Най-важното от семинара за СИРВ

автор: Ваня Иванова

Сумираното изчисляване на работното време като начин на изчисляване на работното време крие много въпроси.

Вероятно главната причина е, че то винаги се е разглеждало в два отделни аспекта - от една страна от гледна точка на Кодекса на труда и подзаконовите актове към него /  Наредбата за работното време почивките и отпуските и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата/ и от друга страна от гледна точка на Кодекса за социалното  осигуряване и съответните наредби /Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО, Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски и Наредба № 8 относно подаването на Декларация образец 1 и Декларация образец 6.

До този момент няма отделен нормативен акт или подробно описано указание, където  да се  описват подробно процедурите от момента на издаването на заповед за СИРВ, през съставянето на графика, въвеждането на отсъствията ,преизчисляването на нощния труд,  изравняването на часовете за периода на СИРВ до изчисляване на възнаграждението, осигурителния доход и подаване на съответните Д1 и Д6.

С промените в Наредбата за работното време, почивките и отпуските, които влизат в сила от 01.01.2018 се въвеждат определени  правила, които дават по-ясна представа за начина на въвеждане СИРВ. Вероятно до края на годината тези правила ще бъдат отразени във всички останали нормативни актове.

 

На семинара в събота формулирахме няколко конкретни въпроса. Ето най-важното от тях:

1.Трябва ли работата при СИРВ да е вписана изрично в ТД?

Трудовият договор следва да е сключен с работно време 8 часа, при условието на СИРВ на сменен режим на работа


2. Какви са задължителните  почивки?

При подневно отчитане : 5 дневна работна седмица, задължителна междудневна 12 часова почивка и междуседмична почивка  2 последователни дни / 48 часа/ , единият от които е неделя.
 

При почасово отчитане: задължително със заповед се определя период на отчитане на СИРВ. Трябва да има задължителна междудневна почивка 12 часа и непрекъсната междуседмична почивка не по-малко от 36 часа

Междудневна почивка
 

Чл. 152 КТ. Работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа.

Седмична почивка

Чл. 153. (1) При петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка.
(2) При сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа.(3) При промяна на смените при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка може да бъде в по-малък размер от почивката по ал. 2, но не по-малък от 24 часа, в случаите когато действителната и техническата организация на работата в предприятието налагат това
(4) За положен извънреден труд в двата дни от седмичната почивка при подневно изчисляване на работното време работникът или служителят има право освен на увеличено заплащане на този труд и на непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер не по-малък от 24 часа.

 

3. Как се отчита  нощният труд?

При подневно отчитане – нощният труд не се приравнява на дневен.

При почасово отчитане- нощният труд се приравнява на дневен . Към действително отработените часове се прибавят и приравнените нощни в дневни.

Какво е основанието за това:

Чл. 9 ал. 2 НОСРЗ При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

 След изтичане на периода ако е наличен извънреден труд той се се заплаща с 50% увеличение

Например:

Норма за месеца 22х 8=176 часа, 
лицето е отработило 136 дневни часа 40 нощни
при превръщането на нощните в дневни часовете стават 182 / 136+40*8/7/
182-176=6 часа имаме  извънреден  труд, който следва да се заплати с 50% увеличение

 

Считано от 01.01.2018 нощният труд ще се приравнява на дневен, само ако е равен или повече от 4 часа на смяна

Чл. 9а(4) Когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя по ал. 3 се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с Постановление № 4 на Министерския съвет от 2007 г. Превръщане на нощните часове в дневни не се извършва, когато за работното място е установено намалено работно време, както и в случаите, когато трудовият договор е сключен за работа само през нощта.“

 

Независимо дали имаме подневно или почасово отчитане, за нощния труд се дължи не по-малко от 0,25 лв. на час

Чл. 8. За всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв.

 

4. Трябва ли ако при преобразуване на нощен в дневен труд се получи извънреден труд – той да се декларира пред Инспекцията по труда?

Не  трябва. Това е регламентирано в чл. 9 г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските- в сила от 01.01.2018

Чл. 9г. Отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ пред инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни.“

По горния пример при 136 часа дневен труд и 40 нощен – извънреден труд не следва да се отчита пред Инспекцията по труда /ИТ/ до 31.01. на следващата година.

Забележка: По тази точка най-вероятно ще има някакви допълнителни разяснения. Като четем цитираните редове от наредбата, процедурата при приравняването излиза твърде трудоемка:  един път да се приравнява нощния към дневен , за да се съблюдава нормата часове и ако има разлика над нормата след приравняването, тя да се плаща като извънреден труд. И втори път за отчитането пред ИТ нощните часове да не се превръщат в дневни.

5.Трябва ли в проекто графиците да бъде заложен извънреден труд?

 

Не трябва. Това е регламентирано изрично в Наредбата за Работното време, почивките и отпуските, считано от 01.01.2018:

 

Чл. 9а (3) Поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, трябва да е равен на нормата за продължителност на работното време, определена по чл. 9б

Чл. 9б. (1) При сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ се определя норма за продължителност на работното време за периода. Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната продължителност на работното време, установена за работното място, при подневно отчитане на работното време.

 

6. Съгласно НРВПО, работодателят трябва да запознае работниците с утвърдените графици преди започване на работа с тях. Това отнася ли се за СИРВ за повече от един месец и как трябва да става на практика това?

Стъпките са три:

  • Заповед за СИРВ

  • Предварителен график

  • Подпис на работника

     

7. В кои случаи графикът може да се изменя?

  • Промяна на числеността

  • Извънредно възникнали обстоятелства

 

8. Как се отчитат часовете, когато смяната преминава от нощна към дневна или от дневна към нощна и част от нея се пада да е празник. Например смяната е  от 18:00 часа на 24 май до  03:00 часа на 25 май ?

Като две отделни смени

 

9. Как следва да се отрази наличието на по-малко часове положен труд при изравняването?

Според промените в НРВПО , считано от 01.01.2018, за тези дни се счита че има престой по вина на работодателя

Чл. 9в.(1) Когато в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, отработените от работника или служителя часове по графика са по-малко от часовете, определени по реда на чл. 9б, за недостигащите часове се счита, че работникът или служителят е в престой не по своя вина, с изключение на случаите на виновно неявяване на работника или служителя на работа.

 

Забележка: по тази точка най-вероятно ще има някаква промяна и в осигурителното законодателство, защото към момента има противоречие:

Според указание на НОИ Изх. 910184/06.04.2015 когато в рамките на периода , за който е изготвян графикът , броят на работните часове по графика на лицето (след превръщането на нощните часове в дневни) е по-малък от договореното работно време за периода е налице прекъсване на осигуряването .Задължение на осигурителя в тези случаи е да определи периодите, в които осигуряването се прекъсва , без да е прекратено трудовото правоотношение

 

10. Болнични при СИРВ

Определят се според часовете по график:

Чл. 34.(1)НПОПОДОО  Паричното обезщетение за временна неработоспособност, за бременност и раждане и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст при сумирано изчисляване на работното време и при работа на смени по часов график се изплаща за работните часове по личния график на осигурения, а ако няма такъв - по графика на звеното, към което той се числи, включени в периода на временната неработоспособност, в отпуска за бременност и раждане и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст.

 

11. Платени и неплатени отпуски при СИРВ

Отпуските се отразяват в работни дни по  по календар, а не съобразно часовете по графика.

Пример: Лице работи по график 2 дни по 12 часа и два дни да почива. Ако иска да ползва два дни отпуск , те ще се отразят като два календарни работни дни / 8 часа работно време/ , и не следва да се преизчисляват аналогично на болничните .

Т.е ако лицето трябва да работи по график  два дни по 12 часа и излезе в болнични - общо часовете по график- 24 ще се раздели на 8 /договореното работно време/ и ще му бъдат отразени 3 дни във временна нетрудоспособност. Но ако иска за тези дни да ползва отпуск- ще му бъдат отразени 2 работни дни

 Това е изрично указано вече в чл. 9б от НРВПО, влизаща в сила от 01.01.2018

Чл. 9б (2) Когато работник или служител през целия или през част от периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, е ползвал отпуск, нормата за продължителност на работното му време се преизчислява, като от броя на работните дни по календар се изваждат съответните дни отпуск, разрешени в работни дни по календар, както и съответната част от отпуските, разрешени в календарни дни, съвпадащи с работните дни по календар.

Може ли лицето да излезе в отпуск събота и неделя, ако по график се пада да работи – може като преработи графика- отпускът следва да се отрази в календарни работни дни.

Илюстрация:Designed by Freepik


Настоящото изложение има информативен и опознавателен характер. Изразява личното професионално мнение на авторите на сайта и не представлява конкретен съвет или консултация

7 Коментари

  1. Avatar
    Ваня Иванова 2018-11-20 10:17:15

    Не е задължително да са извънреден труд. Щом като сте на сумирано в края на периода се прави изравняване- сравняват се отработените часове с нормата и едва тогава се установява дали има извънреден труд или не

  2. Avatar
    стефанова, К. 2018-11-20 01:22:27

    имам такъв въпрос - работната седмица ми е нощна смяна от 22.00 до 06.00. Часовете от 05.00 до 06.00 за извънреден труд ,нали. Тези часове ще се заплатят или ще се компенсират като почивка, защото сме на сумарно работно време.
    Благодаря

  3. Avatar
    Иван 2018-05-18 11:32:18

    Здравейте. Имам следния казус: Аз и колегите ми - 6 човека сме назначени на 12 часови сумарно изчислявани смени в реда: 12 дневна - 12 нощна. Двама от тези шестимата, по-принцип работят редовна смяна по 8 часа, 5 дни в седмицата, и досега даваха компенсации-те за извънредните часове и заместваха болните и отпуските на останалите 4-ма. От месец насам обаче, единия от заместващите напусна и ръководителят на предприятието реши да не назначава човек, като аргументът му е, че сме напълно достатъчни и компенсациите могат да не се дават в рамките на месеца в, който са навъртените часовете извънреден труд, а в някакъв период от 3 до 4 месеца, имайте предвид, че за година аз и колегите ми натрупваме средно по 250 часа извънреден труд. Управителя дори твърди, че не би следвало да имаме извънреден труд, позовавайки се на формулата: 365 дни в годината умножено по 24 часа в денонощието, делено на 5-та работници и разделено на 12 часовите сумарни смени, т.е. 365 х 24 : 5 : 12 е равно на 140 часа средно на човек за месец, формула, която според мен е пълна демагогия, при положение, че например за тази година, работните дни са 248, а не 365. Въпросът ми е, прав ли е въпросния високообразован господин?
    Втория казус е още по-заплетен. Във фирмата има две звена, КиП и А и Ел.техници. Ел. техниците работят на 8 часов работен ден и за извънредния си труд им се изплащат завишените ставки предвидени по закон в рамките на месеца, в който е положен. КиП и А, т.е. ние, както вече уточних, работим на сумарно работно време и нашия извънреден труд се компенсира с почивка, и съгласно новите правила във фирмата, в период от 3-4 месеца.
    Първият въпрос, който изниква е: Законно ли е в рамките на една фирма на едното звено да се изплащат парични компенсации за положения извънреден труд, а на другото да се предоставя компенсиране с почивни дни?
    Втори въпрос: След като компенсираните с пари взимат полагащото се според закона увеличение на дневната надница според деня на положения извънреден труд, не трябва ли работниците, които се компенсират с почивни дни да им се завишат почивните часове на принципа - едните + 50% пари, другите + 50% почивни часове? Интересува ме този казус, защото някъде прочетох мнение от адвокат, че: \\\"При работа на Сумирано изчисляване на работното време (СИРВ), отработените в повече дни или часове се компенсират с по-голяма почивка, в рамките на периода на отчитане на времето\\\".
    Предварително благодаря и приятен ден!

  4. Avatar
    Багаин 2018-04-20 10:03:01

    Това сумирано изчисляване трябва да бъде отменено. Много фирми масово злоупотребяват с него.

  5. Avatar
    accountingnews.bg 2018-03-24 16:37:09

    Формирате норма за трите месеца и спрямо нея съпоставяте общия брой отработени часове

  6. Avatar
    Женя 2018-03-22 14:28:27

    Ако отчитаме СИРВ на тримесечие, т.е. за работата за м.12.2017г, м.01.2018г. и м.02.2018г. отчитаме извънреден труд или липсата му във Февруари. Следва ли ако в м.12.2017г. или м.01.2018г. се отчетат часове които са под нормата т.е. идват в \\\"-\\\" да бъдат начислени като престой в съответния месец или да чакаме резултата във Февруари за да начислим общите извънредни часове или престой ако има? Защото има ситуация в която за 02.2018г. ми излиза престой, а общо за тримесечието ми излиза извънреден труд и за мен ситуацията е патова, защото хем начисляваме часове за престой, хем трябва да начислим и извънреден труд в един и същ фиш за м.02.2018г.?

  7. Avatar
    Валентин Чиев 2018-02-09 22:02:24

    Работя на плаващ график 4 на 4 дни(2 дневна,2 нощна)смени по 12 часа.От човешки ресурси ме информираха,че ако искам да почивам 4 дни,от фирмата ще ми приспаднат 4х8 часа=32 часа,а другите 16 часа трябва да отработвам,или за всеки ден платен отпуск аз съм минус 4 часа на ден ,които трябва да отработя...Преди новите разпоредби за 1 четворка пускахме 6 дни отпуск(6х8=48) и така покривахме часовете.По този начин сега,като пускам отпуск аз винаги ще съм на минус часове,и се губи смисъла да излизам в платен отпуск въобще.
    Въпросът ми е защо съм минус часове,които трябва да отработя при положение,че имам право на платен отпуск,и нужно ли е въобще да отработвам часове(А ако е края на месеца,кога да ги отработя)?
    Ако може да ми пратите малко по опростен прочит на закона на имейл- chiikata@abv.bg

Напиши коментар