За някои странности в данъчните закони

гост-автор: Теодор Тодоров

 Данъчните закони са съвкупност от правила, които регламентират каква част от „заработеното“ от данъчния субект ще изземе държавата и начина, по който ще го направи.

Обикновено очакванията са, че данъчният субект няма да е много съгласен с това и ще се опитва да минимизира доколкото му е възможно подобно изземване. Има обаче някои „странни“ случаи, при които субектът няма нищо против да си плати данъка, но пък държавата трябва да се „откаже“ от пая си, защото по силата на законодателството, някоя чужда юрисдикция предявява права върху него.

Настоящият материал разглежда подобен случай.


 Казус: Българско дружество, регистрирано по ЗДДС у нас, купува стоки в Италия от дружество регистрирано по ДДС там. Същите стоки, без каквато и да е преработка или съхранение където и да е, и без да идват на територията на България, дружеството продава на физически лица в Гърция.

Българското дружество няма никакво желание да се регистрира по режим OSS и счита, че тъй като оборотите му от подобни продажби не надвишават 10 000 евро, ще начислява и внася ДДС в България. Освен това, българското дружество не възнамерява да ползва под каквато и да е форма право на данъчен кредит за ДДС по покупката на стоките, независимо дали начислено му от италианския му доставчик (ако се е заинатил и не е приел да не начислява италианско ДДС по доставката) или самоначислено с протокол по чл.117 ЗДДС (в случай, че италианският доставчик, виждайки български ДДС номер въобще не се е задълбал да анализира какво и къде ще се получи стоката).

По отношение на ЗДДС, решението на този казус е по-долу. Цитираните членове са от българския ЗДДС, но те са в съответствие с променените разпоредби на Директива 2006/112/ЕО в сила от 01.07.2021 г.

На основание чл.14 (1) ЗДДС, дейността на българското дружество се класифицира като вътреобщностна дистанционна продажба на стоки.

Съгласно чл. 20 (1) ЗДДС, „мястото на изпълнение на тази доставка е мястото, където стоката се намира към момента, в който завършва изпращането или транспортирането на стоката до получателя“. С други думи, ДДС по доставката се дължи в Гърция. Промените в областта на ДДС в сила от 01.07.2021 г. дават право на избор на българското дружество да се регистрира по ДДС в Гърция или да се регистрира по режим OSS в България. И в двата случая, ще се реализира облагане с ДДС в Гърция. Това е общото правило за облагане на подобни доставки – облагат се в страната на потребление.

Българското дружество се позовава на изключение от общото правило. Изключението е регламентирано в чл. 20б (1). Съгласно него: „Не се прилагат чл. 20 (1) и чл. 21 (6), когато едновременно са налице следните условия“:

1. Доставчикът е установен, има постоянен адрес или обичайно пребивава на територията само на една държава членка

2. Стоките се изпращат или транспортират от територията на държавата по т. 1 до територията на друга страна членка (ТВЕ услугите се предоставят на ДНЗЛ, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване в държави членки, различни от държавата по т. 1)

3. Общата стойност без ДДС на доставките по т. 2 не надвишава през текущата и не е превишавала през предходната календарна година 10 000 евр.

При кумулативно изпълнение на условията по-горе чл. 20б (2) регламентира, че мястото на изпълнение на доставката е (ДДС се дължи) в държавата членка, в която е установен доставчика.

Очевидно, от гореизброените три условия, българското дружество не изпълнява условието по т. 2, защото стоките не се изпращат от територията на България, а от територията на Италия. При тази фактическа обстановка, българското дружество няма никакво основание да се възползва от изключението в общото правило. С други думи, хипотезата за праг от 10 000 евро не го касае по никакъв начин.

Освен това първата доставка на стоката от италианския доставчик към българското дружество попада под ДДС юрисдикцията на Италия и към българското дружество могат да бъдат предявени определени претенции и от италианската администрация. Тази първа доставка обаче не е във фокуса на настоящия материал и затова само я маркираме като потенциално проблемна.

Коментар: Всичко казано по-горе по казуса, въпреки че е съобразено със ЗДДС, е на теория. На практика ще се получи нещо малко по различно, което води до странността, с която започнахме.

Българското дружество смята да начислява и внася български ДДС в българския бюджет. Органът, който ще го ревизира е българската данъчна администрация (НАП). По правилата на ДДС данъкът обаче се дължи на гръцкия бюджет. И тук стигаме до „странността“ на закона. При внесен ДДС в българския бюджет и не ползван ДК, дали в случай на проверка/ревизия който и да е данъчен инспектор ще е заинтересуван да направи констатация, че данъкът е недължимо внесен? А дали изобщо ще се намери инспектор, който да тръгне да защитава интересите на гръцкия фиск? Още повече, че гръцкия фиск и идея си няма, че нещо има да взема.
Според мен, по-скоро в случай на проверка/ревизия ще се „прескочат“ правилата на ДДС и “тихо и без много шум“ внесения ДДС ще си остане в българския бюджет.

Подобно нещо може би няма да се случи, ако българското дружество стане прекалено активно на гръцкия пазар и влезе по някакъв начин в полезрението на гръцката администрация. Но до тогава, едва ли.

Някога, един възрастен лоцман-зевзек ми разказваше следното. При реформата си в Турция Ататюрк успял да се справи със всички проблеми, освен с един. Не се справил с рушветите. И не се е справил защото както даващият, така и приемащият рушвета, имат интерес от случването на това действие и нямат никакво желание да занимават трети страни с него.

И тази история много ми напомня на настоящия казус. Тук и данъчният субект (българското дружество) и българската държава (в лицето на НАП) желаят едни пари да постъпят в българския бюджет. Разбира се, че няма да тръгнат да занимават трета страна с това си желание. Още повече, че Директивата не предвижда механизъм, който да санкционира страната членка, която не се съобрази с изискванията й.

Написаното по-горе е лично мнение на автора и въобще не означава, че спазващите всички изисквания за безпристрастност и обективност ревизори на НАП, ще паднат до неговото ниво и разбирания.
 


Настоящото изложение има информативен и опознавателен характер. Изразява личното професионално мнение на авторите на сайта и не представлява конкретен съвет или консултация

Напиши коментар