Минимална работна заплата

автор: Ваня Иванова

Върховният административен съд /ВАС/ отмени постановлението на Министерския съвет, с което бе определена минималната работна заплата за 2017 г. в размер на 460 лева. Това се посочва в Решение 6122/16.05.2017. Делото е било образувано по жалба на четири работодателски организации, които смятат, че е нарушена законовата процедура, защото постановлението е прието от МС без предварителното обсъждане на проекта. Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред петчленен състав.

Какво следва от това?

Отговорът е нищо не следва.

 Сегашната минимална заплата от 460 лева е отменена само от първа инстанция на ВАС. Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок.  Старото положение (460 лв.) важи, докато се произнесе втората инстанция. Обикновено това става 7-8 месеца, след като мине срокът за обжалване. Т.е. най-рано януари догодина, а може и по-късно. Дотогава МС вероятно ще е приел ново постановление за минималната работна заплата (предвижда се тя да стане 510 лева от 1 януари 2018 г.) и ВАС ще постанови, че обжалваното решение вече не е в сила, така че няма какво да се коментира.

 Между обжалването и заседанието, правителството има достатъчно време да съгласува  размера на МРЗ със синдикатите и работодателите по законовия ред и да приеме ново постановление - пак за 460 лева минимална заплата.

 

За какво служи Минимална работна заплата?

Минималната работна заплата (МРЗ) е минимална цена на пазара на труда. Тя представлява най-ниската часова, дневна или месечна работна заплата, която работодателите могат да плащат по закон на работниците и служителите си. Размерът на минималната работна заплата е един от основните икономически показатели в страната и от особена важност, както за работодателите, така и за работниците.

Съгласно чл. 244 от КТ, Министерският съвет определя:

1. минималната работна заплата за страната;

2. видовете и минималните размери на допълнителните трудови възнаграждения и на обезщетенията по трудовото правоотношение, доколкото не са определени с този кодекс.

 

Разлика между Минимална работна заплата и  Минимален осигурителен доход

Мин. осигурителен доход се определя  със Закона за Бюджета на ДОО за календарната година по основни икономически дейности и квалификационни групи професии. Осигурителният праг представлява сума, върху която се дължат осигуровките. Той е нормативно определен.

Осигурителните вноски за работниците и служителите се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход.

 

Къде още се използва Минималната работна заплата?

Освен при определяне на работната заплата ,размерът на минималната работна заплата се използва при определяне на обезщетения, възнаграждения или осигурителен доход.

 

Кои са по-важните случаи:

  • При изчисляването на обезщетенията и платения отпуск:

Размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение при изчисляване на платения годишен отпуск и обезщетенията по Кодекса на труда при пълен работен ден не може да бъде по-малък от този, който се изчислява при възникване на съответното основание от размера на установената за страната минимална работна заплата./Чл. 19.(2) от НОСРЗ/

 

  • При определянето на задължение за внасяне на  осигуровки при гражданските договори:

Съгласно Чл. 4 ал. 3 т.5  от КСО на задължително осигуряване подлежат лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец

 

  • За определяне на минимален осигурителен доход, когато не е определен такъв

В чл. 6. (3) КСО се споменава, че за лица , за които не е определен минимален осигурителен доход, осигуровки се дължат върху не по-малко от минималната работна заплата за страната

 

  • За определяне на минимален осигурителен доход за държавните служители, съдиите прокурорите и следователите, военнослужещите и кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи / чл. 4, ал. 1, т. 2, 3, 4 и 10 КСО/

Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 2, 3, 4 и 10 се дължат върху получените или начислените, но неизплатени брутни месечни възнаграждения по тези правоотношения, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход и не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната, и са за сметка на държавния бюджет, съответно бюджета на съдебната власт / Чл.6 (5) КСО/

 

  • При определяне на обезщетението за временна нетрудоспособност

При изчисляване на обезщетението за временна нетрудоспособност се гледа осигурителния доход от 18-те  календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността.

При изчисляването на обезщетението се взема предвид среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период, ако лицето:

  1. не е било осигурено за общо заболяване и майчинство;

3. е ползвало неплатен отпуск, който се зачита за трудов или служебен стаж;

4. е ползвало отпуск за отглеждане на малко дете;

5. е било осигурено по законодателството на друга държава по условията на международен договор, по който Република България е страна. / Чл. 41 ал.2 КСО/

 

  • При определяне на Обезщетението при  трудоустрояване на друга работа поради бременност или кърмене на дете или напреднал етап на лечение ин-витро

В случай, че на новата работа трудоустроената получава среднодневно брутно трудово възнаграждение, по-малко от минималната дневна работна заплата, дневното обезщетение е в размер на разликата между полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение преди трудоустрояването и минималната дневна работна заплата, установена за страната. / Чл. 48КСО)

 

  • При определяне обезщетението при бременност и раждане

Дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер на 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност поради бременност и раждане.

Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, и се определя по реда на чл. 41, ал. 2 - 5.

Когато лицето е осигурено на повече от едно основание, общият размер на дневното парично обезщетение не може да бъде по-малък от минималната дневна работна заплата, установена за страната / Чл. 49 КСО/

 

  • При определянето на размера на паричното обезщетение за безработица

Когато в периода , от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, се включва време, което се зачита за осигурителен стаж, без да се дължат осигурителни вноски, или през което лицето не е осигурено за безработица, при определяне на осигурителния доход се вземат съответно:

 1. за времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, на неплатен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане и на неплатен отпуск до 30 работни дни през една календарна година - среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период;

  2. за времето на платен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане, както и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст - доходът, от който е определено паричното обезщетение по правоотношенията, по които лицето е осигурено за безработица;

  3. за времето, зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание международен договор, по който Република България е страна - среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период;

 4. за времето, през което лицето не е осигурено за безработица - среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период.  /чл.54б ал.7КСО/

 

  • При определяне обезщетение при бедствие

Когато при бедствие работникът или служителят е възпрепятстван да се яви на работа, заплаща му се обезщетение в размер 50 на сто от брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е бил възпрепятстван да работи, но не по-малко от 75 на сто от минималната работна заплата, установена за страната. /Чл. 218. КТ/

 

  • При определяне на възнаграждението по трудов договор с условие за обучение по време на работа

През време на обучението работникът или служителят получава трудово възнаграждение според извършената работа, но не по-малко от 90 на сто от минималната работна заплата, установена за страната./Чл.230 КТ/

 

  • Гарантиране на изплащането на трудовото възнаграждение

При добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната./ Чл. 245. КТ/

 

Тенденции за растеж

В публикувания проект на средносрочната бюджетна прогноза за 2018-2020 г. на Министерството на финансите се предвижда увеличаване размера на минималната работна заплата от 460 лв. на 510 лв. от 1 януари 2018 г., на 560 лв. от 1 януари 2019 г. и на 610 лв. от 1 януари 2020 година.

 

Илюстрация:Designed by Freepik


Настоящото изложение има информативен и опознавателен характер. Изразява личното професионално мнение на авторите на сайта и не представлява конкретен съвет или консултация

Напиши коментар