Искане на Висшия адвокатски съвет до Конституционния съд за установяване на противоконституционност на чл.102, ал.4 от ЗДДС

По искане на Висшия адвокатски съвет, депозирано пред Конституционния съд на 20.11.2019 г., е образувано к. д. № 14/2019 г. за установяване на противоконституционност на чл. 102, ал. 4 ЗДДС (обн., ДВ, бр. 63 от 4.08.2006 г., посл. изм. и доп., бр. 33 от 19.04.2019 г.).

Оспорваната разпоредба на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС, влязла в сила от 01.01.2018г., постановява: 

„За определяне на данъчните задължения на лицето в случаите по чл, 96, ал. 1, изречение второ, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за облагаемите доставки, с които надхвърля облагаемия оборот от 50 000 лв., от датата, на която е надвишен оборотът, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите, или до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. За облагаемата доставка, с която се надхвърля облагаемият оборот, се дължи данък. Лицето дължи данък и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя, и за облагаемите вътреобщностни придобивания, осъществени през този период“.

Чл. 96. (1) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.


Според Висшия адвокатски съвет се погазват шест разпоредби на Конституцията (чл. 4, ал. 1, чл. 5, ал. 4, чл. 6, ал. 2, чл. 17, ал. 3, чл. 19, ал. 2 и чл. 60, ал. 1).

Подбрахме някои интересни аспекти от документа:

Законодателят е регламентирал задължителна и доброволна регистрация по реда на Закона, като уредбата е в Част шеста. В чл. 96, ал. 1 от ЗДДС се постановява, че при достигане на оборот от 50 000 лв., ДЗЛ е длъжно да подаде заявление за регистрация в 7-дневен срок от изтичането на даньчния период, през който е достигнат този оборот. В този случай то се смята за регистрирано от момента на получаване на съобщението за регистрация и започва да начислява ДДС в определените в закона размери за всяка облагаема доставка, като при изпълнение на условията за това, има право да му бъде възстановен данъчен кредит.

В разглежданата хипотеза в чл. 102, ал. 4 от ЗДДС, ДЗЛ е достигнало оборот от 50 000 лв. за задължителна регистрация за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително и текущия, без значение дали това е станало с една или повече доставки , като за задължението за регистрация е предвиден 7-дневен срок, но от датата, на която е достигнат оборотът.

Това означава, че ако лицето достигне облагаемия оборот напр. на 5 число от месеца ще трябва да се регистрира в 7-дневен срок от тази дата. Но ако е достигнал оборота за по-дълъг период от два месеца, задължението за регистрация ще възникне в 7-дневен срок от изтичането на съответния данъчен период. Т.е., хипотетично, в първия случай лицето достига 50 000 лв. на 5 юни 2019г. и следва да се регистрира до 12 юни 2019г., а във втория, достигайки оборота отново на 5 юни 2019г., задължението за регистрация ще може да бъде направено до 7 юли 2019г.
З
Чисто в икономически аспект разликата е оправдана дотолкова, доколкото натрупването на обороти от доставки в рамките на един относително кратък период от време — два месеца, в сравнение с 12 месечния период, определен за достигане на прага за задължителна регистрация, обективно показва, че съответното лице развива активно стопанската си дейност и ускореното развитие на неговата независима икономическа дейност обуславя съкращаването на сроковете за регистрация.

Драстичната разлика в законово определените срокове за регистрация по ДДС, обаче, предпоставя условия за неравно третиране на данъчнозадължените лица без това да бъде оправдано. И ДЗЛ достигнало оборота за период по-дълъг от 2 месеца и ДЗЛ, коего го е достигнало за по-къс период или само с 1 доставка, извършват дейността си при равни икономически и правни условия, в съответствие с чл. 1 9, ал. 2 от КРБ и при регистрацията им по ЗДДС ще носят еднакви права и задължения, от където следва, че различният срок за тази регистрация е неоправдан. Законодателят, постановявайки разлика в срока за регистрация, предвижда и разлика в третирането на лицата след нейното извършване.

Това, което не е оправдано нито икономически, нито юридически, и което според Висшия адвокатски съвет е в пряко противоречие с разпоредбите на Конституцията, е начисляването на данък и за доставката, с която се надхвърля облагаемият оборот, както и начисляване на данък за доставките на услуги, по които лицето е получател, както и за облагаемите вътрешнообщностни придобивания осъществени през този период.

Конституцията въздига в основен принцип на правовия ред в България равенството в третирането на правните субекти. Принципът на равенство в третирането, пренесен към конкретния случай означава, че само при наличието на данъчно събитие, което е предвидено в чл. 25 от ЗДДС, може да възникне задължение за начисляване и облагане с ДДС. Разпоредбата на чл. 102, ал. 4 се отклонява драстично от този принцип, защото тя въздига в данъчно събитие пропуска на данъчно задължено лице физическо или юридическо лице, извършващо независима икономическа дейност по смисъла на чл. 5 от ЗДДС да подаде заявление за задължителната регистрация в 7-дневен срок от извършване на доставката, с която се прехвърля задължителния праг за регистрация.

Неизпълнението на задължението за подаване на заявление за регистрация в срок, отново в контекста на прилагането на принципа за равенство в третирането, може да бъде свързано с налагането на административна санкция — глоба, имуществена санкция и пр., но не може да бъде третирано като данъчно събитие и да бъде обуславящо за възникването на правото на държавата да обложи с ДДС доставка, която по принцип е необлагаема. И то действително е скрепено със санкция в чл. 178 от ЗДДС. Трансформирането на необлагаема доставка в облагаема единствено поради пропуск да се спази законово определен срок и свързаното с това изземване на доход под формата на невъзстановим данък върху добавената стойност противоречи на принципа на равнопоставеност на лицата, извършващи независима икономическа дейност и следователно е противоконституционно.

Данъчният субект, който се е регистрирал в рамките на 7-дневния срок и данъчният субект, който е пропуснал да стори това, са поставени в неравностойни правни и икономически условия — от формалния нарушител (който може да се е подал заявлението ден след изтичането на срока) ще бъде иззет данък, който е невъзстановим. Поради това, той ще бъде поставен в условия, които са драстично по-различни от икономическия субект физическо или юридическо лице, което е спазило срока за подаване на заявление за регистрация.

Конституцията защитава притежанията както на гражданите, които не извършват стопанска деЙност, така и притежанията на икономическите субекти — физически и юридически лица. С изземването, под формата на невъзстановим ДДС, на част от паричните суми, представляващи частна собственост на правните субекти, се нарушава и принципа за неприкосновеност на притежанията, т.е. на частната собственост.

Създадените с чл. 102, ал. 4 от ЗДДС наказателни по своя характер разпоредби противоречат драстично на принципа за данъчен неутралитет и на недискриминационния характер на ДДС, тъй като според разпоредбата облагането на редица доставки зависи единствено от подаването на заявление за регистрация по ЗДДС в един относително кратък срок. Третирането на конкретна сделка като облагаема или необлагаема, обаче, не може да зависи единствено от изпълнението или неизпълнението на едно административно задължение (подаване на заявление за регистрация в срок). Конкретно в случаите по чл. 102, ал. 4, във ВР. с чл. 96, ал. 1, изр. 2 от ЗДДС, доставката, с която се прехвърля размерьт на облагаемия оборот, както и доставките, извършени в периода от надхвърлянето на оборота до изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявление в срок, се третират като облагаеми единствено поради неспазването на горния срок

С въвеждането на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС е нарушен основният конституционен принцип на съразмерност на нарушението и наказанието. Горното фундаментално правило е възприето и в практиката на Конституционния съд .

За илюстрация, на лице достигнало облагаемия оборот за период между 2 и 12 месеца и пропуснало срока за подаване на заявление за задължителна регистрация може да се наложи единствено имуществената санкция предвидена в чл. 178 от ЗДДС, докато при същите обстоятелства в тежест на лице надвишило прага за регистрация за по-малко от 2 месеца, допълнително се налага и невъзстановим ДДС за разгледаните по-горе доставки, включително тази, с която се превишава прагът. Очевидно, освен дискриминационно, подобно повторно санкциониране на едно и също нарушение на административното задължение се явява несъразмерно на тежестта на неизпълнението.


Настоящото изложение има информативен и опознавателен характер. Изразява личното професионално мнение на авторите на сайта и не представлява конкретен съвет или консултация

Напиши коментар