Анализ на криптовалутите от гледна точка на счетоводното им третиране и данъчното облагане на юридическите лица

гост-автор:Теодор Тодоров

“Криптовалута” – в последните години започна все по-често да се говори и пише за нея. Предизвика вниманието на бизнеса и той започна да я включва в своята професионална дейност. Това налага и ние счетоводителите да я опознаем и да успеем да я отразим подобаващо в отчетите, които изготвяме.  Като при това запазим качествените характеристики на отчетите си – разбираемост, уместност, същественост, надеждност, достоверност, даващи предимство на съдържанието пред формата, неутралност, предпазливост, пълнота и сравнимост.

И това се налага, защото при настоящото състояние на приложимата в България счетоводна рамка (приложими счетоводни стандарти), липсва каквато и да е регламентация на отчитането, представянето, оповестяването и оценяването на сделките с и на позициите криптовалути.

 

Какво е Криптовалута?

Към настоящия момент съществуват едновременно множество криптовалути. Най-известната и най-рано появилата се е “биткойн”-а. Приема се, че е създадена през 2008 г.-2009 г.от Сатоши Накамото или от група програмисти, представящи се под това име. Приемат се много ентусиазирано и мнозина вярват, че ще променят света, но пък в своето “Предупреждение към ползвателите на виртуални валути” EBA/Op/2014/08 Европейския банков орган (EBA) ги определя като “средство за дигитално представяне на стойност, което не е нито издадено от централна банка или обществен органи, нито обвързано по някакъв начин към официална валута, но е прието от физически и юридически лица като платежно средство и може да бъде превеждано, съхранявано и търгувано електронно.

Вероятно само бъдещето ще покаже какво всъщност се случва в настоящето.

 

Как следва да се класифицират криптовалутите?

Както споменахме по-горе, криптовалутите попадат извън познатата рамка на счетоводна отчетност. Те не отговарят на нито една дефиниция на отчетен обект. Очевидно е, че се класифицират като вид актив. За целите на настоящия анализ ще ползваме директно дефинициите от международните стандарти.

 

Дефиниция на актив е:

Ресурс, контролиран от предприятието в резултат на минало събитие, от чието използване се очаква предприятието да черпи икономическа изгода.”

Дефиницията предполага разглеждане наличието на четири елемента, за да може да се класифицира даден отчетен обект като актив.

 Ще преценим характеристиките на крипто-валутата през призмата на тези четири елемента:

1. Ресурс – определено криптовалутите отговарят на това изискване и представляват някакъв вид ресурс.

 

2. Минало събитие – след като се “добити”, “закупени” или “получени” в минал момент, отговарят и на това изискване.

Добиването на биткойни става чрез т.нар. “добив” (mining), чрез покупка или приемането им като платежно средство срещу предоставена стока или услуга. Но в основата на съществуването им е “добива”. Процесът е интересен и се състои в едновременното обработване на голямо количество информация от множество компютри на потребители. Обработената информация е разделена на сектори нар “блок”-ове. Всеки “блок” е криптиран и свързан със следващия “блок” в ненарушима последователност. Получава се верига от блокове, която така и се нарича – “блокчейн”. При завършването на обработката на всеки един “блок”, участващите компютри записват по сметката (“портфейла”) на потребителя си определено количество биткойни или част от биткойн. Един биткойн се състои от 10 млн.части, наречени от своя страна Сатошита. Според специалисти, съвкупната мощност на заетите в процеса компютри е по-голяма от мощността на компютрите на “Майкрософт”, “Епъл” и “Гугъл” взети заедно. Дали е точно така, не се знае със сигурност, но е ориентир за размерите на мощността на “добиващите” машини.

 

3. Очаквана бъдеща изгода – отговарят и на това изискване

Изгодата от виртуалната валута може да бъде почерпана по няколко начина:

-          държат се за да се спекулира с тях и да се получи доход от продажбата им

-          използват се като платежно средство.

-          поради анонимността на притежателя си, могат да се използват при разплащания и за незаконни дейности в т.ч., пране на пари, тероризъм, подкупи и т.н.

 

4. Контрол – въпреки, че са налице определени резерви, преценява се, че по-скоро е налице достатъчна степен на контрол.

Информацията в “блоковете” е криптирана. “Блокчейн”-а се съхранява по всички компютри едновременно и за да се манипулира какъвто и да е запис в някой “блок”, трябва да се промени информацията и във всички следващи го “блокове”, както и по всички компютри. И това трябва да стане едновременно. В противен случай промяната няма да бъде възприета и ще се отхвърли. Всеки потребител разполага със две пароли – публична и лична, криптирани под формата на файлове и само когато се съберат двата кода се получава “отворен портфейл”. Истина е, че ако бъдат загубениили откраднати файловете, заради анонимността средствата не могат да бъдат възстановени, но в същото време рискът не е по-голям от този да бъде хакната базата данни с клиентите или счетоводната програма. С малко желание и възможности, този риск може да се сведе до приемливо ниво.

 

Може да се направи извод, че криптовалутите изпълняват дефиницията за актив.

Налице е още един критерий, който трябва да изпълнят, за да може да ги признаваме обаче за активи. Параграф 86 от Общата рамка на Международните стандарти изисква преди да се признае каквато и да е статия, която отговаря на определението, да има стойност която да може да бъде надеждно оценена.

            Криптовалутите, в частност биткойна, нямат издател, нямат никаква правна защита или правна уредба. Не пораждат договорно право да се получат средства. Не са валута и като платежно средство се приемат “на добра воля”. Не дават право на участие в капитала или в дълга на съществуващ субект. Не са обвързани с никаква официална валута. Не са договорени и цената им не се определя от движението нито на акция, нито на облигация, нито на официален борсов индекс или каквато и да е ценна книга. Могат да се разменят срещу официална валута, но търговията с тях се осъществява на виртуални борси, които не са под ничия регулация. Още повече, цената им се движи в огромни маржове и малка интервенция може да я промени мигновено, а освен това в един и същ момент, по различните борси имат и различна цена.  

            Исторически, търговията с биткойни е започнала между ентусиасти по форумите. По-късно в Япония се появява първата борса – Mt.Gox. Започва работа през юли 2010 г.и до 2013 г. през нея се осъществяват 70% от трансферите с биткойни. Трансферите осъществени на нея стават обект на разследване от службите за борба с тероризма. Борсата обаче просъществува до февруари 2014 г., когато обявява банкрут и от ръководството й обясняват, че приблизително 750 хил.биткойна на клиенти, както  и 100 хил. собствени биткойни липсват и най-вероятно са откраднати. 850 хил.биткойна тогава представляват около 7% от всички биткойни. През април 2015 г.е представено доказателство от токийската компания WizSec, че “повечето или всички липсващи биткойни са откраднати от портфейла на Mt.Gox, започвайки от края на 2011 г.” Започва разследване, по време на което се установява, че изпълняващият длъжността CEO на Mt.Gox., Марк Карпелис, е манипулирал софтуера на компанията. През април 2015 г. му е повдигнато обвинение и е осъден. Интересно е, че това обвинение няма общо с изчезналите 850 000 биткойна. В процесът на разследване са проследени около 200 хил.биткойна, но факта, че се знае къде са, не означава, че могат да бъдат върнати.

 

В резултат на всичко споменато по-горе, може да се направи само един извод и той е, че цената на биткойна се определя от ненадеждни източници. И тъй като казаното за биткойна се отнася и за крипто-валутата като цяло, изводът е, че оценката й е ненадеждна. Това автоматично означава, че крипто-валутата не може да се признае за актив.

 

Следователно, съгласно настоящото състояние на приложимата счетоводна рамка, придобиването на крипто-валута, независимо дали “добита”, купена или получена като плащане, се разглежда единствено като разход, признат в момента на извършването му. Моментът, в който евентуално се почерпи икономическа изгода (обмени се крипто-валута срещу официална валута или се плати задължение с крипто-валута), следва да се признае приход.

 

В този ред на мисли, крипто-валутата следва да се третира, съответно оповестява, като условен актив. Дефиницията за условен актив е:

Възможен актив, възникващ от минало събитие и чието съществуване може да се потвърди от настъпването или ненастъпването на едно или повече несигурни бъдещи събития, които не могат да бъдат напълно контролирани от предприятието”.

 В този случай бъдещото събитие е евентуалното освобождаване на крипто-валутата, чрез продажба, замяна или използването й за платежно средство. 

Считам, че тази дефиниция най-точно определя и характеризира крипто-валутата и следва да бъде използвана при счетоводното отразяване на операциите с и позициите от криптовалути. Освен това с приемането и прилагането й считам, че се спазва принципа на предпазливост, проявява се професионален консерватизъм и се запазва достоверността на финансовите отчети.

Пътят до крайното и всеобщо прието решение за счетоводното третиране на криптовалутите минава през промяна на приложимата счетоводна рамка. Или ще се приеме нов стандарт, който да регламентира изцяло въпроса или ще се промени някоя от дефинициите в стандартите така, че да обхване в себе си и криптовалутите.

 

Данъчното третиране за целите на ЗКПО

 Данъчното третиране за целите на ЗКПО и облагане на печалбата на дружествата с корпоративен данък по отношение на сделките с криптовалути се свежда до отговора на един много прост въпрос, за който обаче няма изрично разписани правила. Въпросът е, дали отчетените счетоводни разходи за придобиване на крипто-валута са данъчно признат разход в периода на отчитането им или тяхното признаване ще се отложи до момента на реализиране на приход от използване на крипто-валута?

            Отговорът не е еднозначен. Реално в ЗКПО в настоящия момент няма текстове (или поне на мен не са ми известни), които да регулират отчетен разход за придобиване на крипто-валута. Изводът е, че разходът би трябвало да е признат. От друга страна обаче, в ЗКПО е заложен принципът печалбите да не се облагат и загубите да не се признават докато обектът, реализирал печалбата, не се реализира. И изборът е дали да се приложи формата и законът да се приложи буквално или да се спази принципът и закона леко да се заобиколи. Решение на въпросът ще трябва да се намери по законодателен път.

Във свои становища по въпроси как да се облагат доходите на физически лица(№ 24-34-39/18.03.2014 г.; № 24-34-40/18.03.2014 г.; №М-24-36-37/29.06.2017 г.), НАП разглеждат сделките с крипто-валута като сделки с финансови активи. Т.е. търси се съпоставимост между прихода и разхода, в момента в който е реализиран финансовият актив и така се спазва принципът. Вероятно това ще бъде и официалната позиция на НАП по отношение и на облагането на печалбите на юридическите лицаи дори ще се изтъкнат аргументи, че покупката на виртуална валута не е разход, а е вид актив.

В подкрепа на това е и едно становище на НАП (№ 24-34-50/04.04.2014 г.), където се разглежда облагане на печалбата от дейност покупко – продажба и търговия с биткойни. Не бива обаче да се забравя, че НАП не е компетентен орган да се произнася по отношение на счетоводното законодателство, а следва да ограничи компетентността си единствено до данъчното третиране, независимо от счетоводните отражения.

  

Облагане с ДДС    

 Единственият момент, който вече е безспорно изяснен, е третирането на сделките с криптовалути за целите на облагането с ДДС. Регламентацията следва от Решение на СЕС от 22.10.2015 г.по дело С-264/14(http://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=170305&pageIndex=0&doclang=BG&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=133208)

В него СЕС изрично постановява, че сделките по продажба на биткойни, за целите на облагане с ДДС, се третират като освободени от облагане доставки на финансови услуги.

            От решението следват два извода:

  • Продажбата на биткойни е освободена от облагане с ДДС т.е. продавачът няма да начислява данък и няма да има задължение да се разчита с бюджета.

 

  • Тъй като продажбата на биткойни е единствената сделка, за която рано или късно може да се използва един или част от биткойн, то всички активи и услуги, използвани в процеса на “добив” на биткойн ще се третират като използвани за последващи освободени доставки и за покупката им няма да се признава право на данъчен кредит.

 

Надявам се разгледаните въпроси в настоящия анализ да бъдат полезни на читателите и бих се радвал да чуя коментарите Ви! Искам да благодаря и на всички, които отделиха време за да обсъдим проблемите.  Без Вас този анализ нямаше да е възможен.

 

Източници:

https://www.eba.europa.eu/documents/10180/657547/EBA-Op-2014-08+Opinion+on+Virtual+Currencies.pdf

https://en.wikipedia.org/wiki/Mt._Gox

(https://www.cyberscoop.com/bitcoin-mt-gox-chainalysis-elliptic/)

--------


Теодор Тодоров e одитор във FicadexBulgaria / Одит - консулт М ЕООД (www.ficadexbulgaria.com)

Илюстрация:  Designed by Freepik


Настоящото изложение има информативен и опознавателен характер. Изразява личното професионално мнение на авторите на сайта и не представлява конкретен съвет или консултация

Напиши коментар