Нормативна уредба

Чл. 120. (1) от КТ Работодателят може при производствена необходимост, както и при престой, да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно друга работа в същото или в друго предприятие, но в същото населено място или местност за срок до 45 календарни дни през една календарна година, а в случаи на престой - докато той продължава.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Промяната по предходната алинея се извършва в съответствие с квалификацията и здравословното състояние на работника или служителя.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят може да възложи на работника или служителя работа от друг характер, макар и да не съответствува на неговата квалификация, когато това се налага по непреодолими причини.

Чл. 259. (1) от КТ Когато работник или служител изпълнява длъжност или работа на отсъствуващ работник или служител, той ползува правата за тази длъжност или работа, включително и трудовото възнаграждение, ако това е по-благоприятно за него. Ако той изпълнява през това време и своята работа или длъжност, има право и на допълнително трудово възнаграждение, което се уговаря между страните по трудовото правоотношение.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) От правата по предходната алинея не може да се ползува работник или служител, който по длъжност е заместник на отсъствуващия.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Заместването по ал. 1 се извършва със съгласието на работодателя и работника или служителя, изразено в писмена форма. Липсата на писмена форма не е пречка работникът или служителят да получава възнаграждението за заместването.

Законосъобразно ли е при вътрешно заместване на служител да се прилага чл.120 от КТ вместо чл. 259 КТ?

В страницата на МТСП, раздел Въпроси и отговори/Трудово право е даден следния отговор на този въпрос:

Съгласно чл. 120, ал. 1 от КТ работодателят може при производствена необходимост, както и при престой, да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно друга работа в същото или в друго предприятие, но в същото населено място или местност за срок до 45 календарни дни през една календарна година, а в случаи на престой - докато той продължава. В случая не се променя длъжността, за която работникът или служителят има сключен трудов договор, а само временно, по причина „производствена“ или „престой“, му се възлага друга работа.

„Производствената необходимост“ се изразява във временна недостиг от работна сила за изпълнение на определени важни задачи на производствената и служебната дейност. Те са временни и не могат да бъдат изпълнени с наличните работници и служители, поради което се налага да бъдат привлечени други работници.

При "престой" са налице най-общо причини от организационно-технически характер (повреда на машини, недостиг на суровини, енергия и др.), които причиняват бездействие на работниците/служителите на съответното работно място.

В хипотезите на чл. 120 КТ работодателят може едностранно, до отпадане на причината „производствена необходимост“ или „престой“, да промени мястото и характера на работа на работниците и служителите, без тяхно съгласие.

В хипотезата на заместване по чл. 259 КТ е необходимо да има „отсъстващ работник или служител“, работата на когото се налага да бъде изпълнява от друг работник/служител на работодателя. Заместването се извършва със съгласието на работодателя и работника/служителя, изразено в писмена форма. Липсата на писмена форма (а не на съгласие) не е пречка работникът или служителят да получава възнаграждението за заместването.
За да се прецени кое правно основание е приложимо – чл. 120 или чл. 259 КТ, зависи от конкретната причина. Преценката за това принадлежи на работодателя.