се случва обаче, ако прекратяването на договора по чл. 70 в срока за изпитване е станало по инициатива на работника, било защото срокът за изпитване е уговорен в негова полза или в полза на двете страни или просто защото е поискал да му се прекрати договорът, макар и с предизвестие (например защото е установил, че работата не е подходяща за него)?

Разгледано през призмата на чл. 54б, ал. 3 от КСО, считам че на общо основание сме изправени пред хипотезата на прекратяване на трудовото правоотношение „…по тяхно желание или с тяхно съгласие…“, тъй като изброяването в посочения текст според мен не е изчерпателно (вж. аргумента по-горе), или поне не от гледна точка на всички възможни и допустими начини на прекратяване на едно трудово правоотношение.

Да, действително трудовият договор по чл. 70 най-често се прекратява на основание чл. 71 от КТ, но това важи само в случаите на прекратяване от страната, в чиято полза е уговорено прекратяването без предизвестие. Ако договорът трябва да бъде прекратен от работника и срокът за изпитване не е уговорен в негова полза, то прекратяването ще стане с предизвестие на основание чл. 326 от КТ, което автоматично го включва в хипотезата на правната норма на чл. 54, ал. 3 от КСО.

Това, което трябва да се изследва във всеки един конкретен случай на прекратяване на трудово правоотношение с оглед правото, срока и размера на обезщетение за безработица е не дали основанието за прекратяване е изброено, а най-вече по чия инициатива е прекратен трудовият договор (независимо от неговия вид).

В този смисъл договорът със срок за изпитване не е различен от безсрочния договор ( арг. от чл. 70, ал. 3 от КТ) и може да бъде прекратен на основание, различно от чл. 71. И ако това стане по инициатива на работника, по мое мнение на общо основание ще се приложи нормата на чл. 54б, ал. 3 от КСО. Дори в хипотезата, в която срокът за изпитване е уговорен в полза на работника или в полза на двете страни и прекратяването се извърши именно на основание чл. 71 – без предизвестие, но по инициатива на работника, от чисто правна гледна точка считам, че същият ще има право само на минималното обезщетение, именно с аргумента, че прекратяването е станало по негово желание.

Разбира се, ако НОИ са на обратното мнение и то е по-благоприятно за работника, единствено мога да се радвам, че държавата мисли за данъкоплатците.

В най-добрия случай въпросът следва да се разреши законодателно / de lege ferenda/, за да няма различни тълкования и различни полемики.

----------------------------

Забележка: Отправихме писмено запитване и до НОИ. Ето отговорът:

Въпрос: Значи ли, че ако при сключен трудов договор със срок на изпитване в полза на двете страни и инициативата за напускане е от страна на лицето в срока на изпитание, /като основание за напускане е посочено чл. 71 ал. 1/ - лицето ще има право на ''пълна борса"- 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването/, при изпълнени всички останали изисквания, посочени в чл. 54а КСО, както и липсата на хипотезата от чл. 54 б ал. 4 ?

Отговор: Във връзка с Ваше запитване, постъпило по електронната поща на Националния осигурителен институт (НОИ), вх. № 1030-40-1726#2 от 28.06.2018 г., Ви уведомяваме следното:
Разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване е императивна и не допуска тълкуване. Прилага се пряко, за всяко лице, правоотношението на което е прекратено на някое от посочените в нея основания.
Преценката на правото на парично обезщетение за безработица, както и отпускането и изплащането му се извършва от НОИ въз основа на заявление по образец, подадено лично от лицето в избрано от него териториално поделение на НОИ.

-----------

Светлозара Лазарова е адвокат ,практикува в сферата на търговското, трудовото и административното право - адрес: София, 1000 ул. Княз Борис I № 99, ет. 3 тел. 089 84 89 222  e-mail: svetlozara.lazarova@lk-lawpartners.com,  www.lk-lawpartners.com

Илюстрация:Designed by Freepik