Има ли задължение дружество, което не е регистрирано по ЗДДС, да декларира наличните парични средства в касите и вземанията в общ размер над 50 000 лева., съгласно чл. 123, ал. 10 от ЗДДС?

Нормативна уредба

Чл. 123 (10) ЗДДС (Нова - ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.07.2023 г.) Когато в края на календарно тримесечие общата сума на налични парични средства в касите, размерът на вземанията (включително от предоставени заеми) от собственици физически лица, работници, служители, лица, наети по договор за управление и контрол, и подотчетни лица надхвърля 50 000 лв., регистрираните лица по този закон, които са предприятия по Закона за счетоводството, декларират поотделно за съответното календарно тримесечие с декларацията по чл. 55, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица и чл. 201, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, данни от текущата си счетоводна отчетност относно:
1. сумата на налични парични средства в касите;
2. размер на вземанията (включително от предоставени заеми) от собственици физически лица;
3. размер на вземанията (включително от предоставени заеми) от работници, служители, лица, наети по договор за управление и контрол, и подотчетни лица.

§ 30. ПЗР от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г.

Първият период, за който се декларират данни при условията и по реда на чл. 123, ал. 10 от Закона за данък върху добавената стойност, е третото тримесечие на 2023 г., като декларацията по чл. 55, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица и чл. 201, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане се подава в срок до 14 ноември 2023 г.

В отговор на постъпило писмо Изх. № М-26-Ф-301/16. 08. 2023, НАП дава разяснения по въпроса:

..............

В „Държавен вестник“, брой 66 от 01.08.2023 г. е обнародван Законът за държавния бюджет на Република България за 2023 г., като с § 29 от неговите Преходни и заключителни разпоредби са направени изменения и допълнения в ЗДДС, отнасящи се до деклариране на наличните парични средства в касите и размера на някои вземания.
По силата на чл. 123, ал. 10 от ЗДДС, когато в края на календарно тримесечие общата сума на наличните парични средства в касите, размерът на вземанията (включително от предоставени заеми) от собственици физически лица, работници, служители, лица, наети по договор за управление и контрол, и подотчетни лица надхвърля 50 000 лв., регистрираните лица по ЗДДС, които са предприятия по Закона за счетоводството (ЗСч), декларират поотделно за съответното календарно тримесечие с декларацията по чл. 55, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица и чл. 201, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, данни от текущата си счетоводна отчетност относно:
1. сумата на налични парични средства в касите;
2. размер на вземанията (включително от предоставени заеми) от собственици физически лица;
3. размер на вземанията (включително от предоставени заеми) от работници, служители, лица, наети по договор за управление и контрол, и подотчетни лица.

Видно от текста на разпоредбата, когато към края на календарното тримесечие лицето е предприятие по смисъла на ЗСч, което е регистрирано по ЗДДС, за него ще възникне задължение за деклариране на определените в закона данни.

По отношение на изискването лицето да е предприятие по смисъла на ЗСч е необходимо да се има предвид чл. 2 от ЗСч, съгласно който за целите на този закон предприятия са:
1. търговците по смисъла на Търговския закон (ТЗ), включително клоновете на чуждестранните търговци;
2. местните юридически лица, които не са търговци;
3. бюджетните предприятия;
4. консорциумите по смисъла на ТЗ, дружествата по Закона за задълженията и договорите, съвместните предприятия и други обединения, базирани на договорни отношения, по които страните имат права върху нетните активи;
5. фондовете за извършване на плащания и осигурителните каси по смисъла на Кодекса за социално осигуряване;
6. търговските представителства;
7. чуждестранните юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в Република България чрез място на стопанска дейност, с изключение на случаите, когато стопанската дейност се осъществява от чуждестранно лице от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, единствено при условията на свободно предоставяне на услуги.

Предвид изложеното може да се обобщи, че задължението за деклариране на данни по чл. 123, ал. 10 от ЗДДС се отнася само за предприятията по смисъла на ЗСч, които са регистрирани по ЗДДС, без да се уточнява на кое основание от ЗДДС следва да е регистрирано предприятието.