Някои моменти относно авансовия корпоративен данък

гост-автор: Теодор Тодоров

Ясно е, че никой не обича да плаща данъци. Ясно е обаче, че държавата, за да изпълнява функциите си има нужда от средства. При това има нужда от средствата не веднъж годишно, а постоянно. Затова е въведен механизмът на авансово плащане на данъците. Авансовото плащане е уредено по отношение на почти всички преки данъци. Най-засягащият всички бизнеси данък е корпоративният (КД)

Редът за изчисление, деклариране и авансово плащане на КД е уреден в чл.83 – чл.91а от ЗКПО.  Последният член е съвсем “прясно излюпен” (от 06.12.2019 г.) и регламентира, че при изчисленията на авансовите вноски не се вземат в предвид някои специфични данъчни преобразования на ДФР. Тъй като същите касаят някои не особено чести случаи, то масовото приложение на този член ще остане ограничено.

Всяко данъчно задължено лице (ДЗЛ) е длъжно да внася месечно или тримесечно авансов корпоративен данък. Разбира се, има и освободени. Видът вноска или освобождаването от нея е в зависимост от реализираните нетни приходи от продажби (НПП) за предходната година и се обобщава по следния начин:

Тип авансова вноска

Критерий

Основание

Освободен от авансов данък

НПП =< 300 хил.лв., както и новоучредените (с изключение на учредените в резултат на преобразуване по реда на ТЗ) за годината на учредяването им.

чл.83 (2) ЗКПО

Тримесечна авансова вноска

НПП =< 3 млн.лв.

чл.85 ЗКПО

Месечна авансова вноска

НПП > 3 млн.лв.

чл.84 ЗКПО

На основание чл.118, за годината на преобразуването им по реда на ТЗ, придобиващите дружества правят същия вид авансова вноска, както преди преобразуването. Новоучредените в резултат на преобразуване по ТЗ правят тримесечни авансови вноски. При преобразуване чрез промяна на правната форма по чл. 264 от ТЗ, дружествата правят авансова вноска по общия ред т.е. такава, каквато са правили и преди преобразуването.

Авансовите вноски се правят в срок до, както следва:

Тримесечните авансови вноски

Тримесечие

В срок до

Първо тримесечие

до 15-ти април

Второ тримесечие

до 15-ти юли

Трето тримесечие

до 15-то декември

Четвърто тримесечие

не се прави

  

Месечни авансови вноски

Месец

В срок до

за Януари, Февруари, Март

до 15-ти април

за останалите месеци

до 15-то число на месеца, за който се отнасят

Авансовите вноски подлежат на деклариране. На основание чл.87а ЗКПО, всяко ДЗЛ е задължено да декларира вида вноска (месечна или тримесечна) и размера на вноската в годишната си данъчна декларация за предходна година, като на основание чл.88 ЗКПО дружествата могат да променят (увеличат или намалят) размера на авансовата си вноска.

Данъчната ставка е ставката на корпоративния данък т.е. 10%.

И стигаме до най-“интересния” въпрос:

Коя е базата, от която се изчислява авансовата вноска?

И тук ЗКПО започва да изисква от ДЗЛ да притежават гадателски способности. Защото на основание чл.86 и чл.87 базата е прогнозната данъчна печалба за текущата година.

Тази база е в сила от 2013 г. До тогава авансовите вноски се определяха на база на данъчния финансов резултат, реализиран за предходната година, коригиран с коефициент.

По сегашния ред освен, че към датата на подаване на ГДД се налага да се определи прогнозна печалба за следващата година, което много често е на практика невъзможно, налага се същата да се преобразува (всичките онези увеличения и намаления по ГДД) и да се получи прогнозният данъчен резултат, какъвто го очакваме да е след година. Според ЗКПО счетоводителите и данъчните консултанти разполагаме с кристална сфера, в която виждаме бъдещето. Или пък си носим торба с боб и гадаем по него. А може да гледаме и на кафе. Или да използваме органите на жертвено животно. С други думи, ЗКПО смята, че разполагаме с паранормални сили, които можем да използваме както си искаме.
Извън иронията, вероятно има големи дружества, разполагащи с планови отдели, разработващи годишни и месечни прогнози, правещи анализ веднага след приключване на всеки месец и съпоставяйки планираното с постигнатото. Вероятно има такива дружества и редът, предвиден в ЗКПО “им е по мярка”, но те не са масови случаи.

След като сме гледали на боб, кафе, кърваво сърце, кристална сфера и други подобни и сме си определили прогнозната данъчна печалба (ПДП), ЗКПО изисква да определим месечната сума на авансовия данък.

Същата се определя като ПДП се разделя на 12 месеца и евентуално се умножава по 3 ако сме на тримесечна авансова вноска. 

И сега разбрахте ли,

защо имаме право да подаваме коригираща декларация за авансовите вноски?

Защото нашите паранормални способности може да са ни подвели, разтълкували сме неправилно видяното и в резултат сме сбъркали с размера на авансовата вноска. Както стана ясно по-горе, чл.88 ЗКПО ни дава правото да подадем декларация, с която де декларираме нов размер. За да се ползваме от новия размер, трябва обаче първо да сме подали декларацията. 

И сега идва още един интересен въпрос: 

какво се случва, ако въпреки всички паранормални практики, не сме “улучили” вноската си?

Отговорът е в чл.89 ЗКПО. Съгласно него, ЗКПО ни “дава” един 20 % коридор на грешка т.е. общият размер на определените месечни авансови вноски за годината се увеличава с 20%. Ако дължимият годишен КД е до този така определен размер, последствия няма. В случаите на тримесечни авансови вноски се работи със 75% от фактическия данък.

Ако обаче фактическият данък надвишава, се дължи лихва върху разликата. И знаете ли за какъв период?

- За период от падежа на първата дължима авансова вноска до края на годината, т.е. за периода от 16.04.-31.12. 

 

А знаете ли какъв е парадоксът?  

Парадоксът е, че “определените месечни авансови вноски за годината” са декларирания, а не платения данък.

Неплатеният в срок данък се олихвява със същия лихвен процент, но само за периода, от който е станал дължим до края на годината.

И сега онагледяване на парадокса. Примерът е малко краен, но е чудесна демонстрация:

Сметнал съм, че няма да имам печалба. В ГДД за предходната година съм записал една голяма нула и не съм внасял нищо. Идва края на годината и се получава, че дължа 10 хил.лв. КД. “Язък! Де да бях врачка, никога нямаше да се случи подобно нещо.” Смятам колко ми е превишението: 0 лв., увеличени с 20% са си пак една голяма нула. Значи 10 хил.лв.- 0 лв. = 10 хил.лв. Върху 10 хил.лв. дължа лихва в размер на законната лихва (ОЛП+10 пункта) за периода от 16.04. до 31.12. Тъй като ОЛП клони към нула, нека смятаме с 10%. (10 хил.лв. * 10%)*255 дни / 360 дни. Или около 708 лв.

Дали нямаше друг вариант? 

Имаше. Ако някъде след студентския празник (08.12.) и преди крайния срок за подаване на ДДС-то (14.12.) бях седнал да прегледам накъде се движат финансовите резултати и примерно изчисля, че ще дължа около 9 хил.лв. данък. Декларирам ги с декларация по чл.88 и не ги внеса, какво щеше да се случи - 9 хил.лв. олихвени. Ще дължа лихва за закъсняло плащане за периода от 16.12.до 31.12 т.е.15 дни. (9 хил.лв.*10%)*15 дни /365 дни. Около 37 лв.

Дължа ли лихва по реда на чл.89? Не, не дължа. Защото съм декларирал и фактическото се е оказало в 20% коридор на декларираното.

Ами ако бях декларирал и внасял, обаче бях попаднал извън коридора от 20%? За разликата пак щеше да има лихва за период от 255 дни (16.04.-31.12.). Справедливо ли е? Ами не е. Принципно, когато става въпрос за данъци, справедливост няма. Само, че разликата от 671 лв. в горните два примера (708 лв. – 37 лв.) можеше да е един чудесен коледен бонус за главния счетоводител, нали?

Тъй като, за съжаление нямаме магически сили и няма как да знам кой как ще завърши годината си, в практиката си много често правим следното:

В ГДД на клиентите пишем една голяма нула за авансова вноска. НАП “мънкат”, че не можело така, но няма законова пречка авансовата вноска да е нула. Нека клиентите разполагат с парите си през следващите 240-те дни до 15.12. Със сигурност бизнесът им би им донесъл по-висока възвращаемост, отколкото банковия депозит, но и да ги държат на депозит не е изключено. Преди 15.12., когато вече клиентът има яснота какво очаква до края на годината, а ние знаем какво има до декември, е къде-къде по-лесно да се пресметне очакваният данъчен резултат. Подаваме коригираща декларация по чл.88. Ако клиентът има парите, плаща ги. Ако ги няма, има си лихва за 15 дни. Вероятността в този случай да попаднем в 20% коридор е в пъти по-голяма, отколкото същата към 31.03. на годината. Очевидно така не плащаме регулярно, но пък текстовете в ЗКПО стоят непроменени, от както са приети. Явно на бюджета не му трябват толкова много тези периодични плащания. 

В такъв случай, щом е законосъобразно, ще си ги стискаме при нас до последния възможен момент.

------------------------

Теодор Тодоров e одитор във FicadexBulgaria / Одит - консулт М ЕООД (www.ficadexbulgaria.com)


Настоящото изложение има информативен и опознавателен характер. Изразява личното професионално мнение на авторите на сайта и не представлява конкретен съвет или консултация

Напиши коментар