автор: Ваня Иванова

Минусовите температури и  обилният сняг ще бъдат изпитание за много работници и служители да отидат на работа и да изпълняват нормално трудовите си задължения. В много общини е обявено бедствено положение.

Какво се случва, ако работникът не може да отиде на работа заради бедственото положение от падналите снегове?

Съгласно чл. 218 ал.1 от КТ ,когато при бедствие работникът или служителят е възпрепятстван да се яви на работа, му се  заплаща обезщетение в размер 50 на сто от брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е бил възпрепятстван да работи, но не по-малко от 75 на сто от минималната работна заплата, установена за страната.

Ако работникът или служителят е взел участие в спасителните работи при бедствие, му се заплаща пълният размер на брутното трудово възнаграждение.

Обезщетението се изплаща от работодателя, при когото работникът или служителят работи.

Причините за неявяването на работа и участието в спасителните работи се установяват от кметството, от общинския съвет или от друг държавен орган. Това означава, че работнкът трябва да представи документ, с който да докаже невъзможността да стигне до работното си място.

Има ли работникът и право на трудово възнаграждение за деня на отсъствие?

Не. Обезщетението по чл. 218 ал.1 от КТ замества трудовото възнаграждение, от което работникът е лишен заради отсъствието си от работа поради бедствие. Трудово възнаграждение и обезщетение по чл. 218, ал.1 КТ не се дължат от работодателя едновременно

Данъчно облагане и осигуровки

Обезщетението по чл.218 ал.1 от КТ  е облагаем доход съгласно ЗДДФЛ.

Върху обезщетението се дължат социални и здравни вноски. В чл.1, ал.8 от НЕВДПОВ са определени доходите, върху които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски. В т. 7 от същата алинея изчерпателно са изброени обезщетенията, изплащани по Кодекса на труда,  върху които не се дължат осигурителни вноски като сред тях не е посочено обезщетението по чл.218, ал.1 от КТ

За чия сметка са осигурителните вноски – изцяло за работодателя или се разпределят между него и осигуреното лице?

По този въпрос намерихме Писмо на НАП 2_127/10.02.2016г, в което се дава категоричен отговор: осигуровките се разпределят между осигурителите и осигурените

Изплащаната от работодателя сума като обезщетение по чл.218, ал.1 от КТ, по своята същност заместваща трудовото възнаграждение, е осигурителен доход и върху него се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (ДОО). Осигурителните вноски се разпределят между осигурителите и осигурените по реда на чл.6, ал.3, т.8 и т.9 от КСО.

Предвид разпоредбата на чл.157, ал.6 от КСО, съгласно която осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, с изключение на чл. 9, ал. 6 и 7, върху обезщетението по чл.218, ал.1 от КТ се дължат и вноски за ДЗПО ако лицето отговаря на условията на чл.127, ал.1 от КСО. Осигурителните вноски за универсални пенсионни фондове се разпределят между осигурителите и осигурените лица, както следва: за сметка на осигуреното лице - 2,2 на сто; за сметка на осигурителя - 2,8 на сто(чл.157, ал.3 от КСО).

На основание разпоредбата на чл.40, ал.1, т.1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), съгласно която здравноосигурителни вноски се дължат на база дохода, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно КСО, то върху обезщетението по чл.218, ал.1 от КТ се дължат и здравноосигурителни вноски, които се разпределя между работодателят или ведомството и осигурения в съотношение 60:40.

Осигурителен стаж

Дните с обезщетение по чл. 218 ал.1 се зачитат за осигурителен стаж, защото са дължими  осигурителни вноски съгл. чл. 37 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж

Чл. 37.(1) За осигурителен стаж се зачита времето, за което са били дължими или внесени осигурителни вноски за лицата по чл. 4, ал. 1 и ал. 3, т. 5 и 6 КСО, а за самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4, ал. 7, 8 и 9и чл. 4аКСО - времето, за което са внесени осигурителни вноски.

Признава ли се за трудов стаж?

По принцип този вид обезщетение не е посочено като изключение в чл. 352.(1) от КТ относно време по трудово правоотношение, което се признава за трудов стаж, без работникът или служителят да е работил.

Но следвайки логиката на обезщетението – да замести трудовото възнаграждение, когато работникът е възпрепятстван да отиде на работа по обективни причини, бихме въвели отсъствието като платен отпуск  и така да  отразим правото и на трудов стаж.

Брутно трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията

Разпоредбата на чл. 228, ал. 1 КТ регламентира начина за определяне на този вид обезщетение

Брутното трудово възнаграждение за определяне  е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.

Съгласно чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата в брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл. 228 КТ се включват:

1. основната работна заплата за отработеното време;

2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда;

3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер;

4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 КТ;

5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 КТ;

6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 КТ;

7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 КТ.

Размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение при изчисляване на обезщетенията по КТ при пълен работен ден не може да бъде по-малък от този, който се изчислява при възникване на съответното основание от размера на установената за страната минимална работна заплата.

Има ли право работодателят да задължи работника да ползва неплатен отпуск ?

Не може. Трябва да е налице съгласие на работника или служителя. Съгласно чл. 160 КТ работодателят разрешава ползването на неплатен отпуск “по искане на работника или служителя”, но не може едностранно да разпореди излизането в неплатен отпуск. Т.е неплатеният отпуск е уреден като право, а не като задължение за работника или служителя.