Безплатната храна като социален разход в натура

автор: Ваня Иванова

В предната статия разгледахме условията за осигуряване на безплатна храна по Наредба 11. В тази статия ще рзгледаме осигуряването на безплатна храна като социален разход в натура


Кои разходи са социални разходи в натура?

Съгласно чл. 294 от КТ , работодателят може самостоятелно или съвместно с други органи и организации да осигурява на работниците и служителите:

1.организирано хранене съобразно рационалните норми и специфичните условия на труд;
2. търговско и битово обслужване, като изгражда и поддържа търговски обекти и бази за услуги;
3. транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно;
4. бази за дълготраен и краткотраен отдих, физическа култура, спорт и туризъм;
5. бази за културни занимания, клубове, библиотеки и други;
6. подпомагане на младите и на новопостъпилите работници и служители;
7. задоволяване на други социално-битови и културни потребности
.

Начинът на използуването на средствата за социално-битовото и културното обслужване се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите.

Средствата за социално-битовото и културното обслужване не могат да се изземват и използуват за други цели. /чл. 293 от Кт/


Социални разходи, предоставени в натура

Според разпоредбата на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО "социални разходи, предоставени в натура" са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от Кодекса на труда или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол.

 

Ваучери за храна

Работодателят може да прави социални разходи в натура за закупуване на ваучери за храна, които да предоставя на работниците.

"Ваучери за храна" са вид книжа за замяна, предоставени чрез работодателя на работниците и служителите, включително на тези по договори за управление, които се използват като разплащателно средство в ресторанти, заведения за бързо обслужване и обекти за търговия с храни съгласно сключен договор за обслужване с оператор.

  • Облагане с данък върху разходите по ЗКПО:


Не се облагат разходите за ваучери за храна в размер до 60 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице, когато са налице едновременно следните условия:

1. договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца;

2. данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на предоставяне на ваучерите;

3. ваучерите са предоставени на данъчно задълженото лице от лице, получило разрешение за осъществяване на дейност като оператор от министъра на финансите въз основа на конкурс; / Чл. 209. (1)/


Данъчна основа за данъка върху социалните разходи за ваучери за храна

Данъчната основа за определяне на данъка върху разходите за ваучери за храна  е сумата от данъчните основи за месеците на календарната година, определени по следния ред:

- Данъчната основа за определяне на данъка върху разходите за календарния месец е превишението на тези разходи над 60 лв. месечно за всяко наето лице.

-  Когато не са изпълнени условията за освобождаване от данък, данъчната основа за определяне на данъка върху разходите е целият размер на начислените разходи за календарния месец. / Чл. 214 ЗКПО/

 

  • Облагане с ДОД

Ваучерите за храна,независимо дали са в размер до 60 лв. не се облагат с ДОД

Чл. 24. (1) Облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2.

(2) В облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват:

1. стойността на:

......

е) ваучерите за храна, получени в размера и по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане;

 

  • Социални  и здравни осигуровки осигуровки

Ако ваучерите за храна са до 60 лв. и са спазени условията на чл. 209  ал. 1 от ЗКПО , осигуровки не се дължат. Ако обаче сумата е по-голяма / или някои от условията не са спазени, осигуровки се дължат върху разликата/ съответно цялата сума


НАРЕДБА ЗА ЕЛЕМЕНТИТЕ НА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕТО И ЗА ДОХОДИТЕ, ВЪРХУ КОИТО СЕ ПРАВЯТ ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ 
Осигурителни вноски се изчисляват и се внасят върху стойността на средствата и сумите, изплатени или начислени и неизплатени за сметка на социални разходи пряко, постоянно или периодично на лицата по чл. 4, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване в пари или в натура.Чл. 2. (1)

Оигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени под формата на ваучери за храна на работници и служители, включително на лицата, работещи по договори за управление, при условията на чл. 209, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане. Чл. 2 (3)

 

Столово хранене

Социалните придобивки, които работодателите предоставят на работниците и служителите по реда на чл. 294  Кодекса на труда –- могат да се получават пряко от лицата в пари или в натура, както и косвено – за издръжка на столове, търговски обекти, бази за отдих и др.

  • Облагане с данък върху разходите по ЗКПО:
     

Разходите за поддръжката и функционирането на столовото хранене са социални разходи в натура и по силата на ЗКПО се облагат с данък върху разходите

ЗКПО

Чл. 204. (1) С данък върху разходите се облагат следните документално обосновани разходи:

1. представителните разходи, свързани с дейността;

2. социалните разходи, предоставени в натура на работниции служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица); социалните разходи, предос тавени в натура включват и:

а) разходите за вноски (премии) за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки "Живот";

б) разходите за ваучери за храна;

 

  • Облагане с ДОД

Социалните разходи за сметка на работодателя, обложени по реда на Закона за корпоративното подоходно обагане  не се включват в облагаемия доход от трудови правоотношения

 

  • Социални  и здравни осигуровки осигуровки

Въпросът е трябва ли да се начисляват и осигуровки:

Щом  като лицата реално получават храната пряко и в натура- да дължат се

Защо е така- ето част от  писмо на НАП Изх. №  24-38-29

 

НЕВДПОВ

Чл. 2 (2) Осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени за сметка на социалните разходи за издръжка на столове (включително за поевтиняване храната в тях), на здравни и лечебни заведения, детски заведения, почивни бази, поддържане на културни потребности на работниците и служителите, вноски за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица и професионална квалификация, както и върху еднократните помощи в пари или в натура, изплатени на работниците и служителите за лекарства, при продължително боледуване, за раждане, при смърт на член от семейството или при други случайно настъпили събития.

Осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени под формата на ваучери за храна на работници и служители, включително на лицата, работещи по договори за управление при условията на чл. 209, ал. 1  от ЗКПО.

Извършваните от дружеството социални разходи по организирано столово хранене са два вида:

  • Първият вид разходи са свързани с подготовката на помещенията, в които ще се извършва столовото хранене, както и тяхната текуща подръжка  и функциониране. Тези разходи не могат да се свържат пряко с лицата, които имат право на посочената социална придобивка. Същите попадат в хипотезата на чл. 2, ал. 2 от наредбата и върху тях не се дължат осигурителни вноски.

 

  • Вторият вид социални разходи са преки. Макар дружеството да заплаща стойността на доставената от кетъринговата фирма храна срещу издадена фактура за сметка на социалните разходи, лицата реално получават храната пряко и в натура.Разходите по осигуряването на безплатната храна не могат да се отнесат като разходи за издръжка на столовите, нито за поевтиняване на храната в тях, за да е приложима разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от наредбата.

 

Неприложима е и разпоредбата на чл. 1, ал. 7, т. 2 от наредбата, тъй като в случая не се касае за предоставяне на безплатна храна, предоставена в натура по чл. 285 от КТ на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда.

Предвид изложеното, считаме, че върху средствата за социални разходи, изразходвани от дружеството за заплащане стойността на доставената храна, се дължат осигурителни вноски на основание чл. 6, ал.11 от КСО и чл. 2, ал. 1 от НЕВДПОВ.

 

  В заключение, следва да отбележим, че сумите за социални разходи, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, не се включват при определянето на минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по икономическа дейност на осигурителя.

 

Илюстрация: Designed by Freepik

 

 

 

 

 

 

 

 


Настоящото изложение има информативен и опознавателен характер. Изразява личното професионално мнение на авторите на сайта и не представлява конкретен съвет или консултация

Напиши коментар