Някои разсъждения относно една промяна, приета с държавния бюджет след средата на годината

гост-автор: Теодор Тодоров

Дочакахме!

След като навлязохме вече в месец август 2023 г., най-накрая имаме бюджет за … 2023 г. Сарказмът настрана, но се чудя какво точно се бюджетира при положение, че до края на годината остават 5 месеца и защо не се завърши с предвидените числа, такива каквито бяха в бюджета за 2022 г., но явно е било необходимо.

В § 7, т.4 на новия бюджет, с която се променя Закона за ограничаване на плащанията в брой, е разписана една от промените, целящи изсветляване на бизнеса – забрана за разпределение на дивидент на суми надвишаващи 1 000 лв. Дивидент добре, но е добавено – „по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗКПО“. Проблемът е, че в дефиницията на § 1, т. 4 от ЗКПО, освен търговския смисъл на понятието „дивидент“ е включено и съвсем изкуствено създаденото понятие „скрито разпределение на печалбата“.

Дефиницията на понятието „скрито разпределение на печалбата“ е в § 1, т. 5 от ЗКПО и общо взето обхваща всичко, което собственикът или свързано със собственика лице, получава от едно дружество, независимо как е отчетено счетоводно в дружеството (най-често разход, но също така и всякакъв вид актив, независимо дългосрочен или краткосрочен) подобно нещо.

Това т.нар. „скрито разпределение на печалбата“ беше въведено, защото държавата не можа да се справи с харченето на дружествени ресурси от страна на собственика на бизнеса за цели, различни от нуждите на бизнеса или свързани с дейността, но неприлични за публично показване  и реши, че поне може да събере някакви пари за подобни харчения.

Най-общо причините са ограничават до две и те са:
1. Собственикът иска да харчи и затова харчи
2. Собственикът не иска да харчи, но е принуден да го прави

По отношение на първата причина, да - има смисъл да се облага. Така де, взел си нещо и си го ползвал, отвсякъде прилича на дивидент. Във втората причина обаче попадат всякакви суми, без които никой съществуващ, достатъчно пораснал бизнес не е минал. Като не винаги, но често бенефициенти по подобни плащания са лица на държавни или общински длъжности, от които нещо зависи. Да, точно така, правилно четете! Пиша, че това са ресурси, отделени за подкупи, стимули, рекети и т.н., които произтичат от характера на бизнес средата, в която оперира бизнесът.

И вместо държавата да предприеме мерки да промени средата, същата държава решава, че ще се налагат административни мерки за недопускане на подобно поведение. Да, ама нейният служител (шапкар, бяла якичка, пъдар, бирник и т.н.), който е „прекрачил от другата страна“ си чака пликчето и даже и да не си съгласен да плащаш, ти предстои битка, която даже и да спечелиш накрая и да изчистиш името и реномето си, разбираш на собствения си гръб какво значи „пирова победа“. А никак не е вероятно да приключиш с победа подобна битка. Защото от къде предполагате са пачките в шкафчетата? Във всеки случай, не от спечелени битки.

И така, Министерство на финансите, защото от него дойде тази промяна, вместо да поиска да промени средата, се огледа в случаите, когато собственикът, вземайки подобни суми от бизнеса си, заплаща скрити негови разходи. Даже си мисля, че МФ се концентрира единствено в платени заплати в плик и спестени осигуровки. И пак МФ, а и останалата администрация, въобще не си зададоха въпроса - защо се предпочита сума в плик вместо официална заплата? А причината е проста – хората нямаме доверие в трудовата и социалната политика на държавата си.

За какво пиша ли? Политиката по отношение на заплащането на труда наистина ли направи така, че заплатите да дават сигурен и спокоен живот (емигрант във Великобритания ми сподели, че ако имаш работа можеш да си позволиш всичко, освен да си купиш къща)? Пенсията достатъчна ли е за достоен живот (все си мисля за немските пенсионери туристи, които могат да си позволят да обикалят по света и баба на село, която си брои монетите и се чуди като си купи лекарствата, как ще плати тока и водата)? Месечните детски достатъчни ли са за покриване на месечната издръжка на дете (в Германия сумата е 240 евро на месец на дете, срещу нашите скромни 40 лв. и логично се топим като нация)? Обезщетението за безработица наистина ли успява да покрие нуждите, когато (не дай си Боже!) се наложи да се ползва (освен, че е 60% от осигурителния доход е ограничено в максималния си размер, а и времево също)? Здравната вноска наистина ли покрива лечението или потъва в недрата на здравната система (Ако не си здравно осигурен, отиваш на…. Ако си – пак стигаш там, но по здравна пътека)?

Докога изобщо в социалната система ще я караме на приходно-разходен принцип, а няма да минем на капиталов? Няма пари ли (ама за една тръба, дето грам доход не донесе на български работници и на държавата, когато започна да функционира, се намериха без много шум 4 млрд. лв. или пък една рафинерия въобще не се прави на разсеяна по отношение на корпоративния си данък)?

Всичко по-горе прави така, че хората нямаме доверие в държавата и нямаме усещането, че тя се грижи за нас. Докато това не се промени, парите в плик ще бъдат предпочитани.

Вече получих запитване – рисковано ли е да правим по 5 протокола от ОС за разпределение на дивидент от по 950 лв. на ден?

Според мен – да. Колкото и да се неглижира, в ТЗ има процедура по свикване на Общо събрание на собствениците (ОС). За неспазване на процедурата, цялата легенда, че собствениците си нямат друга работа и даже по нужда не ходят, а по цял ден са в поредното общо събрание, пада в канала. По-добре на всеки половин, един, два, десет часа собственикът да получава по 500, 600….950 лв. еднократно с РКО, които да се отчитат като „скрито разпределение на печалбата“. Данъчните ефекти (корпоративен данък и данък дивидент) и в двата варианта – „разпределение на дивидент“ или „скрито разпределение на печалбата“, са едни и същи като сума. Разликата е, че при скритото разпределение най-вероятно счетоводната печалба (но не и данъчният финансов резултат) ще е по-ниска, което може би няма да се харесва я на банка, я на някой друг кредитор.

Но пък какво от това! C’est la vie (това е живота) и всичко е въпрос на приоритети, решения, поети рискове и постигнати ефекти. Разбира се и на отговорност.
 


Настоящото изложение има информативен и опознавателен характер. Изразява личното професионално мнение на авторите на сайта и не представлява конкретен съвет или консултация

Напиши коментар