На страницата на Министерството на труда и социалната политика, в рубриката " Въпроси и отговори" са дадени отговори на някои въпроси, свързани с преминаване на служителите на фирмата към работа от разстояние

Въпрос:

Бих искала да отправя следните въпроси във връзка с преминаване на служителите на фирмата към работа от разстояние, а именно:

1. Възможно ли е в трудовия договор или споразумение към такъв за работа от разстояние да се посочат няколко адреса, от които служителят иска да упражнява трудовите си задължения? Необходимо ли е да се посочи ред, по които ще се ползват различните работи места или да се уведомява работодателя от кое работно място работи служителят ?

2. Може ли един от адресите дори да е офисът на работодателя, в който има предоставени условия за работа на служители, които нямат необходимите условия вкъщи или искат за определен период от време да работят от тази локация поради лични причини?

3. Възможно ли е по инициатива на работодателя да се промени режима за работа от разстояние на смесен такъв или изцяло да бъде прекратен и да се изиска служителите да се върнат в предприятието?

4. Има ли право работодателят да поиска от служител да работи за определен период от време от помещенията на предприятието, поради важен проект или друга важна причина? Ще се приеме ли това за командировка, в случай че посоченият в трудовия договор/споразумение адрес на работа е в друго или същото населено място?

Благодаря предварително за вашето съдействие!

Уважаема г-жо Несторова,

Условията за извършване на работата от разстояние са регламентирани в глава пета, раздел VІІІ „б“ от Кодекса на труда (КТ). Изрично е определено, че в индивидуалния трудов договор (съответно в допълнително споразумение) се уговарят конкретно всички условия, права и задължения на страните по него във връзка с работата от разстояние и осъществяването ѝ.

Разпоредбата на чл. 107и, ал. 1 от КТ предоставя възможност на страните по трудовия договор да определят конкретното работно място, когато постигнат съгласие, че работата ще се извършва от разстояние. Предвид изложеното считаме, че в допълнителното споразумение следва да се определи мястото, от където се извършва работата от разстояние. Промяната на това обстоятелство следва да се уговаря между страните по установения ред.

С допълнително споразумение може да се уговори и смесен режим на работа, както и условията и редът за осъществяването й (чл. 107з, ал. 6 от КТ, във връзка с чл. 107з, ал. 7 от КТ). Считаме, че няма пречка в допълнителното споразумение да се определят различни адреси, от които служителят ще изпълнява служебните си задължения. При тази хипотеза е възможно по взаимно съгласие между страните по трудовото правоотношение да се определи кога работникът или служителят ще извършва служебните си задължения от разстояние, съответно от кой конкретно адрес, както и кога в помещенията на работодателя.

Бихме искали да обърнем внимание, че според чл. 107з, ал. 1 от КТ работата от разстояние е форма за организиране на работа, изнесена извън помещения на работодателя, извършвана по трудово правоотношение чрез използването на информационни технологии, която преди изнасянето ѝ е била или би могла да бъде извършвана в помещенията на работодателя. В тази връзка считаме, че когато работниците и служителите извършват работа от помещенията на работодателя, няма основание да се уговаря с тях работа от разстояние.

Според чл. 107з, ал. 2 от КТ работата от разстояние има доброволен характер. Поради това работодателят може да предложи на работника или служителя с допълнително споразумение към индивидуалния трудов договор да премине от работа, извършвана в помещенията на работодателя, към работа от разстояние. Отказът на работника и служителя не може да доведе до настъпване на неблагоприятни последици за него (чл. 107з, ал. 4 от КТ).

В чл. 107з, ал. 6, т. 2 от КТ е предвидено, че с индивидуалния или с колективен трудов договор могат да се уговорят възможности и условия за преминаване от работа от разстояние към работа в помещенията на работодателя. Разпоредбата на чл. 121, ал. 1 от КТ предвижда, че когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа. Ето защо считаме, че командироване е налице, когато работникът или служителят изпълнява задълженията си по заповед на работодателя извън населеното място, което е определено в трудовия договор, като място на постоянната му работа, в т.ч. и когато пътуването е извън случаите определени в допълнителното споразумение за осъществяване на смесения режим на работа.