Запечатване на търговски обект от НАП – част 3

гост-автор: адв. Тони Цонев

Много често търговците не са наясно с евентуалните последици за тях при констатирано нарушение от органите на НАП относно изискванията на Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ („Наредбата“). Действащото законодателство дава правомощия на органите на НАП да открият 2 производства срещу търговеца при констатирано нарушение.

  • Едното производство е това по запечатване на търговския обект,
  • а другото производство е по установяване на административнонаказателната отговорност на търговеца.

В значително по-голям процент от случаите органите на НАП образуват и двете производства успоредно, независимо едно от друго.

Както стана ясно от предходните статии първото производство се развива по реда на Административнопроцесуалния кодекс („АПК“). В заповедта за налагане на принудителната административна мярка („ПАМ“) може да бъде включено и разпореждане за предварително изпълнение съгласно чл. 60, ал. 1 от АПК. Целта на тази принудителна мярка е да предотврати или преустанови констатираното административни нарушение и има обезпечителен характер. Държавният орган открива това производство след като констатира в протокола за проверка нарушение от посочените в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС във вр. с Наредбата и залепи на вратата на търговския обект лепенка, която гласи, че обектът предстои да бъде запечатан.

Другото производство по установяване на административнонаказателната отговорност на търговеца се открива със съставянето на акт за установяване на административно нарушение („АУАН“). Това производство се развива по реда на Закона за административните нарушения и наказания („ЗАНН“), като началото му се поставя със съставянето на АУАН. Срокът за съставяне на АУАН е посочен в чл. 34, ал. 1 и 2 от ЗАНН. Със съставянето на АУАН не се налага глоба или имуществена санкция на търговеца. Целта на АУАН-а е търговецът да научи какво нарушение е извършил и съответно да даде своите възражение в 3-дневния срок от връчването му съгласно чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Наказанието на търговеца в това производство се налага със съставянето на наказателно постановление съгласно чл. 52 и сл. от ЗАНН. Държавният орган е длъжен да състави наказателното постановление в 6-месечен срок от съставянето на АУАН-а съгласно чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Глобите или имуществените санкции в това производство се налагат на основание чл. 185 от ЗДДС съобразно извършеното нарушение.

Каква е практиката на НАП?

След като бъде извършена проверката и бъде констатирано нарушение от органите на НАП, същите образуват и двете производства срещу търговеца. На практика се получава, че търговецът ще претърпи неблагоприятни последици 2 пъти за едно и също нещо. В правото действа принципа non bis in idem, който защитава гражданите и организациите да не бъдат наказвани 2 пъти за едно и също нещо. В настоящия случай обаче, законодателят е направил разграничение между двете производства, като налагането на принудителната административна мярка по запечатване на търговския обект не представлява санкция за търговеца като тази по налагане на глоба или имуществена санкция. Тоест правото третира ПАМ- като мярка, която има обезпечителен характер и цели предотвратяване или преустановяване на административни нарушения.

Друг е въпросът дали налагането на принудителната административна мярка не представлява всъщност по-неблагоприятна „санкция“ за търговеца отколкото налагането на глоба или имуществена санкция. Нека да направим една елементарна сметка – един търговец има средно дневен оборот в размер около 5 000 лева. НАП налагат на този търговец ПАМ запечатване на търговски за 14 дни. Това означава, че търговецът би загубил средно около 70 000 лева оборот за периода на запечатване. Ако извадим разходите от тези 70 000 лева, които в повечето случаи са малко над половината, то излиза, че търговецът губи около 35 000 лева печалба за периода на запечатването. В чл. 185 ЗДДС санкциите съобразно констатираното нарушение (ако е първо) варират между 100 лева и 2 000 лева или между 300 лева и 10 000 лева. А когато нарушението е повторно между 200 лева и 4 000 лева или между 600 лева и 20 000 лева. Това са минималните и максималните размер на глобата или имуществената санкция.

Горепосоченият пример показва всъщност, че търговците в повечето случаи претърпяват по-големи неблагоприятни последици от запечатването на търговския обект отколкото от налагането на глобата или имуществената санкция. Проблемът е, че законодателят не третира ПАМ-а като санкция и поради тази причина в практиката на съдилищата не се счита, че търговецът е наказан 2 пъти за едно и също нещо, когато същият е бил запечатан и му е била наложена глоба или имуществена санкция.

При налагането на ПАМ и глоба или имуществена санкция НАП са необичайно предпазливи. Как постъпват – след извършването на проверката залепят стикер на търговския обект, че същият ще бъде запечатан. Така е ясно, че в при органа е образувана вътрешна процедура по издаване на заповед за запечатване на търговския обект. Преди да издаде органът заповедта на адресата се връчва АУАН. Така е образувано и второто производство по налагане на глоба или имуществена санкция.

Третата стъпка е издаването и връчването на заповедта за запечатване на търговския обект. След като НАП връчат заповедта на търговеца, същите изчакват да видят, дали търговецът ще обжалва мярката в съда. Ако търговецът обжалва мярката в съда, в този случай органите на НАП не бързат да издадат наказателно постановление за налагане на глоба или имуществена санкция. НАП изчакват последния възможен ден от 6-месечния давностен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН за издаване на наказателното постановление. Дори когато наближава изтичането на 6-месечния давностен срок за издаване на наказателно постановление, органите на НАП издават наказателното постановление, но не го връчват на адресата. Изчаква се да приключи съдебното производство по обжалване на заповедта за запечатване на търговския обект. Така са спазени всички давностни срокове от НАП.

Има много случаи, при които наказателно постановление се връчва на търговеца 4 месеца след изтичането на давностния срок за неговото съставяне, но наказателното постановление е съставено в рамките на този 6-месечен давностен срок. Просто се изчаква да приключи съдебното производство по обжалване на заповедта за запечатване на търговския обект.

Защо се прави това? 

Съгласно чл. 187, ал. 4 от ЗДДС: „Принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло. Отпечатването се извършва при задължение за съдействие от страна на лицето. При повторно нарушение не се разрешава отпечатване на обекта преди изтичането на един месец от запечатването му.“.

Какво казва тази норма?

Ако в рамките на съдебното производство по обжалване на заповедта за ПАМ, органът издаде наказателно постановление и то бъде заплатено от търговеца, то веднага делото срещу заповедта се прекратява в полза на търговеца. В тези случаи НАП са длъжни по закон да не прилагат мярка, а самата заповед се отменя, тъй като става нецелесъобразна. Това е основната причина НАП да бавят както издаването, така и връчването на наказателното постановление, което считам, че е в пряко противоречие с принципа на пропорционалност съгласно правото на ЕС.

---------------------

Автор: адв. Тони Цонев, член на Софийска адвокатска колегия, асоцииран адвокат в Адвокатско дружество „Димитров и Димитрова“ и основател на„Правен щит“.

 

Илюстрация: Background photo created by mrsiraphol - www.freepik.com


Настоящото изложение има информативен и опознавателен характер. Изразява личното професионално мнение на авторите на сайта и не представлява конкретен съвет или консултация

Напиши коментар