Неплатен отпуск с право на трудов и осигурителен стаж през 2023 г.

  • Какъв е размерът на неплатения отпуск с право на трудов и осигурителен стаж  през 2023 г.?
  • Следва ли, щом като действието на Закона за бюджета на ДОО за 2022 се удължава, броят на дните неплатен отпуск с право на стаж да се запази 90, щом като така беше през 2022 г. ?

 

Съгласно разпоредбите на чл. 160 от Кодекса на труда, работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск независимо от това, дали е ползвал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж. Неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако това е предвидено в този кодекс, в друг закон или в акт на Министерския съвет.

Ако проследим нормативните документи, размерът на неплатения отпуск с право на трудов и осигурителен стаж е 30 дни през 2023 г. Ето защо:

1. До приемането на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г., Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г. и Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 г.,Законът за бюджета за 2022 г. се удължава, но за срок не по-дълъг от три месеца.

Закон за бюджета на ДОО за 2022 г. В сила от 01.01.2022 г.

§ 8. (1) Неплатеният отпуск по чл. 160, ал. 1 от Кодекса на труда до 90 работни дни, ползван през 2022 г., се зачита за трудов стаж.
(2) През 2022 г. за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 2, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване се зачита времето на неплатения отпуск до 90 работни дни.

 

ЗАКОН за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г.

Чл. 1 До приемането на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г., Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г. и Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 г., но за срок не по-дълъг от три месеца:

1. се прилагат размерите, базата и средномесечният доход, определени в чл. 58, 59, чл. 60, т. 2, чл. 61, чл. 62, ал. 1, т. 2, ал. 2, т. 2, ал. 3, т. 2, ал. 5, ал. 6, т. 2, ал. 7, т. 2, ал. 8 – 17, ал. 18, т. 2, ал. 19 – 21, чл. 63 – 65 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., както и разпоредбите на чл. 78, 83 – 86 и 99, § 1, ал. 2 – 5 и 7 и § 2, ал. 1 – 3 от преходните и заключителните разпоредби на същия закон;
2. на разделени или създадени бюджетни организации, чиито бюджети са част от държавния бюджет и ръководителите им са определени за първостепенни разпоредители с бюджет, Министерският съвет определя ежемесечни лимити за плащания, като съответният първостепенен разпоредител с бюджет води самостоятелна отчетност;
3. вноската в общия бюджет на Европейския съюз се изплаща до размера на средствата, поискани от Европейската комисия за националните вноски, и на дължимите традиционни собствени ресурси за съответните месеци;
4. плащания към международни финансови и други институции и фондове се извършват в съответствие с действащите споразумения;
5. вноските за увеличаване на капитала на международни финансови институции, съгласно решения на Народното събрание, се извършват в предвидените срокове;
6. се прилагат политиките по чл. 1, ал. 5 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., като конкретните политики и техният размер се определят с акт на Министерския съвет.

Чл. 2. В срока по чл. 1 се прилагат размерите, определени в чл. 9, т. 2, чл. 10, т. 2, чл. 11, т. 2, чл. 12, т. 2, чл. 13 и чл. 14, т. 2 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г., както и разпоредбите на чл. 15, ал. 1 и ал. 2, т. 2, § 5 и § 6, ал. 1, ал. 2, т. 3 и ал. 3 от преходните и заключителните разпоредби на същия закон. 

В  чл. 2 никъде не е упоменат § 8

 

2. Указание 20-00-4/06.01.2023 г.ЦУ на HAП по прилагане на осигурителното законодателство
 

9. От 1 януари 2023 г. не е налице нормативно основание за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 2, т. 3 от KCO да се зачита времето на неплатения отпуск повече от 30 работни дни за календарната година.


Настоящото изложение има информативен и опознавателен характер. Изразява личното професионално мнение на авторите на сайта и не представлява конкретен съвет или консултация

Напиши коментар