Запечатване на търговски обект от НАП- част 4

гост-автор: адв. Тони Цонев,

Какви са правните възможности при запечатан търговски обект, но отменен впоследствие индивидуален административен акт ?

При налагане на принудителна административна мярка („ПАМ“) – запечатване на търговски обект, много често държавният орган включва в заповедта и разпореждане за предварително изпълнение на определения срок за запечатване. Както стана ясно в предишните статии, обжалването на разпореждането за предварително изпълнение на ПАМ-а се извършва в рамките на законовия 3-дневен срок от съобщаването му съгласно чл. 60, ал. 5 АПК.

Често срещана грешка при търговците – започват да организат защитата си след като им бъде връчена заповедта за налагане на ПАМ. Организирането на обжалването на заповедта и особено когато в нея е включено разпореждане за предварително изпълнение, трябва да се осъществи в периода между датата на извършената проверка и връчването на заповедта. Това е така, тъй като обжалването на разпореждането в законовия 3-дневен срок трябва да се извърши непосредствено след връчването на заповедта (когато в нея е включено разпореждане за предварително изпълнение), за да не се стига до физическото запечатване на търговския обект.

Все пак дори търговците да не успеят да организират защитата си навреме и се стигне до запечатване на търговския обект, но впоследствие бъде отменено разпореждането за предварително изпълнение на заповедта (както и заповедта), търговците могат да образуват съдебно дело срещу държавата (в лицето на НАП) по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Тази претенция на търговците представлява тяхно законово право, което е следствие от приложения, но обявен по съдебен ред, незаконосъобразен индивидуален административен акт.

Вредите за търговците мгоат да се изразяват в различно естество. На първо място са имуществените вреди. Те могат да бъдат например развалени стоки, за които търговецът е заплатил сумата „х“. Това означава, че от прилагането на незаконосъобразния акт, търговецът е претърпял имуществени вреди, равняващи се на закупените от него стоки, които са се развалили вследствие на запечатването на търговския обект.

Имуществените вреди могат да се изразяват претърпени неустойки от изпълнението на договори с контрагенти на търговеца, които той е поставен в условие на невъзможност да изпълни, тъй като е бил незаконосъобразно запечатан търговския му обект. Имуществените вреди биха имали и друго изражение, например пропуснати ползи. Пропуснатите ползи следва да бъдат доказани пред съда, за да може последният да присъди на търговеца техния размер. Пропуснатите ползи следва да бъдат пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно запечатания търговски обект.

Спорен е въпросът дали юридическите лица могат да претърпят неимуществени вреди вследствие от незаконосъобразен акт на държавен орган. Има съдебни състави, които считат, че юридическо лице би могло да претърпи неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на доброто име и престижа на фирмата на съответното юридическо лице. Други състави считат, че юридическите лица не могат да претърпят неимуществени вреди. Със сигурност търговецът, който претендира неимуществени вреди следва да ги докаже.

--------------------------

Автор: адв. Тони Цонев, член на Софийска адвокатска колегия, асоцииран адвокат в Адвокатско дружество „Димитров и Димитрова“ и основател на„Правен щит“.

 

Илюстрация :Background photo created by tirachard - www.freepik.com
 


Настоящото изложение има информативен и опознавателен характер. Изразява личното професионално мнение на авторите на сайта и не представлява конкретен съвет или консултация

Напиши коментар