За разликата между Място на стопанска дейност (МСД) и Постоянен обект (ПО) за целите на ЗДДС

гост-автор: Теодор Тодоров

Казус:

Българско дружество има нужда да му бъде предоставена специфичен вид услуга, свързана с работа по недвижим имот в България. Тъй като изискванията за работата са специфични, единственият, който е в състояние да извърши въпросната услуга, е руска компания, притежаваща необходима техника и квалифициран персонал. До този момент, руската компания не присъства на територията на България по никакъв начин – не е осъществявала никога и никаква стопанска дейност у нас, няма клон или друг обект, няма търговско представителство, създадена е по законодателството на Русия и управителният й орган е там. Изискваната услуга е с висока степен на сложност и работата по нея е разделена на отделни етапи. За всеки етап българското дружество и руската компания сключват отделни договори.

Първият договор е сключен в началото на декември 2019 г. и е със срок на изпълнение до ноември 2020 г. В договора е предвидено, че цената не включва ДДС и каквито и да са данъци, дължими в България. При подписването на договора, в изпълнение на клаузите по него, българското дружество превежда на руската компания аванс, надвишаващ значително 50 хил. лв., след което руската компания започва действителната работа по договора. Работата бива изпълнявана 11 месеца, като дълбоко в себе си ръководството на руската компания е убедено, че няма никакви данъчни задължения в България и всички подобни следва да бъдат уредени от българското дружество, в т.ч. и ДДС. През декември 2020 г., в края на 12 месечен период на работа в България, руската компания се регистрира по ЗДДС. От този момент нататък, плащанията по договорите се осъществяват чрез издаване на фактура с начислено ДДС, което руската компания събира от българското дружество и плаща на българския бюджет сама.

След регистрацията й по ДДС в България, на руската компания бива направена проверка от НАП. В процеса на проверката НАП установява, че за периода декември 2019 г. – ноември 2020 г. не е плащано ДДС. Независимо от факта, че в договора изрично е посочено, че не е включено ДДС, от НАП дават предписание, че същото е дължимо и е трябвало да бъде платено за съответния период. За въпросния период руската компания прави необходимите корекции и с протокол по чл.117 начислява ДДС, като сама изчислява размера му. Българското дружество не е проверявано/ревизирано, но без да се колебае, знаейки че цената по договора не включва ДДС и познавайки законодателството на страната, превежда на руската компания изчисленото ДДС, което руската компания от своя страна плаща на бюджета...

И изведнъж, много изненадващо за руската компания, от НАП, след като се съгласяват с размера на изчисленото ДДС и направените корекции и след като са получили превода, издават на руската компания наказателно постановление, с което я глобяват за закъсняло плащане на ДДС. Всъщност, наложената административна санкция е по реда на чл.180 (2) за това, че не е начислен ДДС, защото лицето не се е регистрирало. Размерът на санкцията е съобразен с изискванията на чл. 180 (3) и (4) ЗДДС.

Тъй като руската компания не желае да спори с НАП, не обжалва и не оспорва наказателното постановление, плаща глобата и изпраща писмо на българското дружество, като го уведомява, че е разочаровано от размера на глобата и съдебна процедура срещу него, включваща независими одитори и адвокат и го обвинява, че не се е разчело с бюджета.

Според ръководството на руската компания, българското дружество е виновно за създалата се ситуация.

Мотивите му са:

- Според практиката и в Русия, и в редица европейски държави, ако услугата се предоставя от чуждестранна компания без представително бюро или без клон в страната, където получателят е регистриран, задължението за плащане на ДДС се вменява директно на получателя, докато доставчикът не се регистрира по ДДС в съответната страна.

- Според ръководството на руската компания, българското дружество не е заплатило ДДС, заради грешка на счетоводния си отдел, който въобще без причина е повярвал, че руската компания е член на ЕС и към нея се прилагат общите изисквания на ДДС правилата, приложими в страните членки.

- Според ръководството на руската компания, чл. 96 (1) ЗДДС изисква да са изпълнени две условия 1) компанията да е създадена на територията на страната и 2) оборота й да надвишава 50 000 лв. Като според тях, не е достатъчно, че оборотът им е надхвърлил 50 000 лв., но трябва и да изпълнят и другото условие – да имат място на бизнес / постоянно представителство.

- Тъй като руската компания не е член на ЕС, изискванията на чл. 11 от Регламент за изпълнение 282/2011 (въпросният член регламентира кога се формира постоянен обект за целите на ДДС) не може да се приложат. Вместо това трябва да се приложи чл.5, т.2, буква) ж от СИДДО между Русия и България, съгласно което „строителна площадка, строителен или монтажен обект се считат за място на стопанска дейност (МСД) само ако работата, свързана с тях, продължава повече от 12 месеца.“ Позовавайки се на международната практика по приложение на СИДДО, ръководството на руската компания счита, че услугата, която извършва компанията, се приравнява на „строителен обект“ и с оглед на това формират МСД само ако работата по обекта продължи непрекъснато повече от 12 месеца. С оглед на това, МСД за данъчни цели на руската компания в България възниква не по-рано от 12 месеца работа на територията на България. Освен това периодът започва да се брои не от момента на подписване на договора, а от момента на начало на работата – в техния случай декември 2019 г. – ноември 2020 г., не превишава 12 месеца и значи, дейностите на руската компания в България не попадат под хипотезата на МСД.

- В същото време, при буквален прочит на чл. 102 (1) ЗДДС (Когато орган по приходите установи, че лице не е изпълнило в срок задължението си за подаване на заявление за регистрация, той го регистрира с издаване на акт за регистрация, ако условията за регистрация са налице) съществува още един вариант за регистрация на чуждестранно лице, освен чрез акредитиран представител след 12 месеца работа – ако се установи от данъчната администрация, че оборота му е над 50 000 лв. и „автоматично“ данъчната администрация трябва да го регистрира. Предвид това, ако българското дружество своевременно беше подало информация на данъчната администрация, че е платило над 50 000 лв., руската компания е можело да бъде автоматично регистрирана и е можело да издава фактури с начислено ДДС. Освен този начин – няма друг начин да се регистрира преди да са изтекли 12 месеца.


Коментар:

Явно руската компания се е заблудила относно задълженията си за ДДС в България. Видно от изложените в казуса разсъждения (които са от гледна точка на руската компания), очевидно не правят разлика между „постоянен обект за ДДС цели“ (ПО) и „място на стопанска дейност“ (МСД).

МСД е една изключително огромна територия, произтичаща от правилата за международното данъчно облагане на печалбите. Дефинирано е в моделите на СИДДО на ОИСР и на ООН, но е концепция имаща отношение към облагането с преки данъци – корпоративен, данък върху доходите, данък при източника. От друга страна ДДС е косвен данък и като такъв не е в обхвата на никое СИДДО. Позовавайки се на правилата в СИДДО (правила, касаещи формирането на МСД), от руската компания ги прилагат по аналогичен начин и към ДДС правилата, а това е недопустимо. Просто в данъчното право, освен че не може да се тълкува разширително или стеснително, не може да се тълкува и по аналогия.

От своя страна, ПО е понятие от обхвата на ДДС. Дефиницията на ПО е в § 1., т.10 от ЗДДС и общо взето е „нещо, като нищо“. Самата дефиниция гласи:

„търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна.“

За разлика от дефиницията в нашия ЗДДС, чл.11 от Регламент за изпълнение 282/2011 г. постановява, че ПО се характеризира с достатъчна степен на постоянство и наличие на подходяща структура от гледна точка на човешки и технически ресурси, за да може да се получават и ползва услугите, доставени за собствени нужди на този обект. Независимо, че цитирам единствено Регламент 282/2011 г., въпросът с ПО е започнал да се урежда още от Шеста директива 77/388/ЕЕС от 1977 г., преминава през Директива 2006/112/ЕО, Директива 2008/9/ЕО и Регламент 282/2011.

Освен това, съществува богата практика на СЕС по въпросите свързани с ПО. Съгласно нея, още преди дефиницията в чл.11 на Регламент 282/2011 г. се извеждат основните характеристики на ПО:

1. Едновременно и непрекъснато наличие на човешки и технически ресурси
2. Устойчивост и възможност за самостоятелно предоставяне на услугите

За разлика от МСД, ПО възниква от „първия момент“. Разполагайки с необходимата техника и човешки ресурси и възнамерявайки да изпълнява дългосрочен договор (работата по първия договор продължава 11 месеца), руската компания създава постоянен обект за целите на ДДС в България.
Съгласно чл.96 (1): „Всяко данъчно задължено лице, което е установено (1) на територията на страната, с облагаем оборот (2) 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от…….“ следва да се регистрира по ЗДДС. Съгласно § 1., т.11 от ДР на ЗДДС: „Лице, установено на територията на страната" е лице, което е със седалище и адрес на управление на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната“ С други думи, когато възниква ПО, руската компания се „превръща“ в лице „установено на територията на страната“.

На това лице му е вменено по ЗДДС задължението само да подаде заявление за регистрация и това му задължение не може да бъде вменено на другиго, а още по-малко и да го докладва на НАП, за да получи „автоматична“ регистрация.

Не зная как ще завърши този случай във времето. Адвокатът, чийто клиент е руската компания, ме помоли за мнение и аз му го дадох. Абсолютно същото, което споделих и с Вас. Въпреки адвоката, иска ми се руската компания да не успее да реализира намеренията си да съди българското дружество или ако се опита, съдът да прояви справедливост. Според мен, няма основание за съд, но „свят пъстър“. Когато става дума за очевидно много пари, всеки гледа да остане на сухо и да изкара някой друг виновен за собствените си грешки. Иначе случаят е пример, как непознаването на чуждото законодателство и на основните принципи в данъчното право, могат да изиграят лоша шега.
 


Настоящото изложение има информативен и опознавателен характер. Изразява личното професионално мнение на авторите на сайта и не представлява конкретен съвет или консултация

Напиши коментар