В страницата на МТСП, в секцията Въпроси и отговори, е зададен въпрос относно предоставянето на работника или служителя платения годишен отпуск без негово съгласие.

Работодателят може ли да задължи свой подчинен да излезе принудително в платен отпуск и какъв е редът.  Първо трябва покана към съответния работник и после да се пуска заповед за ползване на стар отпуск или начинът е друг.

Съществува правна възможност, регламентирана в чл. 173, ал. 4 от КТ, работодателят да предоставя на работника или служителя платения годишен отпуск и без негово съгласие. Работодателят има това право:

- по време на престой повече от 5 работни дни;

- при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители;

- когато работникът или служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на съответната календарната година, за която се полага.

Няма пречка работодателят да упражни това свое право, когато е налице една от хипотезите, посочени по-горе. Работодателят предоставя ползването на отпуска в писмена форма и своевременно уведомява работника или служителя (чл. 37г, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските).

Когато отпускът е „стар“ – отложен или неизползван до края на календарната година, за която се отнася, се прилага разпоредбата на чл. 176, ал. 2 КТ. Тя регламентира задължение за работодателя да осигури ползването на отложен или неползван отпуск от предходна календарната година до края на м. юни на следващата календарна година. Съгласно чл. 176, ал. 3 КТ когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в случаите и в сроковете по ал. 2, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това писмено работодателя най-малко 14 дни предварително. В тази връзка считаме, че работодателят може да покани работника или служителя да заяви да ползва отпуск, полагаем за 2022 г., до края на м. юни 2023 г., за да изяви готовността си за изпълнение на задължението по чл. 176, ал. 2 КТ за осигуряване ползването на отпуска.

Правната последица, която настъпва за работника или служителя в случай че не заяви ползването на отпуска в срока по чл. 176, ал. 2 КТ, се свързва с невъзможността да се приложи хипотезата на чл. 176, ал. 3 КТ, а не с възникването на правото на работодателя да предостави едностранно отпуска – „да пуска заповед“. 

-----------------------------

Влез в ZnamKak.com и прочети повече за отпуските ТУК

------------

Чл. 173. (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2015 г., в сила от 17.07.2015 г.) (1) Платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя.
(2) На работниците и служителите, които изповядват вероизповедание, различно от източноправославното, работодателят е длъжен да разрешава по техен избор ползване на част от годишния платен отпуск или неплатен отпуск по чл. 160, ал. 1 за дните на съответните религиозни празници, но не повече от броя на дните за източноправославните религиозни празници по чл. 154.
(3) Дните за религиозните празници на вероизповеданията, различни от източноправославното, се определят от Министерския съвет по предложение на официалното ръководство на съответното вероизповедание.
(4) Работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие по време на престой повече от 5 работни дни, при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители, както и в случаите, когато работникът или служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага.
(5) Работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176. В този случай на работника или служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск..

Чл. 37г НРВПО(1)  В случаите по чл. 176, ал. 1, т. 1 КТ работодателят може да отложи ползването на платения годишен отпуск както на отделен работник или служител, така и на работниците и служителите от съответното организационно (структурно) звено.
(2)  В случаите по чл. 173, ал. 4, чл. 176, ал. 1, т. 1 КТ и когато по искане на работника или служителя ползването на платения годишен отпуск е отложено със съгласието на работодателя по чл. 176, ал. 1, т. 2 КТ, работодателят предоставя или отлага ползването на отпуска в писмена форма и своевременно уведомява работника или служителя.

Чл. 176. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2015 г., в сила от 17.07.2015 г.) (1) Ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от:
1. работодателя - поради важни производствени причини при условието на чл. 173, ал. 5, изречение трето;
2. работника или служителя - когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя.
(2) Когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага.
(3) Когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в случаите и в сроковете по ал. 2, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това писмено работодателя най-малко 14 дни предварително.