Годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2016- част трета: отписване на вземания; данъчно третиране на задължения

 автор: Мария Янчева

Настоящото изложение няма за цел да изброява всички увеличения и намаления на счетоводния финансов резултат, които се изискват от ЗКПО при попълване на годишната данъчна декларация (ГДД) по чл.92. Целта е да припомни някои особености на най-често срещаните основания за преобразуване, които възникват при почти всяко предприятие, включително и най- малките.

Отписване на вземания

Разходите, отчетени при отписване на вземания не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане (чл.34 ЗКПО) и съответно следва да се увеличи финансовия резултат при данъчно преобразуване. Тези разходи се признават най-ранов годината, в която настъпи едно от обстоятелствата изчерпателно изброени в чл.37, ал.1 ЗКПО (изтичане на 3 или 5 години в зависимост от вида на вземането, от момента, в който е станала изискуемо; вземането е възмездно прехвърлено; съдебно решение, постановяващо, че вземането е недължимо; заличаване на длъжника и други). Нормативно е регламентиран най-ранен момент на обратно проявление на данъчната временна разлика, но предприятията имат право да намалят своя финансов резултат и в следващ данъчен период (за разлика от правилата за данъчно третиране на задълженията по чл.46 ЗКПО).

 

Данъчно третиране на задължения

Счетоводният финансов резултат се увеличава със сумата на задълженията в годината, в която настъпи едно от обстоятелствата изчерпателно изброени в чл.46, ал.1 ЗКПО (изтичане на 3 или 5 години в зависимост от вида на задължението, от момента, в който е станала изискуемо; съдебно решение, постановяващо, че задължението е недължимо; кредиторът е опростил задължението; предприятието е подало молба за заличаване и други).

Увеличението не се прави, ако в същата година е отчетен приход от отписване на задължението или задължението е погасено. За разлика от вземанията по чл.37 ЗКПО, моментът на обратно проявление на данъчната разлика по повод задълженията е фиксиран (не е предвидена възможност да се отложи във времето) – това е годината, в която задължението бъде погасено или годината, в която са отчетени приходи от отписване на задължението(чл.46, ал.3 ЗКПО).

Определянето на вида на вземането или задължението, което от своя страна определя дали срокът, който тече от момента на настъпване на изискуемостта е 3 или 5 години, се обуславя от нормативно определения им давностен срок.

Съгласно чл.111 ЗЗД следните вземания са с тригодишен давностен срок: вземанията за наем, лихви и други периодични плащания; вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор; вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност.

За всички останали вземания, за които в закон не е предвиден друг срок се погасяват с изтичане на петгодишна давност (чл.110 ЗЗД).

Регулацията за данъчни цели е поставена в зависимост от изтичането на определен брой години от датата, на която вземането/ задължението е станало изискуемо (съответно 3 години за вземанията с тригодишен давностен срок и 5 години за вземанията с петгодишен давностен срок). За данъчното преобразуване е без значение дали давността е била прекъсвана или спирана (за разлика от редакцията на ЗКПО до 31.12.2013г., съгласно която спирането или прекъсването се отразяваха на сроковете по чл.37 и 46). Макар и не изрично записано, би следвало да се приеме, че прехвърлянето на вземане или задължение (независимо от основанието – продажба, преобразуване и други) няма да промени момента, от който се броят сроковете за увеличение или намаление на счетоводния финансов резултат.

Например, ако предприятие поеме чужд дълг вместо плащане на свое задължение, то би следвало да следи за изтичане на 3 или 5 години от момента, в който първоначално чуждият дълг е станал изискуем, макар и по отношение на друго лице, и да увеличи своя резултат, ако поетият дълг не е погасен.

(Следва продължение)

-------

Мария Янчева е управител на Счетоводна кантора АРКФИН, office@arcfin.org


Настоящото изложение има информативен и опознавателен характер. Изразява личното професионално мнение на авторите на сайта и не представлява конкретен съвет или консултация

Напиши коментар