Доставка на стоки с монтаж и инсталиране

гост автор: :Мария Янчева

Законът за данък върху добавената стойност (ЗДДС) въвежда специални правила при продажбата и покупката на стоки, които се монтират или инсталират от или за сметка на доставчика. Съгласно чл.17, ал.4 мястото на изпълнение на тези доставки е мястото, където се монтира или инсталира стоката.

Извън хипотезата, при която и двете страни по сделката са данъчно задължени лица установени в България и стоката се монтира или инсталира на територията на България, могат да се разгледат следните случаи:

 

1. Българско дружество е доставчик и стоките се монтират или инсталират от или за сметка на доставчика извън територията на България

В този случай мястото на изпълнение е извън територията на България и квалифицирането на доставката, както и нейното документиране не са обвързани с качеството на получателя (дали получателят е лице установено в друга държава членка, дали е лице регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка или е лице установено в трети страни). Тази доставка е изрично изключена от обхвата на вътрешнообщностните доставки (чл.7, ал.5, т.2 ЗДДС). За нея не се начислява данък в съответствие с чл.86, ал.3 от ЗДДС, вписва се основание за неначисляване на ДДС чл.17, ал.4 от ЗДДС  и следва да бъде включена в дневника за продажби като доставка по чл.69, ал.2 от ЗДДС., като доставчикът има право на данъчен кредит за ползваните стоки и услуги, съгласно общите правила на закона (чл.69-73 от ЗДДС). Ако българското дружество не е регистрирано по ЗДДС, доставката на стоки с монтаж или инсталиране извън територията на страната не е облагаема доставка по чл.12, ал.1 от ЗДДС и не формира оборот за задължителна регистрация по ЗДДС.

При този вид доставки българските данъкоплатци могат да срещнат предизвикателства в две насоки:

  • Законодателството на държавата, на територията на която е мястото на изпълнение. Данъчно задължените лица трябва да следват местните разпоредби на тази държава и е възможно за тях да възникне задължение за ДДС регистрация.

 

  • Точното определяне на вида на доставката. Трябва да се съобрази и чл.128 от ЗДДС, според който при наличие на основна и съпътстваща доставка с общо определено плащане е налице една основна доставка, т.е. режимът на основната ще бъде приложим и по отношение на съпътстващата. Някои базисни указания могат да се намерят в становища на НАП по конкретни въпроси, например 24-34-124 от 13.02.2014г., 20-00-62/63/64 от 23.04.2013г. (система “Въпроси и отговори”, www.nap.bg).

 

2. Българско дружество е получател по доставка на стоки, които се монтират или инсталират на територията на България от или за сметка на доставчик,  който не е установен на територията на страната

Мястото на изпълнение на доставката е на територията на България. При тази хипотеза също следва да се вземат предвид бележките, изложени в т.1.2. по-горе, по повод квалификацията на една доставка по чл.17, ал.4 от ЗДДС.

Задълженията на страните зависят от наличието на регистрация по ЗДДС на българското дружество и от мястото, на което е установен доставчикът – страна членка на ЕС или трета страна.

2.1. Когато доставчик е данъчно задължено лице, което е установено на територията на държава членка на ЕС, първо следва да се има предвид, че доставката не е вътрешнообщностно придобиване (чл.13, ал.4, т.2 ЗДДС).

В случай, че българското дружество е регистрирано по ЗДДС, данъкът е изискуем от него (чл.82, ал.2, т.2 ЗДДС) и се начислява с протокол по чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС, който се включва в дневника за продажби и в дневника за покупки. Данъчен кредит се ползва съгласно общите правила на закона (чл.69-73 от ЗДДС). Дружеството, установено в другата държава членка на ЕС няма задължение да се регистрира по ЗДДС в България (чл.97, ал.3 ЗДДС).

В случай, че българското дружество не е регистрирано по ЗДДС, разпоредбата на чл.82, ал.2, т.2 от ЗДДС не е приложима и данъкът не е изискуем от него. За дружеството, установено в другата държава членка на ЕС възниква задължение да се регистрира по ЗДДС в България на основание чл.97, ал.1 от ЗДДС като подаде заявление не по-късно от 7 дни преди датата на данъчното събитие.

2.2. Когато доставчик е данъчно задължено лице, което е установено на територията на трета страна, разпоредбата на чл.82, ал.2, т.2 от ЗДДС не е приложима и данъкът няма да е изискуем от българското дружество, независимо дали то е регистрирано или не по ЗДДС. Чуждестранното лице ще подлежи на регистрация по нашия закон, тъй като извършва облагаема доставка на стоки и за тази доставка данъкът не е изискуем от получателя (чл.95, ал.2 ЗДДС). То следва да подаде заявление при достигане на оборот за задължителна регистрация по общите правила на закона чрез акредитиран представител (чл.133, ал.2 ЗДДС). 

 

 

Основни разпоредби от ЗДДС, използвани в текста:

Чл.17(4) Място на изпълнение при доставка на стока, която се монтира или инсталира от или за сметка на доставчика, е мястото, където се монтира или инсталира стоката.

Чл. 82(2) Когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при:

2. доставка на стоки, които се монтират или инсталират от или за сметка на доставчика - когато получателят е регистрирано по този закон лице и доставчикът е установен на територията на друга държава членка;

Чл.86(3) Не се начислява данък при извършване на освободена доставка, освободено вътреобщностно придобиване, както и при доставка с място на изпълнение извън територията на страната.

Чл. 97. (1) Независимо от облагаемия оборот по чл. 96 на регистрация по този закон подлежи всяко лице, установено в друга държава членка, което не е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки, които се монтират или инсталират на територията на страната от или за негова сметка.

(2) За лицата по ал. 1 възниква задължение за подаване на заявление за регистрация не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие - за доставката по ал. 1.

(3) Алинея 1 не се прилага, когато получателят по доставката е регистрирано по този закон лице.

Чл. 128. Когато основната доставка се съпътства от друга доставка и плащането е определено общо, приема се, че е налице една основна доставка.

 

----------------------------------

Мария Янчева е управител на Счетоводна кантора АРКФИН, office@arcfin.org

Илюстрация: Designed by Freepik


Настоящото изложение има информативен и опознавателен характер. Изразява личното професионално мнение на авторите на сайта и не представлява конкретен съвет или консултация

Напиши коментар