Запечатване на търговски обект от НАП: На какво да обърнем внимание, когато ни връчат заповедта?- част 1

гост-автор:адв. Тони Цонев

Връчването на заповедта за запечатване на търговски обект се предшества от извършването на проверка в обекта от инспектори към отдел „Оперативни дейности“ към НАП. Инспекторите съставят протокол, в който отразяват констатациите от проверката и ако са констатирали нарушение на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС във връзка с Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, залепят стикер на обекта, който гласи, че предстои запечатване.

Заповедта за запечатване на търговския обект представлява индивидуален административен акт съгласно чл. 21, ал. 1 от Административнопроцесуалния Кодекс ( АПК) и следва да отговаря на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 от АПК. Санкциониращият орган разполага със законово правомощие при издаването на заповед за запечатване на търговски обект да издаде и разпореждане за предварително изпълнение на предвидената принудителна административна мярка („ПАМ“) съгласно чл. 188 от ЗДДС. Когато органът е предвидил предварителното изпълнение на мярката за запечатване на търговски обект, това означава, че в заповедта се съдържат два индивидуални административни акта, условно наречени „Разпореждане за предварително изпълнение“ и „Заповед за прилагане на ПАМ“.

Как да разберем дали в заповедта има разпореждане за предварително изпълнение?

Първата част от заповедта е фактическата обстановка, описана от наказващия орган, след която той определя мярката и нейния срок. Следват мотивите за определянето на срока. Ако органът е предвидил предварително изпълнение на мярката, той го прави най-често със следното изречение, което е след мотивите за срока – „Разпореждам предварително изпълнение….“. След това изречение административният орган излага мотиви, за да обоснове предпоставките на чл. 60, ал. 1 от АПК. Накрая заповедта завършва с определянето на деня на запечатване, сроковете за обжалване на разпореждането за предварително изпълнение, ако има такова и срока за обжалване на заповедта.

Законът не допуска непременно с издаването на заповедта за запечатване на търговски обект органът да определя и предварителното й изпълнение. Във всеки конкретен случай, когато органът определя предварително изпълнение на заповедта, той е длъжен да обоснове предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК, иначе Разпореждането за предварителното изпълнение ще бъде незаконосъобразно.

Защо в 90% от случаите органът определя предварително изпълнение на заповедта за запечатване на търговски обект? 

ПАМ „запечатване на търговски обект“ се прилага след влизането й в законна сила. Срокът за влизането й в сила е 14-дневен от връчването й на адресата на акта. Това означава, че в този 14-дневен срок адресатът на ПАМ може да обжалва връчената му заповед пред компетентния административен съд и така да не позволи влизането й в сила до приключване на съдебното производство на всички съдебни инстанции. Поради тази причина държавният орган най-често определя предварително изпълнение на ПАМ, за да може независимо от обжалването й пред съда, същата да се приложи.

Какъв е срокът за обжалване на Разпореждането за предварително изпълнение? 

Съгласно чл. 60, ал. 5 от АПК разпореждането за предварително изпълнение се обжалва пред съда в тридневен срок от съобщаването му, независимо дали административният акт е бил оспорен. Това накратко означава, че когато в заповедта е предвидено Разпореждане за предварително изпълнение, адресатът трябва да обжалва и 2-та акта – Разпореждането за предварително изпълнение и Заповедта за прилагане на ПАМ. Това е така, защото ако адресатът обжалва Разпореждането, а не обжалва Заповедта по същество, дори и да спечели делото срещу Разпореждането, Заповедта ще е влязла в сила и органът ще приложи мярката за запечатване на обекта. Същото важи и в обратния смисъл, ако адресатът обжалва Заповедта, а не обжалва Разпореждането.

Налице е една важна особеност – въпреки че Разпореждането за предварително изпълнение може да се обжалва в тридневен срок от връчването му, органът може да запечата обекта веднага с връчването на заповедта или да определи конкретен срок, съгласно който запечатва обекта.

Тогава има ли смисъл въобще да се обжалва Разпореждането и Заповедта?

Отговорът е „ДА“. Дори органът да приложи мярката веднага с връчването на заповедта, адресатът може още в същия ден да подаде жалба до съответния административен съд срещу Разпореждането за предварително изпълнение. Това производство е незабавно, като съдът се произнася най-често на втория ден от администрирането на жалбата в съда. В този случай съдът се произнася с определение, което ако е в полза на адресата на ПАМ, още в същия ден органът разпечатва обекта.

ИЗВОД: Най-големият противник на адресатите на ПАМ е времето. За да не стига въобще до запечатване на търговския обект е необходима организация и добра защитна теза, подкрепена с доказателства. И разбира се, определението на съда да е в полза на жалбоподателя.

 Важен съвет: Дружествата, които са заплашени от заповед за запечатване на търговски обект е добре да направят всички възможно, за да получат съответната заповед в началото на седмицата (понеделник или вторник), тъй като съдът не работи през почивните дни.

--------------------

Автор: адв. Тони Цонев- член на Софийска адвокатска колегия, асоцииран адвокат в Адвокатско дружество „Димитров и Димитрова“ и основател на „Правен щит“.
 


Настоящото изложение има информативен и опознавателен характер. Изразява личното професионално мнение на авторите на сайта и не представлява конкретен съвет или консултация

1 Коментари

  1. Avatar
    Светлоносец 2020-01-17 00:30:00

    Много конкретна и ясна статия по процедурата на издаване на ПАМЗО, само че автора не коментира нищо по отношение на законността на предварителното действие. В тези мотиви е написано че НЕИЗДАВАНЕТО НА КАСОВА БЕЛЕЖКА/обикновенно за 2-5лв./ ТЪРГОВЕЦА ЗАСТРАШАВА ОБЩЕСТВЕНИЯ ИНТЕРЕС, ВРЕДИ НА НАСЕЛЕНИЕТО И Т.Н. МОТИВИ ЗА ТЕРОРИСТИЧЕН АКТ , НО НЕ И ЗА ПРОДАЖБА ЗА 5лв. Втората част от безмислената простотия при запечатването е, че при издаване на ПАМЗО на НАП са длъжни да издадат уведомление относно съдържанието на ПАМЗО, което не се прави, съгласно АПК.
    - Следващия елемент на тази репресия на НАП е , че има Стратегически план на НАП, което представлява основен документ определящ политиката на НАП относно дейността си и принципите на прилагане на законите. Основата на Стратегическия План на НАП е разделяне на фирмите на добросъвестни и фирми умишлено извършващи данъчни нарушения. За вторите фирми се предвижда използване на цялата тежест на закона, докато за първите, добросъвестни фирми, се прилага политика за насърчаване на доброволното плащане на данъци, което не се коментира в мотивите на ПАМЗО, а самото ПАМЗО представлява пълната тежест на закона.
    - И накрая основната разпоредба правещ ПАМЗО незаконна е чл. 187 Ал. 4 от ЗДДС, в която се казва, че за първо нарушение не се запечатва, ако се заплати глобата.
    Накратко, имаме данъчен произвол, като политика на ръководството на НАП, изразяваща се в пълно незачитане на законите и собствените документи на НАП, с единствена цел - ТОРМОЗ НА НАСЕЛЕНИЕТО, ДО ТАКАВА СТЕПЕН, ЧЕ ИМАШЕ БИВША ДИРЕКТОРКА НА НАП, КОЯТО СЕ РАЗПОРЕДИ ДА СЕ ИЗВЪРШВАТ РЕВИЗИИ НА СЪДИИ И АДВОКАТИ, ЗА ТОВА, ЧЕ ИЗДАВАТ ОПРЕДЕЛЕНИЯ ЗА ОТМЯНА НА ПАМЗО.
    Само да отбележа, че съгласно Конституцията на РБ, имаме разделение на властите, с което не само Гешев не е съгласен, но и НАП.

Напиши коментар