На 3 юни 2026 г. Европейската комисия публикува доклада си по член 126, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС. Въз основа на оценката Комисията предложи на Съвета да открие процедура при прекомерен дефицит за България. Формалното решение се очаква от ЕКОФИН в началото на юли.

Числата не оставят много за тълкуване. Дефицитът по консолидирания държавен бюджет достигна 3,5% от БВП през 2025 г., а ЕК прогнозира нарастване до 4,1% през 2026 г. и 4,3% през 2027 г. Държавният дълг се очаква да нарасне от около 29,9% от БВП през 2025 г. до 35,5% през 2027 г., воден от структурния дефицит.

България е и единствената сред петте държави в новата процедура с вече отчетен, а не прогнозиран дефицит над допустимото - 3,5% за приключилата 2025 г. Останалите (Германия, Естония, Латвия, Словения) влизат заради очаквани превишения, не заради реализиран факт.

Дотук - стандартна процедура. Но в препоръките към България има един абзац, който разтърси публичното пространство много повече от самите проценти.

Плоският данък влиза в досието

"България е изправена пред двойно предизвикателство - да гарантира устойчивостта на публичните си финанси, като същевременно подобри справедливостта и ефективността на своята данъчна система. Една от основните характеристики на системата е плоският данък върху доходите от 10%, който се прилага без необлагаем минимум. Това води до регресивно разпределение на данъчната тежест, при което лицата с високи доходи понасят малко по-ниска данъчна тежест спрямо лицата с ниски доходи", се посочва в специфичните препоръки за страната.

Важно уточнение за точността на дискусията: ЕК не препоръчва директно замяна на плоския данък с прогресивен, каквото редовно прави МВФ. Вместо това предлага въвеждане на необлагаем минимум в комбинация с по-висок плосък данък, увеличаване или премахване на тавана на максималния осигурителен доход, или стимули за дигитални транзакции.

Разликата е съществена: не отмяна на ставката, а промяна на структурата.

Темата не е нова. МВФ каза същото в края на 2025 г. - че плоският данък не генерира достатъчно приходи и че приходи могат да дойдат от по-високи ставки или преминаване към прогресивно облагане. Новото сега е тежестта: този път съветът идва успоредно с процедура по свръхдефицит и таван за нарастване на разходите.

Какво означава това на практика

За счетоводителя и данъчния консултант сигналът е ясен: приходната реформа идва. Въпросът е само в каква форма и с какво темпо.
ЕК ще очаква от България структурни, а не еднократни мерки за финансиране на разходите. Такива се очаква да бъдат приети още в рамките на проектобюджет 2026. Като член на еврозоната България за пръв път ще трябва да предаде в Брюксел и проектобюджет за 2027 г. в средата на октомври.

Два сценария стоят на масата.

• Необлагаем минимум при запазен 10% - по-малко приходи краткосрочно, но политически поносимо.
   
• По-висок плосък данък с необлагаем минимум - приходен неутралитет, но психологически удар за бизнеса.

Урокът за всеки, който чете нормативни текстове

От 2008 г. насам ставката от 10% не е пипана от нито едно управление. Бюджетната дупка расте от 2020 г. насам - и не заради ставката, а заради ръста на разходите, автоматичните индексации и политическата неспособност да се каже "не". Само за 2025 г. авансов корпоративен данък в размер на 363 млн. евро е изтеглен предварително, а 556,7 млн. евро от дивиденти на държавни дружества не постъпват в бюджета за 2026 г., защото са осчетоводени за предходната година.

Данъчната ставка не е докарала дефицита. Но вероятно ще бъде инструментът за покриването му.

През следващите месеци предстои да видим формата на реформата - в проектобюджет 2026 до края на годината, после в проектобюджета за 2027 пред Брюксел в средата на октомври.