Митнически режим 42 00

Облагане с ДДС на несъюзни стоки, допуснати за свободно обращение в една държава членка, които са предмет на освободена от ДДС доставка до друга държава членка.
 

гост-автор: Теодор Тодоров

Петров стоеше в офиса и ровеше из интернет. Не търсеше нищо, единствено убиваше време, защото му се наложи да стои и да чака. Имаше бизнес, свързан с продажба и поддръжка на компютри и компоненти, както и на софтуер. Използваше утвърдени доставчици, но в този момент му беше нужна мрежова карта, която се произвеждаше само на едно място в света – “Силиконовата долина” в САЩ и всичките му доставчици искаха “майка си и баща си”, за да му я доставят.

Петров не беше от вчера в бизнеса, а в ерата на глобализацията, за него не представляваше проблем да осъществи връзка с компанията производител. Размениха няколко имейла и Петров поръча картата. Е да, преглътна риска да плати в аванс, но ... правила на търговията, няма как. Освен това в имейл го уведомиха, че ще поемат и митническите формалности. Цената на доставката с включени всякакви разходи като транспорт, спедиция и митническо представляване, беше наполовина от цената, която му предлагаха в България.

Беше говорил с Петя, счетоводителката от кантората, която се занимаваше със счетоводството на дружеството му. Петя му беше казала, че ще трябва да декларира на митница очакваната пратка и тъй като цената й беше много над равностойността на 30 лв., митницата щеше да му начисли и ДДС, което Петров ще трябва да плати. Да, обаче дружеството на Петров било регистрирано по ЗДДС и всеки месец плащаше определена сума, а картата щяла да се използва за облагаема с ДДС дейност, та имал право и на данъчен кредит. С други думи, една част от ДДС-то за месеца вместо на НАП, ще го плати на митницата.

С Петя работеха от години. Имаше малко чепат характер и със сигурност не го привличаше, но беше професионалист и нямаше издънки при проверки и ревизии. Освен това, няколко пъти го беше консултирала относно определени ситуации и всичко каквото му беше казала, излезе точно такова. С други думи, Петров й имаше доверие. А и с колкото и чепат характер да беше, Петя не си позволяваше да прекрачва определени граници в поведението си спрямо него, а вероятно и с останалите клиенти, и това напълно устройваше Петров. Този път обаче нещо все го чоплеше. “Уж американците поемат доставката, а аз какво да правя на митницата?” – не му излизаше от главата. И все пак, Петя му беше казала какво трябва да направи, а след случая с някаква синя ли, червена ли каса, заради която от НАП едва не го пуснаха към прокуратурата, а Петя многократно го беше предупреждавала през годините, си имаше едно наум да обръща внимание на казаното от нея.

На вратата на офиса му се позвъни. Отвори и видя момчето от куриерската служба. Прие пратката, нямаше какво да плаща на куриера, изпрати го и отвори пратката. Чаканата мрежова карта беше в ръцете му. “Сега към митницата.” – измърмори си Петров, взе си телефона, пусна СОТ-а и заключи офиса, качи се в колата и вяло се затътри към митницата. Изобщо не гореше от желание да ходи по институции, в т.ч. и тази. Попадна обаче на любезен митничар. Явно беше в добро настроение и Петров си помисли, че и да му се наложи да плаща “на ръка”, може и да не е по най-грубия начин. Обясни на митничаря, че е получил по куриер пратка от САЩ, носи си я заедно със кореспонденцията и платежното от банката и е дошъл, защото счетоводството му иска митническа декларация.

Митничарят го погледна в ръцете и Петров си помисли, че ще трябва да брои. Почти инстинктивно посегна към вътрешния джоб на сакото си, но митничарят единствено му поиска пратката. Подаде му целия пакет. Митничарят го пое и за един миг Петров реши, че ще му конфискува картата, но интересът на митничаря беше насочен към един джоб, залепен за външната страна на пакета. Отвори го, погледна го, засмя се, върна пратката на Петров, сгъна листа, върна му и него и просто му каза:
- Това е декларация от митницата в Амстердам, тази стока е освободена за свободно движение и Български митници нямат никакви задължения да издават каквато и да е друга декларация. Приятен ден!

Петров остана като ударен с парцал:

- А, значи няма да плащам и ДДС – плахо се обърна към митничаря.
- За ДДС-то, ако искате питайте в НАП. Ние няма какво да издаваме или събираме тук. – го отряза митничарят.

Петров стоеше пред Петя. Наперената иначе друг път счетоводителка, сега се почесваше по главата и гледаше в митническата декларация от Амстердам. После се обърна към Петров и малко несигурно каза:
- Ще проверя и ще ти звънна....
- Петя, трябва да монтирам тази карта. Вече е спешно....
- Монтирай я. Като ти звънна, ще ти кажа какво ще правим с ДДС-то.
- Да не стане като с касата.....
– опита се да шикалкави Петров въпреки, че чудесно знаеше, че за касата проблемът не беше на Петя, а лично негов.
- Няма да стане, а и аз нямам вина, че проспа няколко години моите предупреждения. – възвърна увереността си Петя.
- Да. Права си.
– опита се да се усмихне Петров и излезе от кантората.

Петя стоеше в размисъл. Четеше го това ЗДДС, след него и ППЗДДС, и пак ги препрочиташе и не виждаше случая на Петров в никоя хипотеза. Нищо не се получаваше. Петя обаче имаше един последен ход, на който винаги беше разчитала и който никога не я беше подвеждал. Не го използваше често, но досега винаги беше ефективен. Ходът се казваше "Антон".

Някъде в началото на демокрацията, когато тепърва се започваше с приватизацията на големите предприятия, Петя имаше честта да бъде оперативен счетоводител в едно прясно-прясно приватизирано бивше държавно предприятие, което имаше всички дадености при добро управление и липса на злоупотреби, да продължи да съществува и да остане сред най-печелившите предприятия и предпочитани места за работа от персонала. Уви! Новите собственици не гледаха така на нещата и в рамките на няколко години източиха каквото можаха и просто го фалираха. Дали умишлено или от некадърност, това беше друг въпрос. Във времето обаче, непосредствено след приватизацията, главният счетоводител повика при себе си Петя и й представи Антон. По него време Антон беше четвъртокурсник в специалност “Счетоводство” на университета и трябваше да изкара стаж по специалността. С помощ от роднини го натрапиха на главния счетоводител, а той го зачисли на Петя. Петя беше имала и други стажанти, но Антон беше различен. Искаше да види и да научи всичко, интересуваше се, питаше, като че ли търсеше да засити някакъв огромен глад. Петя видя в него потенциал и не си пестеше времето да обяснява пак, и пак ако се налагаше. След време се оказа, че не се беше излъгала в него.

Един ден, известно време след като я бяха съкратили и изпратили на борсата, някой я заговори на улицата. Не го позна, но Антон никога не я беше забравял. Размениха си няколко общи приказки, разказаха си накратко кой накъде е и си размениха телефоните. Антон беше започнал работа в консултантска кантора и счетоводството, съпътствано от данъците и всички екстри, на които се радват счетоводителите, бяха станали негов професионален път. Беше се доказал пред ръководството и беше получил свободата да работи с клиентите, както счете за необходимо. Бяха му гласували доверие и беше получил свобода и поле за развитие, а освен това и му плащаха. И Антон се беше възползвал от възможностите. С огромен апетит за работа поемаше ангажименти, трупаше опит и знания и се изградеше професионално. Няколко дена след случайната им среща, Антон звънна на Петя. Предприятие на клиент си търсеше счетоводител. Попита я дали се интересува. Петя прие и скоро работеше отново. Не беше най-приятното място за работа, но беше работа. Няколко пъти Петя сменя местоработата си. Работеше с Антон, когато се налагаше и всеки път се уверяваше отново и отново и в някогашните си впечатления. Накрая Петя попадна в сегашната кантора и като че ли точно тук й беше мястото. И пак Антон й помогна. От начало й беше странно да работи с различни клиенти, но и тя носеше в себе си онова малко огънче, което я караше също както Антон, да изяжда задача след задача, казус след казус и бързо свикна. С Антон вече се чуваха рядко, но знаеше, че винаги може да разчита на него.

Телефонът на Антон звънна:
- Ало? – вдигна Антон.
- Антоне,....– и Петя му разказа казуса си с Петров.
Антон помълча известно време и я попита:
- Митническата декларация, която е придружавала пратката, пред тебе ли е?
- Да, ама е на английски, а аз с този език..... – отговори Петя.
- Я виж клетките по декларацията. Трябва да имат номерация. Нещо като 3/1, 3/8....
- Имат, да.... – потвърди малко несигурно Петя
- Търси 1/10 и ми кажи какво пише там. Трябва да има един код. Кажи ми какъв е ! – продължи уверено Антон
- Ами...42 пише, и после има още 00.

- Добре.-гласът на Антон беше спокоен и уверен – Петя, подготви си протокол по чл.117 от ЗДДС и си самоначисли ДДС-то. Имаш ВОП и дължиш ДДС, а ако дейността е облагаема имаш право и на ДК.
- Моля? Какъв ВОП, имам внос....– неразбиращо започна Петя.
- Виж, в клетка 1/10 на митническата декларация се посочва митническия режим, под който дадена стока се внася на територията на ЕС. Има регламент приет от ЕК, в който е уредена кодификацията на митническите декларации и тя е обща за целия ЕС. Кодовете на митническите режими са четирицифрени и се състоят от два двуцифрени кода. Първият показва настоящия митнически режим на стоката, а вторият двуцифрен указва предхождащия. Ако стоката за пръв път се внася на територията на ЕС, вторият двуцифрен код е 00.
- Нали ти казах, че е внос? – опита се да се намеси Петя.
- Да, ама ми каза код 42, нали? Код 42 означава, чакай малко ще ти го прочета дословно.” – и Антон започна да рови из компютъра. Петя чуваше как пръстите му летят по клавиатурата.
“Ако не беше счетоводител, винаги може да стане машинописка” – помисли си Петя и се засмя на мисълта си.
- Така, код 42 е едновременно допускане за свободно обращение и освобождаване за потребление на стоки, които са предмет на освободена от ДДС доставка до друга държава членка и – когато е приложимо –отложено плащане на акциз.”- четеше Антон – “Освобождаване за потребление на съюзни стоки, в рамките на търговията между част от митническата територия на Съюза, за които не се прилагат разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО или Директива 2008/118/ЕО, и части от упоменатата територия, за които въпросните разпоредби се прилагат, които стоки са предмет на освободена от ДДС доставка до друга държава членка и – ако е приложимо – отложено плащане на акциз.
Има и обяснение, чета ти го: Предоставено е освобождаване от плащане на ДДС – и когато е приложимо – отложено плащане на акциз, тъй като вносът е последван от вътрешносъюзна доставка или прехвърляне на стоките към друга държава членка. В този случай ДДС и – когато е приложимо – акцизът се дължи в държавата членка на крайно местоназначение
- Я сега ми го обясни на български - помоли Петя
- Твоята стока идва от къде? От САЩ е, но това няма значение, може да е от всякъде. Влиза на пристанището в Амстердам, тъй като е удобно за тази цел, там минава през митническа проверка и после тръгва към тебе, в България. При внос, митницата събира ДДС. Обаче Нидерландската администрация си прави друга сметка. Ако вземе, че събере ДДС-то, после вносителя ще си го поиска, понеже ще се регистрира по ДДС при тях и ще осъществи ВОД. И на администрацията ще й се наложи да го възстанови. И колко ресурс ще й отнеме? Един път, да се занимава и да го събира и втори път да проверява и да възстановява. Я, по-добре да си спести ресурса, да разкара от главата си ДДС-то и да остави да си го търси държавата членка, където стоката пристига. Затова е измислен и режим 42. Разбираш ли логиката?
- Абе разбирам я, ама ти ми цитираш и разказваш регламенти и директиви. В нашия ЗДДС няма ли нещо по-темата?
- Разбира се, че има
– Антон се усмихна и Петя пак чу пръстите му по клавиатурата.
- Виж чл.13 (6) и свързаната с нея ал.3 на същия член.

Чл. 13. (6) Алинея 3 се прилага и когато лицето не е регистрирано за целите на данъка върху добавената стойност в държавата членка на вноса на стоките, откъдето започва изпращането или транспортирането им, ако стоките са внесени в държавата членка на вноса от или за сметка на лицето.
Чл. 13. (3) За възмездно вътреобщностно придобиване се смята и получаването на стоки на територията на страната от данъчно задължено лице, които ще се използват за целите на неговата икономическа дейност, когато стоките са изпратени или транспортирани от или за негова сметка от територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС и където стоките са произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени от него в рамките на неговата икономическа дейност.

-Значи да правя протокол по чл.117. А кого да впиша като доставчик? – попита Петя.
Антон се замисли, после отговори:
- Според мене, себе си т.е. дружеството, което получава пратката.
После и двамата се умълчаха и след известна пауза Антон добави:
- Даже и да има някаква неточност при тълкуването, винаги когато се чудя да издам или да не издам протокол по чл.117, издавам. Ако не им хареса на НАП, коригират и двата дневника и досега съм нямал проблем.
- Да, добре. Благодаря много! Остана да почерпя–
каза Петя, а Антон просто се засмя.
Пожелаха си лек ден.

- Здравей, Петров! – гласът на Петя беше спокоен - Петя съм. Не бях права да те пращам на митница, ама и ти не ми каза, че пратката ще има митническа декларация.
Петров слушаше, а Петя добави:
- Няма да плащаш допълнително ДДС. Консултирах се, а и сама го проверих. Ще си самоначислим ДДС, но и ще го ползваме като данъчен кредит и няма да има фактическо плащане на пари.
Петров се усмихна. Беше доволен и Петя долови тази негова доволност. С бодър глас й каза:
- Е, браво Петя! Добра новина!

И после добави:
-Чакай сега да те питам нещо друго. Значи, имам опция да .....................................

Денят продължаваше, бизнесът също. Слънцето игриво надничаше в кантората. Всичко си беше както досега.
 

------------------------

Теодор Тодоров e одитор във FicadexBulgaria / Одит - консулт М ЕООД (www.ficadexbulgaria.com)

 

Илюстрация: Background photo created by jcomp - www.freepik.com


Настоящото изложение има информативен и опознавателен характер. Изразява личното професионално мнение на авторите на сайта и не представлява конкретен съвет или консултация

Напиши коментар