гост-автор: Теодор Тодоров

Беше горещ, слънчев ден от края на август, който не започна по най-добрия начин.

Антон пристигна по-рано в офиса и се зае с една отлагана до сега актуализация на компютър на шефа си. Успя да се справи сравнително бързо. Настрои програмата и я остави „да се джурка“ в ъпдейтите си и седна пред собствения си компютър. Отвори обикновен excel файл и всичко тръгна уж нормално. Изведнъж темата от „тъмна“ стана „светла“и горе вдясно се появи името му (никога не се вписваше с акаунта си в продуктите на офис пакета). Един прозорец почти изцяло зае екрана му и го приветстваше с „Добре дошъл!“. По-нататък му обясняваше, как като се впише, цялата му активност щяла да се събира на едно място и лесно да се управлява.

„Трънки!“- помисли си Антон. Опита се да затвори прозореца, но в горния десен ъгъл нямаше „х“-че, а бутона Продължи нататък“ стоеше неактивен. Активен беше линкът в надписа „Научи повече“. Антон го последва, но в браузъра му се отвори страница от съпорта на операционната система. Прегледа агитацията на „Микромеките“ и стигна до: „Полезен ли беше настоящия материал?“. Избра опцията „Не“ и след това „Изпрати“, но не се пренасочи наникъде. Затвори браузъра, но наглият прозорец с неактивния бутон продължаваше да е там. „М@#@ка ти!“ – просъска през зъби Антон и усети, че започва да „кипи“. “Ctrl+Alt+Del” и после „Task Manager“ и спря принудително „Excel“. Наглият прозорец изчезна. „Уф…“ – въздъхна с известно облекчение.

Стартира пак excel файл и… „О, неее….!“ Отново светла тема, а пред всичко – наглият прозорец с неактивния бутон и линк „Научи повече“. Пробва да стартира word файл, а през главата му мина „Вероятно целия офис-пакет ще се държи така….“. Не сбърка. Наглият прозорец просто си стоеше и не разрешаваше да прави каквото и да е под Excel или Word. Антон почти откачи. Нямаше идея какъв „фокус“ трябва да направи. Опитваше се да се контролира, но усети как губи равновесие, а адреналинът му се надига и запълзява от стомаха по гърба и врата към мозъка му. Започна да щрака с мишката по прозореца, после натисна клавиш „стрелка надолу“, „стрелка нагоре“, „Page down”, “Page up”. Натисна още някакви клавиши, но и сам не знаеше какви, а пълзящото чувство все повече достигаше до главата му и изведнъж – бутона „Продължи нататък“ се активира. Натисна досега неактивния бутон. Мина през още няколко екрана и наглите прозорци изчезнаха. Остана светлата тема в Excel, а горе вдясно и името му. Преди време се беше вписвал през Teams за да участва онлайн в една дискусия и „Микромеките“ се бяха докопали до името и имейла му. Сега софтуерът гордо го беше вписал в офис пакета. „Я се разкарай!“ – просъска през зъби и натисна „Излизане“. Името му изчезна, но сега се появи фирменият имейл. „Вписан втори профил?!? Прекаляваш вече.“ – промърмори Антон и натисна отново „Излизане“. Светлата тема изчезна, Excel придоби приятния тъмен фон, а горе дясно на екрана в бяло бутонче стоеше надпис „Вписване“. „Ще имаш да вземаш“- си каза Антон.Нивото на адреналин започна да спада и в този момент телефонът се развъня.

Мелодията беше на шефа му. Вдигна.

- Здрасти, колега! – шефът му звучеше бодро.
- Здравей, шеф! – отговори Антон.
- Ще ти се обади след малко счетоводителката на моя приятел Някойси. Обади се да пита за някаква замяна, ама не я разбрах много. Дадох й телефона ти.
- Добре, ще я консултирам.

Адреналинът още го държеше. В такива моменти изпитваше желание да разрушава, да удря и да наранява. С една дума – „беснееше“. Тръгна към кухненския бокс и пътьом срита един офис стол. Не го счупи, но му олекна.

- Добро утро! – първият пристигнал след него в офиса колега го поздрави.
- Здравей! Провери си дали работят нормално Word, Excel и пощата – изстреля нервно Антон.

Пи вода и си пусна кафе. Адреналинът го напусна. Желанието да разрушава също.

- Всичко работи – обади се колегата – Има ли проблем?
- Мисля, че го реших – вече спокойно каза Антон – не знам как. Може да е било само при мен някой ъпдейт.

Мина малко време. Достатъчно му беше за да се върне равновесието. И телефонът звънна.
- Ало, здравейте! Аз съм Ани, счетоводителката на господин Някойси – започна неуверено възрастен женски глас.
Антон имаше някакви бегли спомени, че някога, назад във времето, заедно с шефа си бяха посещавали офиса на строителния предприемач господин Някойси и неговата счетоводителка действително беше една дама на възраст. И да, май се казваше Ани. Това обаче беше преди повече от 10 години. После дъщерята на господин Някойси, заедно със съдружника (или любовника си) в един туристически оператор, щеше да им става клиент. Но след като Антон им разработи организацията за счетоводното отчитане и за целите на ДДС, просто повече не ги чу въобще. В някакъв момент, покривът на собствения му апартамент (живееше на последния етаж) започна да създава проблеми. Тогава, благодарение на шефа му, г-н Някойси благоволи да го погледне, но заключи, че проблем няма. А проблем имаше, но друг намери решението и свърши работа. Антон не харесваше особено г-н Някойси, но това нямаше значение. Стараеше се да бъде професионалист и щеше да направи каквото е необходимо.

- Здравейте! Нали не бъркам, че се познаваме? – попита Антон.
- Ами помогнахте ми с няколко сложни случая преди време – гласът на жената вече не беше неуверен – и сега пак имам такъв. Не знам какво да правя, че и съм закъсняла.
- Тогава да минем на „ти“. Аз съм Антон. Слушам те, Ани.

И Ани заразказва. В средата на юли г-н Някойси й дал нотариален акт от месец май. Дружеството на г-н Някойси получавало незавършена сграда, а давало кафе-аперитив. Замяната, както се изрази Ани, била „кон за кокошка“. Ани имала данъчна проверка и така или иначе била закъсняла да прави каквото и да е с нотариалния акт, оставила го така. Сега като го погледнала и … не знаела какво да го прави.

- Ани – прекъсна я Антон – сканирай нотариалния акт и ми го прати по и-мейла. Ще го погледна и ще ти пиша или ще се обадя.
- Добре. Ама аз трябва да намеря Косьо, сина на г-н Някойси, че не се оправям. То аз ти нямам имейла...

Антон започна да диктува буква по буква. Ани вече се беше пенсионирала и технологиите от последното едно-две десетилетие очевидно я плашеха. „Нищо чудно“ – каза си Антон като си припомни сутрешния проблем. Освен това, работила по два часа дневно и имала здравословни проблеми. Антон се зачуди защо господин Някойси така и не създаде счетоводен екип, а до последно разчиташе, а и очевидно още разчита само на Ани.

След около час Ани му звънна. Косьо бил изпратил два имейла, ама дали до него – не беше много сигурна. Антон си отвори пощата. Имейлите бяха дошли. Свали сниманите страници на нотариалния акт и някаква записка. Записката беше ръчно написана и след това снимана В нея маше молба от Ани до него да й напише в хронология какви операции да направи и какви документи да издаде. Беше му написала и личния си телефон за контакт. „Добре, да действаме“.

Антон отвори нотариалния акт. Действително беше така, както го бе описала Ани. Господин и госпожа Някойси направили бартер с едноличното дружество на господин Някойси. Прехвърлили му собствеността върху незавършена сграда от 6 апартамента и 3 гаража, заедно с правото на строеж върху общинска земя. Вероятно сградата беше вече след Акт-14 (момента, в който строежът е завършен в груб вид – има стени и покрив и правото на строеж вече не може да се прехвърля отделно от самата сграда), но не беше много сигурен. Прегледа описа на представените на нотариуса документи, но не можа да се ориентира в етапа на строителството. Разрешението за строеж беше от 2019 г., допълнено чрез заповед през 2022 г. Цитираше се нотариален акт от 2018 г. „Вероятно е за учредяване правото на строеж“ – отбеляза си наум Антон.

Дефиницията в нотариалния акт беше „незавършен обект с идентификатор цифри/цифри/цифри и еди-колко си кв.м. идеални части от отстъпеното право на строеж върху поземлен общински имот“. „Добре де, ще питам после ако ми е необходимо да знам дали заменят сграда след груб строеж или право на строеж и натрупани СМР“ – помисли си Антон. Пресметна квадратите идеални части от правото на строеж по обектите. Съответстваха напълно на общото право на строеж.

В замяна г-н и г-жа Някакъвси получили от дружеството на г-н Някакъвси право на собственост върху обект еди-кой си, ведно със съответните идеални части от общите части и правото на строеж. Този обект беше кафе-аперитивът, за който му беше споменала Ани. Отново в описа на представените пред нотариуса документи се цитираха документи от 2005 г. „Вероятно от тогава придобит от дружеството“ – отново си отбеляза Антон. Погледна записката на Ани. Пишеше кафе-аперитив, придобит 2005 г. („Бинго!“) с балансова стойност 12 хил.лв., Изхабяване 8 хил.лв. и остатък 4 хил.лв. Ани явно бъркаше балансова с отчетна стойност, но това нямаше значение точно сега.

Разбира се, никъде в нотариалния акт не се споменаваше пазарна оценка, а подобни сделки следва да са оценени по пазарна цена, особено когато става въпрос за сделки между свързани лица. Темата ставаше особено голяма и Антон реши да я прескочи. На етап подготовка на сделката, Антон би настоявал за пазарна оценка от оценител, ако структурата на сделката беше такава, но на този етап вече беше късно за това. Щеше да използва данъчните оценки. Те пък бяха – майко мила! Данъчната оценка на 6-те апартамента с 3-те гаража беше 186 хил.лв. Кафе-аперитивът беше оценен на 51 хил.лв. „Кон за кокошка“ – беше казала Ани. Нотариусът беше записал в нотариалния акт, че „страните заявиха, че са съгласни и извършват замяната на описаните имоти, при условията посочени в договора, без доплащане на сума, явяваща се като разлика между данъчните оценки на заменените имоти“. „После да се оправят счетоводителите“ – мина през главата на Антон.

Антон знаеше какво следва от тук нататък. Пресметна ефектите и написа имейл до Ани.

„Здравей, Ани!
Имаш ситуация на бартер. Трябва да направиш следното:

1. Издаваш фактура за продажба на кафе-аперитива. Като основание можеш да пишеш „Продажба самостоятелен обект с идентификатор еди-кой-си по плана на града, съгласно НА номер/дата“. Стойността на фактурата трябва да е пазарната цена на получаваното, но най-вероятно нямаш пазарна оценка. Стъпваш на данъчната оценка т.е. 186 хил.лв. Това ти е данъчната основа. ДДС е 20% върху нея – 37 хил.лв. Общо 223 хил.лв.

Счетоводните записвания са:
Клиенти (г-н и г-жа Някойси) / 223 хил.лв.
/ Други приходи 186 хил.лв.
/ ДДС 37 хил.лв.
Отписваш балансовата стойност на кафе-аперитива:
Други приходи / ДА 4 хил.лв.
Амортизация / ДА 8 хил.лв.

2. Заприхождаваш получените в дружеството обекти. Дали като дълготраен актив или като стока – зависи от намерението какво ще се прави с тях. Ако ще се продава – ще е стока. Ако по някакъв начин ще се използва (примерно за отдаване под наем, за хотел и т.н.) ще е дълготраен актив в процес на изграждане. Според мен, по-добре е да ги заприходиш по отделни обекти - апартаменти и гаражи. Предполагам, че ще има още довършителни разходи, които ще увеличат стойността им.
ДА или Стока / Доставчици (г-н и г-жа Някойси) - 223 хил.лв.

3. Прихващаш Вземания от клиенти срещу Задължения към доставчици
Доставчици (г-н и г-жа Някойси) / Клиенти (г-н и г-жа Някойси) - 223 хил.лв.“

Ани беше помолила конкретно за отговор и до тук отговора на Антон удовлетворяваше изцяло молбата й. Имаше обаче още нещо, за което тя не питаше, а Антон беше сигурен, че не подозира. Затова добави:

„4. Други последици:
- Фактурата трябва да е от датата на нотариалния акт – май 2023 г. Би трябвало да уведомиш НАП по реда на чл.126 (3) ЗДДС, че имаш грешка в периода 05/2023 г. и да поискаш да ти го „отворят“ за да подадеш коригирани дневници и справка декларация. Разбира се, 37 хил.лв. ДДС ще трябва да се платят заедно с лихвите.

- Сумата от 223 хил.лв. се третира като доход на г-н и г-жа Някойси и следва да се декларира по реда на чл. 73 ЗДДФЛ. Дали те ще дължат данъци за този си доход, зависи от кога е придобито правото на строеж и кога е завършено строителството в груб строеж. Така, както чета използваните документи за съставяне на нотариалния акт, по-скоро ще са облагаеми, но без да прегледам другите документи (за придобиването на правото на строеж и строителните констативни актове) не мога да кажа нищо със сигурност.

- Съществува риск г-н и г-жа Някойси да трябва да се регистрират по ЗДДС като физически лица. Придобиването на право на строеж, подготовката и провеждането на целия строителен процес до етап на груб строеж, много прилича на икономическа дейност по смисъла на ЗДДС. Все пак, ако това е изобщо първият подобен случай, който имат, може би могат да твърдят, че са започнали процеса с цел изграждане на жилища за себе си и децата/внуците (т.е. не са осъществявали икономическа дейност). Ако обаче има в миналото или в момента и други подобни случаи, струва ми се че ще е трудно да се защити подобна хипотеза.“

Изпрати имейла и звънна на Ани.
- Писах ти, погледни го утре (нейния работен ден от 2 часа вече беше приключил). Ако има нещо неясно, обади се да го коментираме.
- А, че много бързо! Пусни ми фактура за каквото ти дължа – изстреля Ани.
- Не сме свършили още с казуса – добави Антон. – Прегледай първо какво съм ти написал и тогава.
- Добре, ще го погледна.

Антон знаеше, че Ани ще се обади отново. На другия ден тя звънна.
- Здравей, Ани!
- Аз го прочетох това. Много благодаря, че си го написал, ама не знам как да го дам на шефа да го прочете. То, много дебела става работата….
- Да… ДДС и корпоративен данък върху печалбата в дружеството и ДОД за физическите лица, както и вероятни проблеми с регистрация на физически лица по ЗДДС. Тебе пита ли те за съвет преди да я направи тази сделка или просто я направи? – попита Антон в отговор.
- А, ще ме пита! Аз нямам капацитет да кажа нещо, ама Вас да беше питал.
- Е, тогава защо се притесняваш? Нито си давала съвет какво как да се направи, нито си знаела за намерението, че даже и нотариалния акт са ти го дали по-късно. При тези обстоятелства, това са последиците – каза Антон.
- Аз съм на валидол. На шефа не знам как ще му го кажа. Ама и той никой не пита. Избрал да замени кафе-аперитива, защото бил с най-ниска стойност! Като ми даде нотариалния акт, бях в процес на ревизия и си викам, така и така сме закъснели, ще го гледам по-късно. Нотариусът му казал „Не знам как ще се оправят твоите счетоводители с разликите в оценките“.
- Май трябва да се заема с ясновидство…. – каза си на ум Антон, а с Ани продължи - Като не пита, написал съм ти нещата, които би трябвало да направиш. Дали шефът ти ще реши да ги направи, вече е негов избор и отговорност.
- Добре. Сега тези сгради си ми писал, че могат да са стока. Значи няма нужда да се декларират в общината…?
- Писах, че за счетоводни цели дали са стока или ДА, зависи от намерението за бъдещето им използване. Това обаче е счетоводно решение и то по никакъв начин не влияе на задълженията, които имаш по Закона за местните данъци и такси.
- Той нотариусът казал на шефа, че службата по вписване служебно подава информация. Добре, ама ще има разходи за довършване на строителството и аз ще ги отчитам като незавършено строителство. Може ли така?
- Разбира се. И когато завърши строителството, според намерението им за използване, ще ги „преместиш“ в ДА или в стоки.
- Разбрах. Много благодаря за времето, което отдели и ми пусни фактура. Аз…не ги знам тия работи.
- Спокойно. Успех на разговора с шефа!
- А ще видим как ще е. То една операция минах, сега и втора трябва да насрочвам. Че не го знам как ще реагира.
- Тогава, успех с операциите и се пази!

"Вероятно е имало възможност цялата тази ситуация да се подреди (конструира) по друг начин" - мислеше Антон – и без да се стига до такива „крупни“ суми". Вече беше късно за реакция, а „излизането от ситуация“ преминава през нарушения на няколко данъчни закона и укриване на данъчни задължения. Не беше обаче работа на Антон да дава подобни съвети.....
 

Илюстрация: Image by rawpixel.com on Freepik