Споделяме с Вас отговор на МТСП на следния въпрос:
 

Може ли работник да откаже да работи при удължено работно време по смисъла на чл. 136а КТ. Как се извършва този отказ?
 

Уважаеми г-н....,

Съгласно чл. 136а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) по производствени причини работодателят може с писмена заповед да удължава работното време през едни работни дни и да го компенсира чрез съответното му намаляване през други, след предварителна консултация с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от КТ.

Според чл. 136а, ал. 6 от КТ работниците и служителите, които имат право да откажат да работят в условията на удължено работно време са лицата,посочени в чл. 147 от КТ, като това са:

1. работници или служители, които не са навършили 18-годишна възраст;

2. бременни работнички или служителки както и работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро;

3. майки с деца до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, освен с тяхно писмено съгласие;

4. трудоустроени работници или служители освен с тяхно съгласие и ако това не се отразява неблагоприятно на здравето им съгласно заключение на здравните органи;

5. работници или служители, които продължават образованието си без откъсване от производството освен с тяхно съгласие.

Видно от изложеното, работниците и служителите по т. 1 и т. 2 на чл. 136а, ал. 6 от КТ не могат да полагат труд при удължено работно време.Съгласието за работа при условията на удължено работно време от майките с деца до 6-годишна възраст, от майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, от трудоустроените, ако това не се отразява неблагоприятно на здравето им съгласно заключение на здравните органи, и от учащите се без откъсване от производството се дава в писмена форма за всеки отделен случай (чл. 8, ал. 5 от НРВПО). Съответно и отказът на същите тези лица следва да изпълнят заповедта на работодателя трябва да бъде в писмена форма.

В останалите случаи, когато работниците или служителите не попадат сред тези уязвими категории, следва да се съобразят с въведеното от работодателя удължено работно време. Съгласно чл. 126, ал. 1, т. 7 от КТ при изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен да изпълнява законните нареждания на работодателя.

Важно е да се отбележи, че при удължаване на работното време по чл. 136а от КТ работодателят е длъжен да компенсира удължаването на работното време чрез съответното му намаляване в срок до 4 месеца за всеки удължен работен ден. Когато работодателят не компенсира удължаването на работното време в посочения срок, работникът или служителят има право сам да определи времето, през което ще се компенсира удължаването на работното време чрез съответното му намаляване, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително (чл. 136а, ал. 4 от КТ).

Продължителността на удължения работен ден при условията на чл. 136а, ал. 1 от КТ не може да надвишава 10 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време. В тези случаи продължителността на работната седмица не може да надвишава 48 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - 40 часа.

Работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане удължаването, съответно компенсирането на работното време (чл. 136а, ал. 2 от КТ).

Удължаването на работното време по ал. 1 и 2 на чл. 136а от КТ се допуска за срок до 60 работни дни през една календарна година, но за не повече от 20 работни дни последователно (чл. 136а, ал. 3 от КТ)

----------------

Чл. 136а. КТ (1) (По производствени причини работодателят може с писмена заповед да удължава работното време през едни работни дни и да го компенсира чрез съответното му намаляване през други, след предварителна консултация с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Продължителността на удължения работен ден при условията по ал. 1 не може да надвишава 10 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време. В тези случаи продължителността на работната седмица не може да надвишава 48 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - 40 часа. Работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане удължаването, съответно компенсирането на работното време.
(3) Удължаването на работното време по ал. 1 и 2 се допуска за срок до 60 работни дни през една календарна година, но за не повече от 20 работни дни последователно.
(4) В случаите по ал. 1 работодателят е длъжен да компенсира удължаването на работното време чрез съответното му намаляване в срок до 4 месеца за всеки удължен работен ден. Когато работодателят не компенсира удължаването на работното време в посочения срок, работникът или служителят има право сам да определи времето, през което ще се компенсира удължаването на работното време чрез съответното му намаляване, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително.
(5) При прекратяването на трудовото правоотношение преди компенсирането по ал. 4 разликата до нормалния работен ден се заплаща като извънреден труд.
(6) За работниците и служителите по чл. 147 удължаване на работното време се допуска при условията на този член за полагане на извънреден труд.