Възможности на работодателя при спиране на работата поради престой


Престоят представлява временно преустановяване дейността на предприятието поради организационни, технически или икономически причини.
В създалата се извънредна ситуация в момента, при спиране на работата поради престой, работодателят има на разположение няколко възможности, като от неговата преценка зависи коя от тях да използва:

 

1. Да промени едностранно мястото и характера на работата на работника или служителя за времето, докато трае престоят (чл. 120 КТ);

Чл. 120. (1) Работодателят може при производствена необходимост, както и при престой, да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно друга работа в същото или в друго предприятие, но в същото населено място или местност за срок до 45 календарни дни през една календарна година, а в случаи на престой - докато той продължава.
(2) Промяната по предходната алинея се извършва в съответствие с квалификацията и здравословното състояние на работника или служителя.
(3) Работодателят може да възложи на работника или служителя работа от друг характер, макар и да не съответствува на неговата квалификация, когато това се налага по непреодолими причини.

 

2. Да даде на работниците и служителите при престой повече от 5 работни дни платения им годишен отпуск без тяхно съгласие (чл. 173, ал. 4 КТ); 

Чл. 173 (4) Работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие по време на престой повече от 5 работни дни, при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители, както и в случаите, когато работникът или служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага.


3. Да предложи на работниците и служителите да ползват неплатен отпуск по чл. 160 КТ; Следва да се има предвид, че неплатен отпуск по чл. 160 КТ се разрешава от работодателя само по писмено искане на работника или служителя.
 

Чл. 160.  (1) Работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск независимо от това, дали е ползувал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж.
(2) Работодателят е длъжен да разреши еднократно ползването на неплатен отпуск до една година на работник или служител, който е в правоотношение с институция на Европейския съюз, извън случаите по чл. 120а, с Организацията на обединените нации, с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, с Организацията на Северноатлантическия договор или с други международни правителствени организации.
(3) Неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако това е предвидено в този кодекс, в друг закон или в акт на Министерския съвет


4. Да уволни работника/служителя в случаите, когато поради спирането на работата престоят е продължил повече от 15 работни дни 

Чл. 328(1) Работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 в следните случаи:
……
4. при спиране на работа за повече от 15 работни дни;

 

Правителството днес представи социално-икономически мерки за първия етап на кризата с коронавируса. Една от тях е държавата да субсидира до 60% заплатите за месец на засегнатите от кризата работодатели. Финансовият министър Владислав Горанов обяви, че с тази мярка ще се предотврати временното освобождаване на служители заради извънредното положение и коронавируса.

Как ще се извършва точно процедурата предстои на разберем
 


Настоящото изложение има информативен и опознавателен характер. Изразява личното професионално мнение на авторите на сайта и не представлява конкретен съвет или консултация

Напиши коментар