За някои аспекти по осъществяване на дейност като работодател в България от чуждестранно лице.

гост-автор: Теодор Тодоров

 С нас се свърза унгарска компания с малко странно искане. Били разработчици на софтуер и искали да наемат българин, с когото да сключат трудов договор. Вече имали регистрация в електронните услуги на НАП с необходимия достъп за подаване на уведомления за сключване и прекратяване на трудови договори, както и за месечните декларации. Поискаха от нас оферта за подготовка на трудовия договор в съответствие с нашето законодателство и месечните ведомости за работна заплата, както и за подаване на декларациите за осигурителната информация. И така започна един интересен казус.....

 Кореспонденцията ни “вървеше” по е-мейл, а и при това “коронно” време едва ли беше разумно изобщо да се виждаме и да обсъждаме нещата лице в лице. Първото нещо, което поисках да ми изпратят, е номерът, под който са получили достъп до услугите на НАП. Получих служебен номер, издаден от НАП, както и скрийн-шотове (екранни снимки) от екран на компютър до услугите на НАП, за които вече са регистрирани. Дотук добре. Можеха да декларират трудов договор и да подават информация. Можеха и да ни упълномощят, както всички клиенти, да го правим ние. Обаче....една червена лампичка светна. 

Преди време един от нашите клиенти за счетоводство, натурален французин, беше назначил по ДУК физическо лице – българка. Обаче, само я беше назначил, без да я декларира в ТР като управител на дружеството. С други думи – в ТР управител беше той. В някакъв период от време нещата вървяха гладко. Българката се осигуряваше на максимален доход, взимаше добра за нашите стандарти заплата, и така докато не се разболя. Съответно декларирахме болничен и НОИ й изплати обезщетение. След време пак се разболя и НОИ пак плати. Обаче се разболя и трети път. Този път НОИ отказа да изплати обезщетението, а освен това обяви, че предходните две обезщетения били платени неправомерно и следва да бъдат възстановени заедно с лихвите. Основанието – лицето не може да е назначено по ДУК, ако не е вписано като управител в ТР. Поискахме възстановяване на платените осигуровки от НАП, на основание на искането на НОИ. НАП се произнесоха, че нямало проблем и НОИ не са прави, като съответно отказаха връщане на осигуровки. Този казус е интересен, но го споменавам единствено, за да обясня защо една ярко червена лампа светна и едва не ме ослепи, при вида на служебния номер на НАП и скрийн-шотовете от системата на НАП на унгарците.

Унгарците наистина можеше да декларират трудов договор и да декларират (плащат) осигуровки и работна заплата и НАП щяха да са “щастливи”. Но ако настъпеше осигурително събитие – работникът българин се разболее или реши да се пенсионира, не НАП, а НОИ щяха да са компетентната администрация. А в Закона за регистър БУЛСТАТ чл.3 (1) т.7, вярно малко завоалирано, но според мен съвсем ясно си пише, че чуждестранно лице, което е осигурител - следва да е регистрирано в БУЛСТАТ. Вече предполагах, какво ще ни отговорят НОИ, но помолих колежката ТРЗ да попита по телефона дали ако на чуждестранното лице без БУЛСТАТ регистрация, а единствено служебен номер от НАП, работникът му се разболее или тръгне да се пенсионира, всичко ще е наред и няма да има проблеми. Както каза колежката малко по късно – “Само де’то не ме набиха по телефона”. НОИ настояваха за регистрация по БУЛСТАТ.

Ето каква безсмислица се получава – едната администрация казва “Няма проблем, работи и плащай осигуровки, даже и ще ти дадем наш служебен номер”, другата администрация отказва да признае осигурителни права на работник, ако работодателят му не е регистриран точно по реда, по който те искат. Нищо, че правоотношението е действително и всички осигурителни задължения са изпълнени стриктно. Малко е трудно за здравия разум да приеме, че може да съществува такъв парадокс, и то чисто формален.

А знаете ли как се обяснява подобен парадокс на чужденци? Трудно се обяснява. Започнахме с тези разяснения и след няколко е-мейла и обяснения, унгарците казаха “Добре. Приемаме че е така, но това не означава, че не звучи безсмислено”. Прави бяха, а аз се чувствах идиотски. Изпратих им координати на двама адвокати, които говорят английски, за да си договорят с някой от тях условията на “услугата” регистрация в БУЛСТАТ. Защо адвокати ли? Ами защото чл. 11 от Закона за регистър БУЛСТАТ изисква освен заявление за регистрация, то да е придружено и с определени документи, а нямам идея под унгарска юрисдикция какви са документите за “юридически лица – акт за създаван и акт, определящ лицето което ги управлява/представлява”. Нямам идея и как се легализират тези документи, за да послужат пред тази администрация (имам малка представа, но за това по-нататък). Нямам идея и дали администрацията на регистъра няма да поиска от осигурителя “документи за легитимация и/или доказващи извършването на определена дейност...” И за всичко това си има определени такси.... По-добре, някой друг да свърши тази работа.

Разбрахме се, че след получаване на БУЛСТАТ номера, ще трябва да активираме отново достъп до услугите на НАП. За това ще ни е необходимо пълномощно..... И тук влязохме в момента с легализацията и признаването на документите. Накратко (колеги юристи, не ми се смейте ако прочетете малко по-нататък някоя глупост, аз съм счетоводител, а не юрист), ако между две държави има сключен договор за правна помощ, издадените официални документи в едната държава се признават в другата. Ако между двете държави няма договор за правна помощ, но и двете държави са страни по Хагската конвенция от 1961 г., за да се признаят документи от една страна в друга, следва да са заверени с апостил. Ако нито едно от двете условия не е изпълнено – остава преводът на документа издаден от едната страна, да е заверен в консулството на другата страна, за да има правна сила на територията на втората.

За пълномощното се разбрахме следното с унгарците:

- да го напишем на български, така че да ни свърши работа пред НАП
- да го преведем в България на унгарски
- да им изпратим унгарския превод, а те да не променят нито буква в него независимо, че може и да има определени граматически неточности на унгарски
- да подпишат унгарския вариант и да го заверят при унгарски Нотариус
- да ни изпратят заверения от Нотариус унгарски текст на пълномощното
- да приложим към него българския оригинал и преводачът да завери, че двата текста: унгарски и български, са идентични. За това не биваше да променят нищо в текста
- да заверим всичко това пред български Нотариус

Следващият момент – трудовият договор и задълженията на чуждестранното лице като български работодател.

Унгарците обясниха, че имат определени договорки с българина. Трябваше да ги формализираме под формата на трудов договор, съобразен с нашето законодателство. Българинът щеше да работи от къщи - “home office”. Перфектно! Трудовия договор ще подготвим, за длъжностната характеристика щяха да са ни необходими уговорките между унгарците и българина. Просто щяхме да ги формализираме и да ги разходим до Унгария и обратно за подпис. За сключването на трудовия договор щяха да са ни необходими още:

- лична карта на българина (хайде да не се занимаваме с GDPR и изобщо да прескочим темата, а?)
- трудова книжка, ако има
- диплома за квалификацията, необходима му за изпълнение на работата
- медицинско свидетелство от личния лекар

Горните документи не бяха проблем. Обаче като български работодател, унгарската компания попадаше под всички изисквания за здравословни и безопасни условия на труд ? Което означаваше, че трябва да имат договор със служба за трудова медицина и в основни линии да имат следните документи:

- книга за начален инструктаж
- оценка на риска на работното място
- сертификат за преминат първоначален инструктаж
- и да не забравят годишната декларация по чл.15 ЗЗБУТ в Инспекцията по труда

Изпратихме на унгарците координати на няколко служби за трудова медицина. Нека си договорят условията помежду си.

Следващият момент се наричаше “постоянен обект за целите на ДДС”. Това е място на установяване на чуждестранно лице за целите на ДДС в чужда държава. Дефиницията му в нашия ЗДДС не е много ОК, но по множество решения на СЕС може да се достигне до извода, че са необходими няколко условия за да се формира постоянен обект за целите на ДДС:

- компанията да извършва бизнес дейност на територията на страната
- компанията да разполага в страната с необходимата структура от човешки ресурси и активи за продължително осъществяване на дейността
- структурата от човешки ресурси и активи да е под сериозна зависимост от чуждата компания

По тези критерии, унгарците формираха постоянен обект за целите на ДДС. Щяха да разполагат с човешки ресурс, а работното място им даваше на разположение и активи (home office-a). Облагаем оборот за ДДС, регистрация по ЗДДС, съответно облагане с ДДС у нас, щеше да им е нужна ако:

- работникът им предоставя от името на унгарската компания директно услуги на клиенти
- ако щяха да предвижват активи от Унгария в България или обратно
- ако искаха да могат да си възстановяват платено за дейността им ДДС в България

Унгарците уточниха, че работникът ще осъществява спомагателна дейност – дистанционно обслужване на сървъри, писане на кодове и т.н. за компанията. За техен късмет, има множество решения на СЕС които казват, че услугите между централа и постоянен обект за целите на ДДС са вътрешен оборот за компанията и не подлежат на облагане с ДДС. Не така стоеше въпросът с местенето на активи. В крайна сметка си казаха, че ще закупят в Унгария лаптоп и телефон за работника и ще му ги предоставят. Това си е класически ВОД -ВОП, но пък за регистрация заради ВОП има праг от 20 000 лв.(чл.99 ЗДДС), тези доставки не го прескачаха. Унгарците категорично отказаха въобще да чуят за възстановяване на данъчен кредит в България и прецениха, че не искат да се регистрират по ДДС у нас.

Следващият момент за “изчистване” се наричаше “място на стопанска дейност”. Не бъркайте постоянен обект и място на стопанска дейност! Постоянният обект касае облагането с ДДС. Мястото на стопанска дейност касае облагането на печалбата. Постоянен обект можете да формирате единствено в ЕС, място на стопанска дейност по целия свят.

Мястото на стопанска дейност е хипотеза от международното данъчно облагане, даваща право на дадена страна да облага част от печалбите на чужди стопански обекти, реализирани на нейна територия и е огромна тема. Един абсолютно краен пример за място на стопанска дейност е: Огромна част от внос-износа на Европа се осъществява през пристанището в Амстердам. Стоките, независимо внос или износ, се транспортират с камиони. Камионите пътуват по пътищата на Нидерландия (Холандия), което е основание за Нидерландия да претендира, че всички субекти, които внасят-изнасят през пристанището в Амстердам затова, че ползват техните пътища, имат място на стопанска дейност в Нидерландия. Разбира се, примерът е краен. Възникването на местата на стопанска дейност се урежда в т.нар. СИДДО, които следват или модела на ОИСР, или модела на ООН. С други думи, уреждане възникването на местата на стопанска дейност по целия свят почива върху едни и същи принципи (основи, фундаменти). Вярно е, че присъствие на персонал на територията на една страна може да формира място на стопанска дейност. Вярно е, че даже и присъствието на активи, съхранявани на площ по-малка от 1 кв.м., е в състояние да формира място на стопанска дейност. Вярно е, че лице, чиято дейност е в съществена зависимост от дейността на дадено дружество може да създаде място на стопанска дейност на дружеството. Вярно е обаче и, че от всички тези правила, има изключения.

С други думи, при определени условия независимо, че дадена компания присъства на територията на друга държава, тя не формира място на стопанска дейност. С други думи, компанията присъства на територията на страната, но не плаща корпоративен данък в нея. Едно от тези изключения е спомагателната дейност. В случая на унгарците, техният работник фактически присъстваше на територията на България, но предвид това, което щеше да има като трудова характеристика, нямаше да им формира място на стопанска дейност. Ако обаче му наредяха да отиде до клиент в България, да му продаде софтуер, да го инсталира и да го настрои, тънката граница на изключението “спомагателна дейност” щеше да бъде премината и НАП биха имали основание да претендират за облагане на част от печалбите им. А освен това и за ДДС върху оборота. Разменихме си кореспонденция по темата и унгарците потвърдиха, че дейността на техния работник ще се свежда единствено до спомагателна, спрямо дейността на компанията им.

И стигнахме до поредния (надявам се последен) момент за изчистване в родната ни действителност – плащанията към бюджета.
Щом унгарците ще са работодател и осигурител по нашето законодателство, то осигуровките и ДОД се дължат у нас. Обаче извън България, по света никъде няма банка, която да е в състояние да изпълни наше платежно нареждане към бюджета с необходимите му реквизити, така че плащането да “попадне” точно където го искаме в бюджета, по точния параграф и сметка. Предвид ЗМИП, ATAD 1 и ATAD 2, откриването на банкова сметка на чуждестранна компания у нас, независимо в коя банка, е мисия (почти) невъзможна. Изпратихме на унгарците формуляр на платежно превеждане към бюджета, за да проверят дали има банка при тях, която да може да го изпълни. Отговориха ни, че биха искали да го получат поне на английски, защото колкото ние разбираме унгарски, толкова и те български. И чак в този момент осъзнах, че формулярът даже няма превод на английски и трябва да търсим друго решение. Точно този проблем не почаквах.

Предложихме на унгарците да проверят дали тяхната OTP bank, собственик на нашата ДСК банк, не може да им съдейства за откриване на сметка в ДСК банк. Предложихме им също така, да превеждат необходимите суми на работника си, а той да ги тегли и внася в брой в НАП. Този вариант ги озадачи и направо ни попитаха дали това е нормално. Казано честно, и на мен ми се струва ненормално, но е вариант за “излизане от положение”.

Предложиха ни да превеждат парите по наша сметка, а ние да се грижим за плащанията. Казано честно, не изпитваме особено желание да реализираме точно този вариант и той ще е абсолютно крайното решение. И последното на което попаднахме и го предложихме, беше iCard. След разговор със съпорта им (помощния център за обслужване на клиенти) стана ясно, че ако унгарското дружество има регистрация по БУЛСТАТ, то системата разполага с платежни нареждания към бюджета и ще могат да ги ползват. Това идеално ни устройваше. Освен това iCard подържа и унгарска версия на платформата и съпорта си. Изпратихме линкове към унгарската версия и получихме голяма благодарност.

В момента сме в процес на финализиране на всичко горе описано. Ще видим как ще потръгне и дали ще сме доволни. През цялото време обаче, докато “изчиствахме” моментите по казуса си мислих: Какво точно става? От една страна в България заявяваме, че искаме да привличаме инвеститорите, парите и бизнесът им у нас. От друга – административни процедури до дупка. Даже нещо толкова дребно като банково плащане към бюджета се оказва “препъни камък”. Толкова ли е важно да са усложнени всички процедури и дали някога по министерства и ведомства ще се сетят, че малкото камъче на административното изискване е в състояние да преобърне голямата кола на бизнес намеренията.....
 


Настоящото изложение има информативен и опознавателен характер. Изразява личното професионално мнение на авторите на сайта и не представлява конкретен съвет или консултация

Напиши коментар