гост-автор: Теодор Тодоров

В един прекрасен майски ден на 2019 г., под формата на заповед за възлагане на ревизия, НАП почукаха на нашата врата и ни поканиха на танц. За подобен танц или си готов, или не си, но не можеш да го откажеш. И се наложи да го танцуваме.

Бизнесът ни е счетоводство и свързани услуги. Обслужваме счетоводно различни микро и малки дружества, предимно с чуждестранно участие в капитала. Някой от тях работят, други съществуват единствено, за да “държат” един или няколко недвижими имота, а трети съществуват просто защото съществуват. Конструирали сме си бизнеса в няколко отделни дружества, според вижданията си. Нищо незаконно, ако се чудите. Примерно, едно от дружествата ни е собственик на офиса, в който се помещаваме, и го отдава под наем на останалите. В друго дружество пък сме отделили одита и консултациите.

Когато получихме “поканата за танц” на НАП, казано честно се учудихме. От дружествата в групата ни, НАП се бяха заинтересували от дружество, в което сме позиционирали или новосъздадени фирми, чиито собственици “се чудят” какво и дали изобщо ще правят нещо, както и такива фирми, които някога са работили, но в момента са в “престой” и не е ясно дали ще заработят отново. На всичкото отгоре, въпросното ни дружество даже не е регистрирано по ЗДДС. С други думи – от професионална гледна точка, скучна работа. НАП обаче искаха да ревизират по ЗКПО периода 2014 г. – 2017 г.

И тъй като за танц са нужни двама, поканихме инспекторите от НАП да ни посетят на място, документите са в офиса ни, могат да видят всичко, да им сканираме каквото им трябва, да си направят справките и да си приключат работата. Да, ама не. Щяха да работят дистанционно. Явно, в този танц нямаше да има страст и така и не им видяхме очите нито веднъж. 

Най-много с ревизията се натовари една от колежките. В продължение на около месец и половина - два от работното й време, тя беше заета да прави всякакви справки. Разбира се, когато имаше нужда помагахме, но тя изнесе "хамалогията". По едно време пет човека в продължение на седмица броихме и попълвахме справки по клиенти и по години колко счетоводни контировки, колко първични документи, колко персонал имало, колко ДДС-та, ГДД-та, ГФО-та сме подали. И колко сме фактурирали по клиенти и по години.

Ние си знаем, че не сме от евтините счетоводители и цените ни са по-високи спрямо средните. Затова и сме се насочили предимно към работа с чужденци. За да не слушаме приказки от клиенти: “Ама там един прави всичко за 20 лв......” и за да не отговаряме: “Ами, можеш да се обърнеш към там единия. За 20 лв. ще ти направи всичко.” Не, че чужденците си умират да плащат високи такси. Но там пък компенсираме с добро отношение и опит да спечелим доверието, разговор на собствения им език, комуникации по телефон, имейл, Скайп, Вайбър Месинджър, УатсАп и доколкото е възможно предоставяне на всестранна помощ. В името на клиенти се е налагало да си говорим с комунални дружества, с банки, с общини и държавни институции по всестранни въпроси, нямащи нищо общо със счетоводството. Сами разбирате, че някой попаднал в чужда държава, няма как да знае сам какво да прави в тази чужда държава и му е нужен някой, който да го подкрепи. В противен случай, нищо не става.

Някои от клиентите го оценяват. Други – не. Имахме случай,  двама араби, ама от онези с брадите, дето очакваш да извикат “Аллах акбар!” и да се взривят всеки момент, да ни убеждават как, ако сме се съгласили да си свалим цената, щели сме да имаме честта да работим с тях. Дейност - транспорт на стоки из Европа и желана от тях цена – 100 лв./месец. Е, не я свалихме и съответно честта да работим с тях ни бе отказана. Имали сме случаи, клиенти да приемат цена и после .... просто да не плащат. Изпили сме много “студена вода”. С един клиент се пазариш, друг успяваш да убедиш. С някой губиш, но продължаваш да се занимаваш с него, защото в цялата работа бизнесът си е бизнес, но има и определена доза отношение. Няма как да виждаш клиент, че се мъчи да прави нещо, не му се получава, изгубил е “една шапка пари” и да не проявиш разбиране. От други клиенти печелиш. От някой даже много добре печелиш и може и да ти стане даже и малко гузно, че им взимаш толкова, но пък и ти искаш да живееш добре. И твоите сметки не чакат, а трябва да се плащат, а без пари не става.

Общо взето, клиентите са различни, но никой “не си умира” ей така да ти плаща. Все има някакъв пазарлък и някакъв компромис. И тези неща не можеш да ги обясниш на държавен чиновник, който никога не е преговарял с клиенти, не е балансирал с желание и реалност, не е заставал зад думите си и не е носил отговорност за казаното, не е изработил и един лев, на който да разчита, а е свикнал да си получава заплатата на определеното число от месеца и да се сърди, че не е взел ДМС. По-лошото е, че подобен чиновник има изкривено мислене и представа за света извън държавния чадър. И отношението му: “На еди-кой-си много малко му взимате” освен, че е обидно, показва и тотално неразбиране на живота извън чадъра.

Вече бяхме наясно в каква посока ще “се оттече” ревизията ни. Оставаше да чакаме. И ние зачакахме. Месец, два...Даже по едно време бяхме забравили, че ни ревизират. И след няколко месеца, след като ни изпратиха да им разпишем заповед за удължаване на ревизията, през ноември 2019 г. ни връчиха ревизионен доклад.
От май до ноември са шест месеца. Шест месеца екип инспектори работиха по нашата ревизия. Бяха събрали кой каквото и от където могъл информация за цени на счетоводни къщи. Разбили ни клиентите по собствени критерии, наслагали ги в отделни групи и пресметнали средна цена за всяка група. Всички клиенти, чиито цени са под определената средна цена, били “избягване на данъчно облагане и реализиране на данъчно предимство” и преобразували в увеличение по години с разликата между тяхната средна цена и цената за клиентите ни. Основание - чл.16 ЗКПО. Цялата сума, която очакваха радушно да приемем и платим възлизаше на огромните ... 4 500 лв. заедно с лихвите (пак изчислени от тях).

Разбираме ги – шест месеца се занимаваха с нас, нашето време въобще не го слагат в сметката, трябва нещо да напишат. Обаче, даже и не пожелаха да водим “разговор” очи в очи.

Защо трябваше да пожелаят да говорим ли? Защото от известно време “трансферното ценообразуване” ми беше станало симпатично. Предстояха промени, свързани с въвеждането на документацията по трансферно ценообразуване и аз бях изявил желание, а шефът ми беше инвестирал достатъчно много време и средства, за да се запозная с материята. По-това време бях срещнал и моя приятел, адвоката, на когото вярвам безрезервно. Един от най-добрите данъчни адвокати в България, с афинитет към “transfer pricing”. Благодарение на него, на курсовете които посетих, на отделените месеци време в разучаване на уредбата у нас, ръководството на ОИСР за трансферното ценообразуване, решенията на СЕС по въпроса, материята вече ми беше позната. Бях си “написал домашното” и поназнайвах кое как следва да се прилага.

Изхождайки от чл.16 ЗКПО, инспекторите на НАП не бяха спазили правила, разписани даже в нашата Наредба Н-9 / 2006 г. Липсваше съпоставимост на сделки. Липсваше пазарен интервал. И на фона на този слаб доклад, не знам как разчитаха, че ще приемем с удоволствие да платим едни 4 500 лв. Затова трябваше да изявят някакво желание за “разговор”, а дали ние щяхме да сме ОК, беше друг въпрос.

Събрахме се целият офис. Направихме един бърз “brain storm” и решихме, че няма да приемем положението “просто така”. Не можеше да не направим нищо. Сумата не беше кой знае каква, но имахме и други фирми и ако сега не действахме, щяха да дойдат и за още, а после и за още. Време беше за танц. В крайна сметка, шефът взе решение, че ще се борим до край. Разбирайте – до решение на ВАС.

На етап ревизионен доклад нямаше какво особено да направим. Описахме логическите несъответствия в ревизионния доклад, свързани с техни класификации на наши клиенти по групите и за да е елегантен танцът настояхме, че чл.16 ЗКПО не се прилага единствено в увеличение, а и тогава, когато има намаление на данъчната основа. В резултат на което излезе, че НАП трябва да ни възстановят около 11 хил.лв. корпоративен данък.

Тук малко ще се отклоня от хронологията и ще разкажа какъв точно е проблемът с чл.16 ЗКПО.

В нашия ЗКПО съществува член 15, който регламентира, че когато свързани лица уреждат сделките и отношенията си при условия различни от пазарните, за данъчни цели се прилагат условията, които биха се приложили при сделки между несвързани лица. С други думи, ако свързани лица “правят нещо” (нарича се контролирана сделка), което несвързани лица не биха направили при пазарни условия, трябва да се намерят аналогични и съпоставими сделки между несвързаните лица, да се определят условията по сделката между тях и финансовият резултат между свързаните лица да се преобразува – на едното в увеличение, а на другото в намаление, така че все едно за данъчни цели сделката е била осъществена при същите условия, при които несвързаните лица работят.

Това е т.нар.”принцип на дългата ръка” (този превод не е най-удачния, но пък е буквален) и е в основата на цялата идея за трансферно ценообразуване. За да се определят пазарните условия, то следва да се намерят съпоставими аналогични сделки, реално осъществени между несвързани лица и да се определят ценовите равнища по тях. Ценовите равнища са винаги в даден интервал “от-до”. След това ценовото равнище по контролираната сделка се съпоставя с интервала от пазарните стойности по съпоставимите сделки (“от-до”), осъществени между несвързани лица и ако попада в интервала, сделката е осъществена при пазарна цена. Ако не попада, ценовите нива се коригират до средната аритметична в интервала и така се определят ефектите.

И понеже животът е многообразен, а бизнес животът следва многообразието, са предвидени различни методи, които да се прилагат за определяне на пазарните цени. Това е съвсем бегъл и повърхностен опит да обясня нещо толкова сложно като трансферното ценообразуване. И по света “transfer pricing”-а приключва до сделките между свързани лица.

Да, обаче ние в България сме нещо уникално и при нас нещата не могат да спрат до там, докъдето спират по света. И затова си имаме и чл.16 ЗКПО, който казва, че и за сделки между несвързани лица, пак се прилагат изискванията за пазарни цени. И това нещо, преведено на малко по-прост език, означава че каквото и да се договорим с наш контрагент, с когото не сме свързано лице, може да дойде един данъчен инспектор, на който нещо да не му хареса договорената цена, да я обяви за непазарна и да ни обвини, че се договаряме умишлено така, че да не плащаме данъци. Член 16 ЗКПО на практика обезсмисля правото на две страни на свободно договаряне на условията, при които работят. Познавайки практиката в България, знам че има много случаи, когато привидно несвързани лица, очеизваждащо работят като свързани. Но това не оправдава наличието на подобен текст. По-справедливо за всички нас ще е да се “оправи” дефиницията за свързаност на лицата.

На нашето възражение, очаквано, инспекторите решиха въобще да не коментират за връщане на пари, но пък се съобразиха с нашата корекция на логическите несъответствия и исканата сума спадна на 2 500 лв. Гледано от страни, цялата ситуация изглеждаше така – “Дайте 4 500.” “Не, няма да дадем.” “Добре, дайте поне 2 500 лв.” И при тази фактическа обстановка, малко преди Коледа на 2019 г. си получихме ревизионния акт. Танцът продължаваше.

Обжалвахме ревизионния акт пред дирекция “ОДОП”, като вече атакувахме начина на приложение на Наредба Н-9 / 2006 г. Възразихме, че не са спазени изискванията на наредбата, не са намерени съпоставими сделки и цялото това несъобразяване с наредбата прави акта незаконосъобразен. И за да е танц, като танц, отново засегнахме темата, че не е законосъобразно чл.16 да се прилага единствено, когато води до увеличение на финансовия резултат. Трябва да може да се прилага и когато резултатът от него е намаление. ОДОП решиха, че ще потвърдят акта. Нищо от нашите възражения не беше взето предвид, не се стигна до връщане на ревизия и актът беше потвърден.

Ще продължаваме ли в съдебна фаза? Да, нали си го обещахме. Не си струваше да искаме разсрочване или да отсрочване на плащането на акта. Шефът го плати изцяло. Продължавахме да танцуваме. За съда обаче щеше да ни е нужен адвокат. Поддържаме контакти с различни адвокати. Всеки си е специалист по отделни раздели на правото, но около нас няма данъчни адвокати. Признавам си, че известно време ме блазнеше мисълта да се обърнем към адвокат без познания в областта на данъчното право, да го изправим в съда и да му напиша какво да пледира. Радвам се, че тази ми мисъл не ме подведе да я реализираме. Нямам никакъв опит в съда, а и не ми е работа да имам. По-добре да наемем правилния човек. Шефът ми се чудеше към кого да се обърнем и аз му предложих моя приятел адвоката. Проблемът беше, че е в София. “Добър ли е?” – попита ме шефът ми. “Най-добрият. И ако смяташ, че аз поназнайвам нещо по темата, учил съм го и от него. А той разбира много.” “Наемаме го.” Бях дал препоръка и ако нещо се объркаше, отговорността щеше да е и моя. Наехме го и той пое делото нататък. Сега танцуваше той.

Материалният интерес по делото не беше кой знае какъв, но моят приятел от доста време “търси цаката” на чл.16 ЗКПО. По-горе обясних, че трансферното ценообразуване спира единствено до свързаните лица. У нас, чл.16 ЗКПО го прехвърля и в отношенията между несвързаните лица. Което е по-ограничително, отколкото е правото на ЕС. Та, адвокатът видя възможност да поиска от съда да изпрати запитване до СЕС, дали нашият чл.16 не противоречи на правото на ЕС. В крайна сметка, до запитване не се стигна. Просто АТАД директивите са приети след 2017 г., а периодът на ревизията ни се ограничаваше до 2017 г. Запитването щеше да е “правна лудост”.

Целият танц нататък обаче се получи. Адвокатът поиска съдебно-счетоводна експертиза. Постави ясни въпроси. В първите дни на декември 2020 г. адвокатът ми звънна и получихме “блага вест” – печелим. Ревизионният акт беше отменен, а НАП осъдена да заплати адвокатско възнаграждение и съдебни разноски.

По интересните моменти в съдебното решение:

- вещото лице констатира, че счетоводни къщи, от които НАП е изискала информация, въз основа на която прави изводи за пазарни нива не са прилагали цените, които са посочили в отговорите си до НАП.

- от НАП не са предоставили информация на вещото лице за средносписъчния персонал и документооборота на клиентите на счетоводните къщи, а са дали информация за самите счетоводни къщи

- събраните данни са недостатъчни за да послужат за аналози

- в тежест на органа по приходите е да установи основанието за преобразуване т.е. наличието на отклонение от данъчно облагане. Това е така, защото липсва презумпция за вярност на фактическите констатации по РА, при което се прилага общият принцип, че доказателствената тежест е върху страната, която се ползва от даден факт, обстоятелство или твърдение.

- в тежест на данъчните органи е да установят какви са пазарните цени на сделките при сравнение с обичайни сделки от същия вид и с цел постигане на същия икономически резултат. Едва при установяване на различие при сравнение между реална пазарна цена и цената, на която са сключени процесните сделки, което различие обаче следва да се е отразило на данъчното облагане, може да се променя данъчният финансов резултат.

- за да се обоснове приложението на чл.16 от ЗКПО, е необходимо да се извърши сравнение между контролираната сделка и съпоставими такива между несвързани лица, като за влияние върху размера на данъчния финансов резултат може да се приеме само хипотеза, при която, при равни други условия /съпоставимост/ условията при контролираната сделка се отличават от условията на тази между несвързани лица. Само при установена съпоставимост може да се преценява дали разликата в цените оказва влияние на данъчния финансов резултат.

- за да се приеме, че е налице основанието по чл.16 ал.1 от ЗКПО, пазарната цена следва да е определена по някой от методите, посочени в §1 т.10 от ДР на ДОПК, и при спазване на разпоредбите на Наредба Н-9/14.08.2006г.

- В процесния случай пазарните цени на процесните счетоводни услуги в хода на ревизионното производство са определени от органите на приходната администрация въз основа на данните, предоставени от дружества, предоставящи счетоводни услуги на територията на гр. Варна. Посочено е, че поради идентичност на услугата, чиято цена се оценява, и на условията, при които са извършени сделките, за определяне на пазарните цени е използван методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци. Правната регламентация на този метод е развита в разпоредбите на чл.8 ал.1 и чл.18 – чл.20 от Наредба Н-9/14.08.2006г. Според чл.8 ал.1 от Наредба Н-9/14.08.2006 г., методът на сравнимите неконтролирани цени се прилага, когато е налице сходство в характеристиката на продукта или услугата – предмет на контролираната и съпоставимата неконтролирана сделка, а съгласно чл.18 ал.1 от същия подзаконов нормативен акт, методът на сравнимите неконтролирани цени съпоставя цената за продукти и услуги по контролирана сделка с цената за продукти или услуги по съпоставима неконтролирана сделка, осъществена при съпоставими условия.

- според чл.5 от Наредба Н-9/14.08.2006г. методите за определяне на пазарните цени се прилагат въз основа на сравнение между контролирана и съпоставима неконтролирана сделка. При метода на сравнимите неконтролирани цени се съпоставя цената, като този метод задължително изисква наличието на съпоставими сделки /неконтролирани/ и то само такива, при които различията между сделките не влияят съществено върху съпоставяните показатели в пазарни условия.

- В разглеждания казус използваните от органите по приходите сравнителни аналози – сделки за предоставени счетоводни услуги от дружества, осъществяващи дейност, сходна с тази на жалбоподателя, не са съпоставими с процесните сделки. Това се установява както от фактурите и справките, предоставени от тези дружества, така и от заключението по ССЕ, изготвено в хода на настоящото съдебно производство.

- така направената от приходната администрация съпоставка в хода на ревизията не съответства на изискванията на Наредба Н-9/14.08.2006 г., поради което не може да служи като доказателство за определяне на пазарните цени на счетоводните услуги по контролираните сделки, съответно – да обоснове приложението на чл.16 ал.1 от ЗКПО. Прилагането на методите по Наредба Н-9/14.08.2006 г. изисква освен извършването на реална съпоставка с конкретни сделки, и наличието на достатъчно данни за неконтролираните сделки с оглед преодоляване на съществените различия между сравняваните аналози и обекта на сравняване

- след като използваните от ревизиращите сравнителни аналози са несъпоставими поради недостатъчност на данните, а именно – липса на цени на предоставените услуги; предоставяне на противоречива информация за сделките от дружествата, осъществяващи счетоводни услуги; разлика в посочените от дружествата цени на счетоводни услуги и начислените месечни такси; различни параметри на неконтролираните сделки в сравнение с тези на контролираните; посочване на брой стопански операции, а не брой документи, което препятства извършването на съпоставка между начислените такси и таксите по ценоразпис; липса на цени в ценоразписа по отношение на някои клиенти; посочване в справката на едни клиенти, докато в представените фактури са посочени други доставчици на счетоводна услуга; посочване на по-високи цени за счетоводни услуги за клиенти с по-малко документи в сравнение с клиенти с повече документи и прочее, не може да се бъде постигната реална и обективна съпоставимост съобразно принципно правилно възприетия в РА метод на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци.

- след като няма достатъчно информация за съпоставими неконтролирани сделки, то е обективно невъзможно да се достигне редица от пазарни стойности съгласно изискването на чл.15 ал.1 от Наредба Н-9/14.08.2006 година. Според цитираната разпоредба в случаите, когато се прилага повече от един метод за определяне на пазарните цени или се използват няколко съпоставими неконтролирани сделки, полученият резултат включва съответен брой стойности на цена или печалба /редица от пазарни стойности/. Редицата от пазарни стойности се състои от резултатите от всички неконтролирани сделки, за които е налице или е постигната в резултат на корекциите по чл.11 достатъчна степен на съпоставимост

- основателно е възражението на жалбоподателя за недопустимо осредняване на цените по неконтролираните сделки в нарушение на чл.17 от Наредба Н-9/14.08.2006 година. Съгласно чл. 5 от Наредбата при използване на няколко съпоставими неконтролирани сделки получените резултати следва да се обобщят в редица от пазарни стойности, като съгласно чл.16 от същия подзаконов нормативен акт в случаите, когато резултатът от контролираната сделка попада в редицата от пазарни стойности, се приема, че резултатът на контролираната сделка изпълнява условията на чл. 4. По силата на чл.17 от Наредба Н-9/14.08.2006 г. единствено когато резултатът от контролираната сделка попада извън редицата от пазарни стойности, се извършва приравняване спрямо средноаритметичната стойност на стойностите в редицата, и то само ако не може да бъде установена точка от редицата, отразяваща факти и обстоятелства, съответстващи в най-голяма степен на условията при контролираната сделка, към която резултатът от контролираната сделка да бъде приравнен.

- В конкретния случай дори да се приеме, че използваните аналози –неконтролирани сделки, са съпоставими с контролираните /а те не са такива предвид гореизложените съображения/, пазарните цени не са изготвени съобразно разпоредбите на Наредба Н-9/14.08.2006 г., доколкото е определена средностатистическа стойност на цените на предоставените по неконтролираните сделки счетоводни услуги, които са сравнявани с цените на счетоводните услуги по процесните сделки, като последните са коригирани с разликата до осреднената пазарна цена. Така възприетият подход от органите по приходите противоречи на горецитираните норми на Наредбата, предвиждащи изготвяне на редица от пазарни стойности и съпоставянето й с резултата от контролираната сделка, евентуално приравняване на този резултат към точка от редицата, ако същият попада извън редицата, и едва след изчерпване на тези възможности преминаване към определяне на пазарна цена чрез приравняване на резултата спрямо средноаритметичната стойност на стойностите в редицата.

- цените, изготвени не по методите и правилата, предвидени в Наредба Н-9/14.08.2006 г. ред, не могат да бъдат приети за пазарни цени по смисъла на същата. Оттук следва, че въз основа тези цени не може да се направи извод за отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл.16 ал.1 от ЗКПО.

НАП не обжалваха и някъде след Коледа и Нова година, в първите дни на януари 2021 г. решение 1803/31.11.2020 г. на Административен съд – Варна, XXVI състав по административно дело 808 за 2020 г. влезе в сила.
По-горе са извадени по-важните заключения по делото. За съжаление обаче, съдът направи и още един извод, който касае прилагането на чл.16 ЗКПО. Буквално написа следното:

“Съгласно чл.16 ал.1 от ЗКПО когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. От анализа на разпоредбата следва, че промяна във финансовия резултат и оттам – промяна в дължимия корпоративен данък за съответната година, е допустима и възможна само ако е налице такова условие по сделка, чието изпълнение или осъществяване да доведе до отклонение от данъчно облагане.”

Така, както го чета (подчертаното), стигам до извода, че съдът счита че чл.16 е приложим единствено ако има отклонение от данъчно облагане, а отклонението се асоциира с намаление на данъчната основа. С други думи ако отклонението води до увеличение на данъчната основа, то няма основание за прилагане на чл.16 и съответно корекция в намаление на данъчната основа.

Дали Върховният административен съд ще сподели подобно разсъждение, не е ясно. Още повече, че около месец и нещо след това, моят приятел, адвокатът, спечели още едно, доста сериозно дело срещу НАП, отново в областта на трансферното ценообразуване. Решението е 121/10.02.2021 г. на Административен съд София – Четвърти състав по административно дело 644/2020 г. Фактическата ситуация в него е друга, но относно преобразуванията при сделки между свързани лица, съдът пише:
“Съдът споделя изложения довод на оспорващото дружество, че от анализа на разпоредбата на чл.17 от Наредба Н-9/2006 г. следва извод за приложимост на същата спрямо всички контролни сделки, които попадат извън редицата на пазарни стойности. Ако се приеме, че същата е приложима само в случаите на “отклонение със знак минус” това би довело до нарушаване принципите обективност /чл.3 ДОПК/, респективно на истинност и последователност предвидимост /чл.7 и 13 от АПК, вр.§2 от ДР на ДОПК/”

Това са много хубави мотиви. И от тук следва един парадокс. Ако при сделки между свързани лица съдът смята, че може да се преобразува и в увеличение и в намаление на данъчната основа, то защо по отношение на сделки между несвързани лица да се налага практиката да се преобразува единствено в увеличение на данъчната основа? И дали подобен подход не поставя несвързаните лица в по-неблагоприятна ситуация от колкото свързаните? Или просто всички несвързани лица трябва да се извадят от хипотезата на “трансферно преобразуване”, точно защото са несвързани и регулацията на отношенията им, та било то и само за данъчни цели, е грубо вмешателство в свободната воля за договаряне между страните? С други думи, дали изобщо трябва да продължи да съществува в сегашния му вид чл.16 ЗКПО? Отговорите на тези въпрос може би ще се появят с времето и парадоксът ще бъде решен, но за целта е нужно някой друг казус да достигне за решаване до ВАС. За съжаление, нашият случай не стигна до там. Но....със сигурност предстоят нови случаи.

Изводите от “нашия танц с НАП”:
1. Понякога, когато си трябва си трябва.
2. НАП с доста лека ръка прилагат чл.16 ЗКПО, но практиката им често е в противоречие с изискванията на законодателството.
3. Никога не се явявайте в съд без адвокат!
4. Внимавайте с приложението на чл.16 ЗКПО. Нужен е казус който да стигне до ВАС, но никой не иска да е в този казус. А докато това не се случи, при тази законодателна уредба и съдебно тълкуване, несвързаните лица ще си го отнасят отвсякъде.

И накрая на този материал трябва да благодаря на един човек и професионалист, без когото танцът нямаше да е този, който се получи - адвокат Георги Денборов.
Жоро, с колегите сме ти изключително признателни за това, което направи! А аз продължавам да ти вярвам безрезервно.