Какво е нетно трудово възнаграждение ?

автор: Ваня Иванова

Ако сте пробвали вече да въведете Декларация образец 1 в обновения програмен  продукт  на НАП за обхващане на данни от декларация обр. № 1, обр. №3, обр. № 6, за самоосигуряващо се лице, осигуряващо се за ОЗМ,  вероятно ви е направило впечатление, че поле 34 Нетно трудово възнаграждение не е активно.

При по-внимателен прочит на указанията за попълване на това поле, става ясно, че  от 2017 г. точка 34 не се попълва, когато в т. 12 "Вид осигурен" е попълнен някой от следните кодове: 12, 13, 14, 15, 18, 19, 20, 22, 27, 28, 86, 87, 88, 89, 90, 91, 96, 97, 98

Това ни провокира да си изясним, защо е толкова важно правилното деклариране на нетното трудово възнаграждение и в кой нормативен акт се дава дефиниция на това понятие.

 

Определение за нетно трудово възнаграждение

Точно определение за нетно трудово възнаграждение се дава в  чл. 32 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО.

- За работещите по трудови и по служебни правоотношения и приравнените към тях правоотношения месечното нетно възнаграждение се определя, като изплатеното или начисленото месечно възнаграждение се намали с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с данъците по Закона за данъците върху доходите на физическите лицаи не може да бъде повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, освен в случаите по чл. 6, ал. 15 КСО. Когато възнаграждението не е начислено, до начисляването му за нетно възнаграждение се взема предвид минималният месечен осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 КСО или минималната месечна работна заплата за страната, ако нямат определен минимален осигурителен доход. /чл. 32.(1)/

-  За управителите и прокуристите на търговски дружества и на еднолични търговци и на техните клонове, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества, както и лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и общински предприятия по глава девета от Търговския закон, техни поделения или на други юридически лица, създадени със закон, месечното нетно възнаграждение се определя, като изплатеното или начисленото месечно възнаграждение се намали с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с дължимия данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лицаи не може да бъде повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Когато възнаграждението не е начислено, до начисляването му за нетно възнаграждение се взема предвид минималният месечен осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 КСО./Чл. 32.(2)/

- За членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперацията, за лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, за служителите с духовно звание на Българската православна църква и други вероизповедания по Закона за вероизповеданиятаи за специализантите по чл. 4, ал. 1, т. 9 КСО месечното нетно възнаграждение се определя, като изплатеното или начисленото месечно възнаграждение се намали с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с дължимия данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лицаи не може да бъде повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. За лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, за служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията, когато възнаграждението не е начислено, до начисляването му за нетно възнаграждение се взема предвид минималният месечен осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 КСО./Чл. 32.(3)/

Изплатеното или начисленото месечно възнаграждение, от което се определя нетното възнаграждение, включва брутното трудово възнаграждение и други допълнителни доходи от трудова дейност за съответния месец.

- За самоосигуряващите се лица месечното нетно възнаграждение е избраният от тях месечен осигурителен доход, върху който са внесени авансовите осигурителни вноски./Чл.32 (6)/

- За лицата по чл. 4, ал. 9 КСО- съпрузи на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 КСО, месечното нетно възнаграждение е минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, а за лицата по чл. 4, ал. 9 КСО- съпрузи на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 4 КСО- минималният осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година./ Чл.32(5)/

 

Защо е важно да се декларира правилно?

Защото нетното трудово възнаграждение участва при определянето на обезщетението при временна нетрудоспособност и майчинство.

 Съгласно чл. 41 от КСО, дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто, а за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест - в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението.

За дните, включени в периода от 18 календарни месеца, се взема предвид среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период, ако лицето:

  1. не е било осигурено за общо заболяване и майчинство;
  2. е ползвало неплатен отпуск, който се зачита за трудов и осигурителен стаж;
  3. е ползвало отпуск за отглеждане на дете;
  4. е било осигурено по законодателството на друга държава по условията на международен договор, по който Република България е страна. 

За дните, включени в периода от 18 календарни месеца, през които лицето е получавало парично обезщетение от общественото осигуряване за временна неработоспособност, за бременност и раждане или при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, се взема предвид доходът, от който е определено паричното обезщетение


Съгласно чл. 49 от КСО, дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица – внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на началото на отпуска поради бременност и раждане.
Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, и се определя по реда на чл. 41, ал. 2 – 5 от Кодекса за социално осигуряване.


При придобиване право на парично обезщетение при бременност и раждане за следващо дете през периода на изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане или за отглеждане на дете обезщетението е в размера за предходното дете, ако това е по-благоприятно за лицето.
Когато лицето е осигурено на повече от едно основание, общият размер на дневното парично обезщетение не може да бъде по-малък от минималната дневна работна заплата, установена за страната.

 

Нетно трудово възнаграждение и социални разходи

Досега  при определяне на месечното нетно възнаграждение не се вземаха предвид средствата, предоставени от работодателя за сметка на социалните разходи, както и определените върху тях със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и дължимият данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. / чл. 32(5) /

Само че, с влезлите промени в КСО от началото на годината, върху социалните разходи се дължат осигуровки за всички социални рискове. Т.е вероятно тази алинея ще отпадне и  от 1 януари 2017 г. при определяне на месечното нетно възнаграждение ще се вземат предвид и средствата, предоставени от работодателя за сметка на социалните разходи.

Илюстрация:Designed by Freepik


Настоящото изложение има информативен и опознавателен характер. Изразява личното професионално мнение на авторите на сайта и не представлява конкретен съвет или консултация

Напиши коментар