гост-автор: Теодор Тодоров

Наскоро ни се случи да откажем предложение за нов ангажимент. Независимо, че отказахме, казусът се оказа интересен, не е често срещан, а е вероятно и при някой колега да се появи същия случай. След известен размисъл, реших да споделя нашите разсъждения и заключения по темата. И дано да са полезни на някого. И така....

 Преди известно време, по време на кризата с Covid-19, ни потърсиха мъж и жена, международно семейство. Жената - полякиня, мъжът - испанец. Имали бизнес в Ирландия, обаче много им харесвала България и решили, че трябва да се местят у нас, а най-много ги вълнуваше как да се изкарат резиденти (местни лица) за данъчни цели в България. Колегата ми разговаря с тях по телефона около час-два на испански, а после последва и размяна на е-мейли.

И така, от цялата кореспонденция стана ясно, че нашето международно семейство имало бизнес свързан с онлайн курсове по испански, които се търсили много. Клиентите били всякакви физически лица, много рядко юридически, плащанията били изцяло през PayPal. Искали да преместят бизнеса си през българско дружество. Разпитвахме ги малко по-подробно за организацията, а те ни обясниха, че след като клиентът си платял, получавал код, с който можел да изтегли желания курс от техния сървър.

Тука вече ни светна една малка лампичка. Имаше малък проблем, който обаче беше преодолим. Проблемът се свеждаше до дефиницията на “стандартен софтуер” в § 1, т. 25 от ДР на ЗДДС и на приравняването му на стока на основание чл. 5 (1) ЗДДС. С други думи, продажбата на стандартен софтуер си е доставка на стока и тъй като клиентите щяха да са предимно физически лица, то ако този бизнес се организираше през българско дружество, трябваше да се третира като дистанционна продажба и да се наложи да се следят обороти за регистрация по ДДС в отделните държави членки.

Споделихме притесненията си с потенциалния си клиент и отговорът на международното семейство не закъсня. Щели да си направят британско дружество и през него да осъществяват дейността. Тука малко зяпнахме от учудване. За какво им е британско дружество, като имат ирландско, бизнесът им е online, а и те смятат да се установяват в България? Ами британското дружество било такова, че в Обединеното кралство нямало данък, а печалбата от дейността щели да я взимат под формата на дивиденти и силно вярвали, че за дивидента щели да плащат 5% данък, като не бяха много сигурни за осигуровките – дали в България, дали в Ирландия или Великобритания.

Само че, нас първо ни развълнува липсата на облагане във Великобритания. Някак никак не ни се връзваше, че дружеството няма да се облага за печалбите си там. Питахме дали са сигурни. Ако трябва да се консултират с британски данъчен консултант.... Обаче, международното семейство беше готово с отговора. Консултирали са се. Това дружество било LLP и то не се облагало, а се облагали лицата, които са го регистрирали. Всъщност, то даже не се и регистрирало, а се разписвал един договор. И тука вече картинката започна да се намества.....

И друг път съм споменавал за един мой приятел, когото считам за един от най-добрите данъчни адвокати в България. Та, той беше споменавал за limited liability partnership, еквивалента (уж!) на нашето СД. И освен това беше споменавал, че точно това е доста разпространена форма на организация на бизнес по света. Докато у нас СД е приравнено на търговско дружество по ТЗ, регистрира се в ТР и се третира като данъчно задължено лице, по света LLP (или друга подобна форма) било просто съдружие, при което страните уговаряли кой каква част от дейността поема, с какви активи участва, какви разходи ще извършва и каква част от прихода получава.

Явно във Великобритания не облагаха LLP, а облагаха участниците в него. Нашите потенциални клиенти бяха решили още преди да се свържат в нас, че ще създават британско LLP. Наистина прилича на нашето СД, но за разлика от СД не е дружество, а е партньорско отношение между две или повече страни. И тъй като по отношение на СД, явно нашето законодателство нещо е зациклило и го е пратило в тъмна дупка, в практиката изобилства от подобни нему алтернативи. Например дружеството по Закона за задълженията и договорите (чл.357-364), консорциумът по Търговския закон (чл.275-276) или адвокатските дружества по Закона за адвокатурата (чл.57-75). Всички те обаче, за разлика от данъчниоя статут на LLP във Великобритания, са данъчно задължени лица и облагат печалбите си с корпоративен данък. След това, разпределените суми към съдружниците се третират като доход от дивидент.

А нашите потенциални клиенти какво се канеха да правят? Да регистрират LLP, да не платят корпоративен данък там и когато ги потърсят, за да ги обложат като физически лица, да се позоват на СИДДО и да твърдят, че са данъчно задължени лица в България. И за всичко това възнамеряваха да “минат” с едни 5% данък дивидент у нас, без осигуровки (имаха някакви колебания, но нямаха нищо против да се осигуряват) и с годишна такса за попълване на данъчна декларация на физическо лице, нещо от рода на около 100 евро.

Сметката им изглеждаше добре, обаче нещо не се връзваше. И как да е се върже? Беше правена без кръчмар.
Все ми се въртят в главата едни текстове от СИДДО. Нямам се за специалист в областта, но тези текстове някак са ми останали. Касаят физически лица, осъществяващи дейност по занятие или т.нар. дейност с независим характер. И то ми се въртят заради различния начин, по който се нарича МСД, формирано от физическо лице – “определена база”. В СИДДО тези доходи са уредени някъде около чл.12. За сметка на това доходите от стопанска дейност на предприятията са обикновено около чл.7. Обикновено режимите им на облагане следват една и съща линия – ако не формират МСД в другата страна или определан база, то те се облагат там, където лицето е местно за данъчни цели.

ОИСР отдавна е достигнал до извода, че дали дейността се осъществява от предприятие или физическо лице с независим статут, то става въпрос все за един и същ по смисъл доход от стопанска дейност и облагането трябва да е едно и също. Дори в някои от по-новите СИДДО, текстовете около чл.12 липсват, защото разпоредбите на текстовете около чл.7 уреждат и физическите лица. Та, както ми се въртяха в главата тези текстове, някак така от никъде, ми се завъртя и чл. 26 (7) от нашия ЗДДФЛ, който казва, че по реда на деклариране и облагане на доходите на ЕТ се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон, но не е регистрирано като едноличен търговец.

Споделих с моя приятел, адвоката, и той потвърди моите мисли. Разбира се, винаги има едно: “НАП може и да не се усетят, че LLP не е търговско дружество.” Така е разбира се, но пък ако се усетят какво правим? Та, сметката на потенциалните ни клиенти излизаше крива.

Проблемите с тяхната схема бяха няколко:

1. Цялата история със СУПТО и Н-18 по отношение касовите бонове за плащания по начини, различни от банкови трансфери.
2. Документалната обоснованост по отношение на разходите. За приходите лесно, щяхме да ги “цъкнем” на всеки по равно, обаче с документите за разходите какво правим?
3. Колкото и да смятаха, че няма да формират МСД в Обединеното кралство, даже и един сървър разположен на ½ квадратен метър в нечий офис, може да формира такова. А си имаме достатъчно разправии със собствената си администрация, че да си умираме от желание да спорим и с данъчната администрация на Нейно величество.
4. Смятаха, че ще приключат с 5% данък, а трябваше да ги убеждаваме, че освен осигуровки и годишното им изравняване, ще ги чакат и още 15%.
5. Имаха склонност да не разкриват цялата информация. Наложи се водим продължителна във времето кореспонденция, а принципа “на час по лъжичка” не вярвам някой да го обича.
6. Нямаха склонност да ни слушат и дори си позволиха да ни напишат, че трябва да се консултираме с администрацията и да им покажем нейно становище, че онова което им говорим е така.
7. А даже още не бяхме приели ангажимента. А какво ли следваше, ако го бяхме приели? Знам отговора – нерви, разправии и в крайна сметка, нарушено душевно равновесие

Решихме да си спестим всичко това и просто отказахме на международното семейство да го обслужваме.

Пътища много и хора по тях всякакви. Може би по Вашия път някой ден вятърът ще довее някоя “перфектна схема”. Вече знаете за LLP и ще може да си спомните за него. Единствено Вие си знаете какво ще решите да направите.