автор:Мария Янчева

Настоящото изложение няма за цел да изброява всички увеличения и намаления на счетоводния финансов резултат, които се изискват от ЗКПО при попълване на годишната данъчна декларация (ГДД) по чл.92. Целта е да припомни някои особености на най-често срещаните основания за преобразуване, които възникват при почти всяко предприятие, включително и най- малките.

Амортизируеми активи

В практиката много често за даден актив се определят еднакви счетоводна и данъчна амортизационна норма (в рамките на допустимите прагове по категории активи съгласно чл.55 ЗКПО). По този начиин увеличението със счетоводните амортизации и намалението с данъчните амортизации не води до ефективна промяна на счетовдния финансов резултат при данъчно облагане. Важно е обаче да се има предвид различната обосновка на определяне на нормите.

- Счетоводните стандарти изискват да бъдат съобразени редица обективни критерии при определяне на срока на годност и на метода на амортизация, а оттам и на амортизационната норма, която да се приложи (гаранционен срок, условия на използване, експертни мнения, морално остаряване, правни ограничения върху ползването и други).

-  ЗКПО от друга страна поставя единствено максимални годишни размери на амортизационните норми по категории активи – изборът на норма в рамките на поставените лимити не е подчинен на други изисквания и може да бъде различен всяка година, т.е. предприятието може свободно да прецени как най-оптимално да използва останалата данъчна стойност. Единственото ограничение е, че нормата се определя за календарната година и не е допустимо тя да е различна за отделни месеци.

При формиране на годишните данъчни амортизации предприятията имат право на избор за момента, от който да започнат да ги начисляват: от началото на месеца, в който данъчният амортизируем актив е въведен в експлоатация или от началото на следващия месец. Датата на въвеждане в експлоатация трябва да е документално обоснована (чл.58, ал.1 ЗКПО), като конкретната форма на документиране следва да се съобрази с характеристиките на актива, тъй като в ЗКПО няма изрична разпоредба за общовалидна форма.

За активи, които временно не се използват (не носят икономическа изгода) за период по-дълъг от 12 месеца, следва да се преустанови начисляването на данъчни амортизаци без активите да се отписват от данъчния амортизационен план (ДАП) съгласно чл.59 ЗКПО  (различна е ситуацията, в която определен актив изобщо няма да се използва за дейност, за която се формира данъчен финансов резултат – в този случай активът се отписва от ДАП). При временно преустановяване, начисляването се възобновява при връщане на активите в експлоатация. В практиката може да е трудно да се прецени предварително дали срокът, в който активите временно не се използват ще надвиши нормативно определения 12– месечен период. Когато този срок изтече и обхваща месеци от две календарни години, се налага да се направят корекции на данъчните амортизации в текущата година – годишната данъчна амортизация се намалява с начислената амортизация за дванадесетте месеца, през които активите не са носили икономическа изгода и за тях начисляването се преустановява. Корекцията се извършва като се увеличи данъчната стойност на активите и се намали начислената за тях данъчна амортизация (чл.59, ал.2 ЗКПО). Размерът на корекцията се включва в сумата на данъчната амортизация за годината и се попълва в частта с намаленията от ГДД по чл.92 ЗКПО, въпреки че може да се получи отрицателна величина. На сайта на НАП е публикувана помощна справка Амортизируеми активи, която улеснява изчисляването годишните данъчни амортизации и в която са предвидени полета за възможните видове корекции.  

Пример: Предприятие има два амортизируеми актива, както следва:

Отчетна стойност (равна на данъчната амортизируема стойност) – А1 – 800; А2 – 1200

Амортизационна норма (счетоводна и данъчна) – 15 %

Дата на въвеждане в експлоатация – 20.12.2014г. Счетоводна амортизация се начислява съгласно НСС 4 от 01.01.2015г. За данъчната амортизация е упражнено правото на избор и съгласно чл.58, ал.1 ЗКПО също се начислява от 01.01.2015г.

Актив 2 е използван последно през м.06.2015г. и предприятието е нямало яснота колко дълго няма да го използва. Към 31.12.2016г. актив 2 все още не се използва.

На 30.06.2016г. изтича 12-месечния срок по чл.59 ЗКПО, от което следва че трябва да се преустанови начисляването на данъчни амортизации за актива от 01.07.2016г. и да се направят корекции за начислените данъчна амортизации за дванадесетте месеца преди преустановяването.

Амортизационните планове и увеличенията и намаленията за годишната данъчна декларация, свързани с амортизации на основание чл.54 ЗКПО, ще имат следния вид:

Годишна данъчна декларация по чл.92 ЗКПО:

Отписването на активи от счетоводния амортизационен план не винаги е основание за тяхното отписване и от данъчния амортизационен план (чл.60, ал.3 ЗКПО). Такива са случаите на:

• Отписване на напълно амортизирани за счетоводни цели активи;

• Отписване на активи в резултат на увеличение в стойностния праг на същественост.

(Следва продължение)

-------

Мария Янчева е управител на Счетоводна кантора АРКФИН, office@arcfin.org