гост-автор: Теодор Тодоров

Посвещава се на всички незнайни колеги,
които вървяха по нашия Път преди нас
и ни оставиха своите опит и знания.
За да има по какво да стъпваме и ние!

Времената се променят. Светът ни е все по-дигитализиран и все повече и повече зависим от техниката. Съществуват системи, които проследяват пътя на всеки артикул от постъпването му в бизнеса до неговото напускане. Но нещата не винаги са били такива и от времето, когато компютрите изглеждаха като някаква екзотика, остана една техника за отчитане на стоките, която все още може да се прилага и днес, въпреки че някои колеги смятат, че е отживяла времето си и в никакъв случай приложението й не е приемливо днес. Сами преценете.

Един от най-сложните въпроси за решаване в отчетността на търговията е определяне на отчетната стойност на продадените стоки. Разбира се, едно счетоводство основано на парични потоци не би се занимавало с подобен въпрос, но принципът на начисление изисква да се осигури подходящо, разумно и работещо решение. Разбира се, дори във времето, когато нямаше компютри, имаше стокови картони. Приходът на всеки артикул можеше да се вписва количествено и стойностно, а разходът му да се описва количествено, като се оценява в края на периода, за да се получи отчетната стойност на продаденото.

Артикулите от всяка фактура, придружена от складова разписка, се завеждат по картоните. И всеки ден, на база на отчетите за реализация, по картоните се разнасят всички продадени количества. Всеки работен ден имаме по около 10 фактури с по около 20-30 артикула във всяка от тях. Всеки ден имаме около 100 продажби със средно по 3 артикула в тях. Всеки ден за да отразим приход на стоки, следва да намерим съответния картон на артикула и да на правим около 200-300 записвания. Отново всеки ден, за да отразим количествено продажбата, следва да намерим съответния картон да направим около 300 записвания в картоните.

Всеки работен ден този процес се повтаря – “изваждащ очите”, монотонен и отегчителен. А надценката, с която продаваме е една и съща за всички артикули и ако има промяна, то същата се “свежда за изпълнение” до счетоводството със заповед.

И възниква въпросът :

Добре де, няма ли друг начин?

И някой от онези колеги, които са вървели по нашия Път преди нас, се е сетил за нещо, което съкращава разходите навреме, а в същото време дава и достоверна картина. Изглежда същият този колега е разбирал и от математика, иначе нямаше да се досети. Хрумнала му е следната техника:

При придобиване на стока:

В резултата на горното, по с/ка 304 наличната стока се оценява по продажната й цена. Това помага да се оцени и имуществената отговорност на материално отговорното лице. Води му се стока за толкова пари! Ако не е налична, заповед за начет и реализация на отговорността.

Да де, ама съгласно добрите счетоводни практики, стоките трябва да се отчитат по цена на придобиване, нали?

А в с/ка 304 те са оценени по продажна цена? Значи техниката не струва, защото води до признаване на нереализирана печалба. А и това нещо по с/ка 3048 какво ще го правим и него?

Засмял се нашият колега, не казал нищо, а само мълчаливо написал следното:

Подчертал думичките “Оценка на стока по покупна цена” и казал, че тази сума ще се посочва в перото “Стоки” на Баланса. И продължил да развива техниката си. 

При продажба на стока:

И сега, ако четете внимателно ще забележите, че по дебита и по кредита на с/ка 702 е изписана една и съща сума. И първата реакция сигурно ще бъде – е, къде е финансовият резултат от продажбата?

Същото въпрос е стоял и пред нашия колега, а и всички скептици щели да му го задават/. Колегата се е опрял на математическите си знания и извел формулата за определяне на надценката, включена в реализирания оборот. И след като е приложил формулата, като един истински счетоводител, е намерил и отражението на същата по счетоводните сметки.

Изписване на надценката:

Така намалил дебита на сметка 702 нашият колега и отразил финансовия резултат от продажбата.

В същото време намалил и включената в оценката на наличните стоките надценка. Как ли? Ето така:

Към началото на отчета по кредита на с/ка 3048 имаме оценена надценката, на наличните стоки, отчитани по дебита на с/ка 304. Отношението:

ни дава процента на надценката, включена в оценката на наличните стоки. С други думи, реализираме ли цялата стока по с/ка 304, печелим цялата сума по с/ка 3048.

Ако обаче я реализираме частично?

Даже и да я реализираме частично, отношението се запазва и ако с него умножим реализирания оборот, получаваме търсената сума на реализираната надценка. Оборотът отчитаме по кредита на с/ка 702. Формулата е:

Да, но през периода не само продаваме наличности, а и купуваме. Тогава?

Тогава за определяне на коефициента на надценката, към началните салда ще трябва да се прибавят и оборотите на “прихода на стоки” за периода и полученото съотношение да се умножи по реализирания оборот. С други думи:

Тази техника е създадена от някой незнаен счетоводител, вървял по нашия Път много преди нас. После той (или някой друг) я е модифицирал и приложил по групи стоки и отчетността се получавала хем бързо, хем точно.

С малка модификация, тази техника може да се приложи и ако дружеството е регистрирано по ЗДДС и в оценката на стоките по пазарна цена (съответно имуществената отговорност на подотчетното лице) се включи и ДДС.

ДДС-то обаче, трябва да се елиминира при изчисление на процента на надценката. Би изглеждала примерно така:

При придобиване на стока:

При продажба на стока:

Определяне на надценката:

Тази техника достигна до мен и я научих от главната счетоводителка на едно държавно предприятие, занимаващо се с търговия на книжарски стоки преди около 25 - 26 години.

Значи и в нашата практика се е прилагала и е имала своето място. Прилагал съм я и в своята практика. Много исках да я напиша и да я оставя на колегите, които ще дойдат след нас. Ей така, просто да помнят, че и преди ерата на компютрите и счетоводните програми имаше отчетност и счетоводители, по чиито Път вървят и те.
 

Илюстрация: Business photo created by katemangostar - www.freepik.com