гост-автор Теодор Тодоров

Лятото и жегите бяха отминали. Беше отминала и средата на октомври. Листата на дърветата бяха пожълтели, падаха и вятърът ги носеше, като засипваше с тях паркираните автомобили.

Антон влезе в офиса около 8:00. Работното време започваше от 9:00, но необходимостта да кара детето до училище сутрин, прибавяше един работен час към деня му. Около 9:00 колегите му започнаха да пристигат. Замириса на кафе (за Антон вече беше поредното) и денят започна някак оживено. Звънна телефонът и Антон вдигна.

„Hello! I’m …“ някой се представи за Швейцареца и го попита дали е говорил с Константин през април. Антон познаваше адвокат Константин. Беше горе-долу на неговата възраст, говореше свободно френски, английски и руски и работеше предимно с чужденци. Беше се специализирал в правото свързано с недвижими имоти, от там и с необходимостта от създаване на търговски дружества и всякакви подобни сделки. С Антон се срещнаха покрай съвместен клиент, българско ООД учредено от французи. По-късно шефът на Антон беше започнал да си сътрудничи с Константин (франкофоните се подкрепят), но след гаф във вреда на техен клиент, направен от адвоката, беше спрял. След време Константин го беше потърсил във връзка със запитване по данъчен и осигурителен казус и Антон беше разбрал, че тази територия, особено международният й аспект, не му е силна страна. Разбира се, Константин беше предложил да си плати за консултацията, но Антон отказа. Споразумяха се да си помагат при нужда. Да, Антон познаваше Константин, но нямаше идея за какво трябва да е говорил с него.

Швейцарецът започна с обяснението, че имал българска фирма и … Антон го помоли да му напише имейл и обеща, че ще му отговори. Някои неща трябва да остават документирани, а нямаше практика да записва телефонни разговори. До края на деня имейл не дойде.

 След два дена Константин му се обади. Обясни, че неговият клиент от Швейцария имал българска фирма от 2005 г. и направил някаква сделка сега. Трябвало му счетоводител и той би искал да препоръча Антон и шефа му. Стана ясно, че говорят за Швейцареца. Антон обясни, че чака информация, а Константин обеща да звънне на клиента си.
По-късно през деня имейлът пристигна. Швейцарецът обясняваше, че създал през 2005 г. дружество и от тогава до сега го е финансирал с около 200 хил.евро. Една част са похарчили за проект, който завършил със съдебен спор. Константин бил в течение на целия случай. Останалата част била за земя, с която направили замяна в началото на месеца. Сега строителят се обадил на Константин и адвокатът му препоръчал да се свърже с Антон. Освен това следваха въпроси:
- какво е най-доброто решение от гледна точка на нетните постъпления за собствениците?
- колко данъци трябва да плати компанията му след като продаде апартаментите?
- колко данъци трябва да плати компанията му ако преведе дивидент на собствениците?
- колко данъци трябва да платят собствениците като получат дивидент?
- колко данъци трябва да платят ако продадат компанията?

Беше приложил и нотариален акт от 5 октомври, от който стана ясно, че компанията е заменила право на собственост върху собствен парцел срещу безсрочно право на строеж и задължение на отсрещната страна да построи девет апартамента и паркоместа в друг парцел. В нотариалния акт страните си бяха написали както цената на правото на строеж, така и на бъдещото СМР с която се бяха съгласили – общо около 250 хил.евро.
„Добра сделка“ – помисли си Антон - „Обаче – от вратата в кревата не става. Първо ще трябва да се сгодим“.
Антон потърси данни в търговския регистър. Каква изненада! Последният публикуван отчет беше за 2016 г. и беше разписан като управител и съставител от … Швейцареца. За предходните години фигурираше име на счетоводител българин. За 2017 г. и по-нататък беше подадена декларация за неактивност – „предприятието не е осъществявало дейност по смисъла на Закона за счетоводството“. Добре, но инвестициите в активи не се третираха като „липса на дейност по ЗСч.“ Освен това цифрите в отчета за 2016 г. по никакъв начин не съответстваха на информацията, с която Антон разполагаше. В баланса стояха 5 единици, разпределени между нетекущи и текущи активи и 5 единици капитал.

„Да-а-а-а….има нужда от почистване.“ – помисли си Антон. Твърде много пъти беше почиствал и никак не му се оправяха „оцапани работи“, но пък може би Швейцареца щеше да е потенциален клиент. Продължи с проучванията. Провери, че дружеството не е регистрирано по ЗДДС, а сделката от 5-ри октомври правеше така, че до 12-ти октомври (вече беше 25-ти) най-късно трябваше да е подадено заявление за регистрация.
Изпрати имейл на Швейцареца.

Съдържанието му беше следното:
„Направихме някои проучвания (тук му описа гореспоменатото) и тъй като очевидно имате счетоводител, който ние не познаваме, най-добре се обърнете към него с въпросите си. А най-добре го направете бързо, защото вече имате 1 или 2 данъчни проблема, свързани с ДДС. Ако трябва ние да отговаряме на въпросите Ви, ще трябва най-напред да прегледаме всички документи и обстоятелства около дружеството от създаването му до сега, което ще отнеме време, а и ще Ви таксуваме за тази работа“.

Швейцарецът отговори: „Докато компанията ни беше без дейност, досегашният счетоводител, който правеше декларацията ни беше ОК. Сега обаче имаме нужда от професионално счетоводно и данъчно обслужване и искаме Вие да поемете (Много мило!). Изпратете ми офертата си. И моля, обяснете какъв данъчен проблем с ДДС имаме.“
„Май го обръщаме на чат“ – помисли Антон. Нямаше де се мине без обяснения.
„Имате два проблема с ДДС. Направили сте бартер. В този случай ЗДДС предвижда двете страни да издадат фактури с включено ДДС (ако следва да се начислява). ДДС става изискуемо към датата на сделката и се дължи до 14-то число на следващия месец.
Доставката, която Вашата компания извършва, е облагаема с ДДС и ДДС се дължи, ако компанията е регистрирана. Тъй като не сте регистрирани, трябвало е да подадете заявление най-късно до 12-ти Октомври, но срокът е пропуснат. Глобата е от 500 до 5 000 лв. Това са 250 – 2 500 евро. Това е първият ДДС проблем.
Вашият контрагент Ви продава нещо, което е оценено на 250 хил.евро. Ако е регистриран по ЗДДС, трябва да начисли 50 хил.евро ДДС. Ако Вашата компания беше регистрирана по ЗДДС, двете дружества щяха да дължат ДДС, но щяха да имат и право на ДК и никакво фактическо плащане на ДДС нямаше да се следва. Сега обаче Вашият контрагент дължи 50 хил.евро ДДС. Мисля, че имате две възможности:

- Да преведете 50 хил.евро на контрагента си и той да се разплати с бюджета
Или
- Да започнете преговори с контрагента си и да го убедите да анулирате нотариалния акт.
Процедурата е юридическа и не мога да Ви дам надеждна информация как да бъде осъществена. След това трябва да приведете в съответствие счетоводството си, да се регистрирате по ЗДДС и да направите отново сделката.
Без значение кой вариант изберете, привеждането в съответствие на счетоводството и регистрацията Ви по ЗДДС е нещо, което е необходимо да бъде направено.
За привеждане в съответствие на счетоводството Ви оферирам 2 000 евро без ДДС.
За регистрацията по ЗДДС 200 евро.
За по-нататъшното счетоводно обслужване – 500 евро/месец“

Антон знаеше, че цените, които оферира, са високи, но работата по „кашата“, която трябваше да оправи, трябваше да си струва труда. Звънна на Константин и го информира, че може и да му се обадят за разяснение и да е подготвен какво е казано от Антон на клиента му. Добави, че най-вероятно ако двете страни не се разберат за 50-те хиляди ДДС и кой да ги плати, от този проект най-вероятно няма да излезе нищо. „Когато началото започва така – с неразбирателство и спор за пари, какъв да е края?“ .

Повече не очакваше да чуе нищо от Швейцареца, но много бързо получи отговор.
„Защо пишете, че трябва да се регистрираме по ЗДДС? В нотариалния акт и в договора (Антон не знаеше за кой договор се говори изобщо) няма нищо подобно записано. Обяснете на какво основание имаме подобно задължение?“
Антон вече беше сигурен, че не иска да работи с този клиент. Въобще не допускаше, че на света съществува някой, който си мисли, че данъчно задължение може да се уговаря в договор, а не със закон. Потенциалната работа с подобен клиент въобще не предвещаваше безоблачно сътрудничество. Отговори на Швейцареца, че задължението му произлиза от ЗДДС и за да е точен, цитира му и точния член. Мина му мисълта да му напише: „Аз съм счетоводител. За да спестим време, нека приемем, че съм прав“, но се въздържа.

След около час получи все едно писан от разплакано дете имейл.
„Как можех да зная за това? Аз съм чужденец, живеещ в Швейцария и въобще нямах идея за този закон в България. Никой нищо не ми е казвал. Има ли начин да удължим срока?“ – все едно Антон трябваше да е изключително съпричастен и виновен към страданието на Швейцареца. Започваше да го чувства като камъче в обувката. Едва ли си заслужаваше да коментира нещо, но му написа:
„Подценяването на законодателството, счетоводството и данъците от страна на бизнеса никога не е било добра идея. Няма как да се удължи срокът.“ И вече очакваше, че с кореспонденцията са приключили. Докладва на шефа си и отнесе едно леко „конско“ за забележката си. Не е трябвало да я прави. Добре, не трябваше.

На другия ден обаче, Швейцареца писа отново. Беше се успокоил.
„В Швейцария не можем да се регистрираме ако нямаме оборот над 70 хил. (не ставаше ясно какво – франкове, евро, ябълки…) Като направим оборот от 70 хиляди имаме 30 дневен срок за регистрация. Ако пропуснем, данъчната администрация ни уведомява с писмо, че имаме 10 дневен срок да го направим. (Браво на Швейцария!) Ето това е разумен срок! А тук какво? Как да спазим 7-дневен срок, което смятам, че не е срок съгласно Европейското законодателство, което България трябва да съблюдава като член на ЕС? Това не е европейски стандарт…. Добре, изтървали сме срока, но можем да платим глобата, да се регистрираме и да получим ДДС номер и да фактурираме с ДДС на нашия контрагент. Поне така бихме направили в Швейцария и Германия, където имам бизнес повече от 10 години.
Още нещо – това е само на хартия. Ами ако проектът не се осъществи? Те даже нямат още разрешително за строеж. Преди няколко месеца земята даже не беше в регулация и аз смятах, че парите от 2005 година са изгорели.
Какво ще стане ако си оправим счетоводството? Няма ли да ни глобят, че отчетите и декларациите не са били верни?“

Антон щеше да „забрави“ да отговори и да прекрати комуникацията, но Швейцареца беше написал нещо, което променяше съществено изводите му или поне част от тях – все още нямаше разрешение за строителство. Част от сделката на контрагентите от облагаема стана освободена. А Антон винаги си признаваше, ако е сбъркал някъде и беше откровен и честен с клиентите.

Отново седна на компютъра:
„Законодателствата са различни. Вие познавате швейцарското, аз – българското.“ Копира преведен на английски текста от закона и подчерта в черно задължението за 7 дни и добави пояснения, свързани с конкретния случай. След това добави, че липсата на разрешително за строеж е съществено обстоятелство, което прави така, че контрагентът не би трябвало да дължи 50 хил.евро ДДС. Пропусна засега частта, свързана с ДДС за бъдещите СМР. Нямаше представа какво е при отсрещната страна и не искаше да бърза. После помисли малко и реши да предложи на Швейцареца един рисков вариант, който обаче имаше потенциала да спести глобата от закъснялата регистрация.
„Първия вариант (за плащане на 50 хил.евро.) предвид липсата на строително разрешение вероятно отпада. Ако искате със сигурност да няма глоба, анулирайте нотариалния акт. Колко може да струва – не знам.
Имате и още една възможност. Не подавайте заявление за регистрация и не продавайте (не правете бартери и не получавайте аванси) следващите 2 години до началото на Ноември 2025. Тези две години са срокът, през който могат да се налагат административни наказания. Когато срокът изтече, регистрирайте се доброволно по ЗДДС и едва тогава започнете да продавате. Това е, за да не Ви търсят ДДС, защото сте били длъжни да се регистрирате, но не сте го направили.
Междувременно, в този две годишен период ще имате време да си оправите счетоводството“.
 

Късно вечерта получи отговор:
„Перфектно, че ситуацията става по-проста. Смятаме, че трябва да се регистрираме по ДДС. Глобата (250 – 2 500 евро), не е нещо голямо за което да се тревожим. Относно привеждане в съответствие на счетоводството, смятате ли, че ще ни глобят? Защото ако не ни глобяват, може би ще е по-добре да посочим задълженията на дружеството към нас и така, когато продаде апартаментите компанията да може да си ги върнем без данъци.“ Разбира се, че ще е по-добре – отбеляза си наум Антон. „И още нещо – бихте ли се свързали с другата страна. Ето имейл и телефон да уточните какво искат?“ Пак от вратата за краката. Няма да стане.
„Доколкото от 2005 до сега за дружеството не са възниквали суми за облагане, не мисля, че администрацията ще Ви наложи глоба“. Умишлено прескочи въпросът с 5-те години и облагането на неуредените задължения. Ако се заемеха с тази фирма, щяха да искат от адвоката им, вероятно Константин, да изготви със задна дата протоколи по чл.134 от ТЗ, но така, че изискуемостта да не настъпва. Това обаче щеше да е за по-натам. „Относно свързването и разговорите с контрагента Ви, бих го направил за клиент. На настоящия етап – не бих.“

И дойде отговор:
„Разбирам. Искаме да приведете счетоводството ни в съответствие и да ни регистрирате по ЗДДС. И се свържете с контрагента. Въпросите са трябва ли нашата компания да издаде фактура и ако трябва, как трябва да изглежда и трябва ли да е на български. За счетоводно обслужване – засега не. Пратете ни фактура за услугите си.“
Е, това не беше целта на Антон. Да „избърше“ всичко „омазано“, а да не поемат счетоводството нямаше никакъв смисъл. Написа на Швейцареца, че привеждането в съответствие на счетоводството и регистрацията по ЗДДС са само нещо допълнително към абонаментното счетоводство и вървят само комплект с него. После отговори на въпросите му за фактурата. Написа му, че няма проблем да се обърнат към друг счетоводител, а ако са доволни от него, могат да го търсят за консултант.

Получи и-мейл:
„Цената, която ни предлагате за счетоводство (дойдохме си на думата) е несъразмерно голяма за такъв малък бизнес. За счетоводството в Швейцария, където са най-скъпите услуги в света, плащам не повече от 3 500 евро на година. А за България, където заплатите вероятно са на 10% от швейцарските няма да плащам толкова. Моля, направете ни друга оферта.“

Тук нещо друго не разбираше Антон. Как точно можеше да имат най-скъпите услуги, много по-високи заплати и да плащат по-малко отколкото в България за тях. Тези 3 500 евро за година си бяха на месечна база всичко на всичко няма и 300 евро. 600 лв. на месец за счетоводно обслужване на работещо дружество не е малко, но колкото и такива дружества да събереш, пак не можеш да си позволиш да покриеш разходите и да дадеш швейцарски заплати за счетоводителите. Най-малкото, защото хората не са машини, а всяко дружество си има собствените особености и няма как да натовариш някого с 20 подобни фирми. Все пак, човек си има точка на насищане. Ако се премине, човек изпушва. Антон реши да остави отговора за следващия ден. Можеше да склони, но очевидно се чакаше оферта за цена на половината на тези 600 лв. Пак не беше зле за дружество, което уж нямаше да има дейност, независимо от подводните камъни които щяха да изплуват, но нещо друго дразнеше Антон. Сравняването на швейцарски и български доходи и приемането на това за нещо нормално.

На другия ден, с известна тъга и малко болка от цялата ситуация отговори:
„Моето предложение е – потърсете друг колега. Мотивите ми са написани по-долу, можете да ги пропуснете.
От 1 януари 2024 г. минималната месечна работна заплата в България ще бъде 933 лв. (около 477 евро). Като се прибавят социалните осигуровки за сметка на работодателя, минималните месечни разходи за труд на компания за 1служител възлизат на 571 евро, от която сума служителят получава нетно около 370 евро. Това е месечна заплата за човек без никакъв опит и отговорности, като чистачката в офиса например. Знаете ли колко хора работят за такива пари? Малцина. Защото в магазина само основната храна на седмица за семейство от 2-3 души струва около 100 евро.
Това е, което ви предложих - месечна сума, която е по-малка от минималните месечни разходи за труд на всяка фирма за 1 служител. Цената ни включва всички услуги като: месечна данъчна декларация по ДДС, счетоводство за цялата година, няколко данъчни декларации (1 годишна и няколко други на всеки 3 месеца), годишен финансов отчет, годишен статистически отчет, неограничени часове консултации за възможните данъчни въздействия и данъчно планиране, очевидно комуникации с контрагенти, държавна администрация и управители/собственици, както и отговорност за верността за работата ни. И се осмелявате да ми пишете, че "в България, където заплатите са може би 10% от заплатите в Швейцария", все едно това е най-нормалното нещо на света, което трябва да си остане същото?
Въпросът е прост - ние решаваме колко струва нашия труд, а вие сте свободни да решите дали да приемете или не. Ако не е приемливо за Вас, можете да потърсите друг счетоводител.
Загубихме интерес да работим с Вас. Желая Ви всичко най-добро с вашия проект, нека няма пречки пред изпълнението му, спечелете много пари след продажбата и бъдете щастливи. Някак си ми станахте симпатичен, така че без лоши чувства.
Пожелавам Ви всичко най-добро!“

Антон изпрати имейла и после отиде до тоалетната. Изми си очите и после се погледна в огледалото. Гледаше го изпитото лице на 50 годишен плешив мъж с вдлъбнати очи. Момчето, което завърши университета и се впусна по пътя на счетоводството, го нямаше. Момчето, което имаше огромното желание и на практика се сблъскваше с нови и нови препятствия и малко по-малко трупаше опит, се беше променило. Опитът беше останал за мъжа. Деляха ги повече от 25 години…. Дали не ги беше продал твърде евтино…..

*Заглавието е намигване към един френски филм от 1981 г., режисиран и изигран от Ален Делон