На 3 юни 2026 г. Европейската комисия публикува доклад по чл. 126, пар. 3 от Договора за функционирането на ЕС (COM(2026) 302) и предложи на Съвета да открие процедура при прекомерен дефицит за България. В същия пакет излезе и Проектът на специфични препоръки към България (COM(2026) 202) и точно в неговите мотиви отново попадна плоският данък.

И веднага започна старият спор дали данъкът трябва да е справедлив към бедните или да стимулира успешните. Само че този спор се води в празно пространство. По оценка на ИПИ от октомври 2025 г. близо половината заети у нас (46% за 2024 г.) никога не са плащали друг данък освен 10%. Те нямат с какво да сравняват. За тях прогресивният данък е дума от учебник, не реалност, която помнят.

Затова тази статия не взема страна в спора богати срещу бедни. Тя тръгва от въпрос, който си задаваме напоследък. Години наред плоският данък се сочеше като постижение на българската данъчна реформа. Щом е така, защо тогава повечето държави в ЕС облагат прогресивно?

⚠️ Важна уговорка от самото начало

Данъчните ставки и праговете се променят всяка година. Числата по-долу са от данъчни първоизточници (Европейската комисия, ОИСР, PwC). Но тук говорим само за данъка върху доходите, не за осигуровките и не за ДДС, които са отделна тежест.

Какво е прогресивен данък, обяснено просто

Плоският данък е една ставка за всички. Печелиш 1000 или 10 000, плащаш един и същ процент. Просто и предвидимо.

Прогресивният данък работи на стъпала. Първата част от дохода се облага с ниска ставка или изобщо не се облага. Следващата част с по-висока. И така нагоре.

Хората мислят, че ако влязат в по-високо стъпало, целият им доход се облага по високата ставка. Не е така. По-високата ставка важи само за частта от дохода над прага, не за цялата заплата. В Германия например никой не плаща 42% върху целия си доход. Плаща го само върху горницата над определена сума.

Това е разликата между пределна и ефективна ставка. И точно тази разлика поколението на плоския данък никога не е виждало на практика.

Картата на Европа: кой как облага

Първо трябва да видим, че плоският данък е изключение, а не правило. Огромната част от ЕС облага доходите прогресивно. Средната най-висока ставка сред европейските държави от ОИСР е около 43% за 2026 г.

Само четири държави в ЕС държат истински плосък данък, тоест една ставка за всички:

Тенденцията е обратна. Чехия вече не е чисто плоска (15% плюс 23% за високите доходи), а Словакия добави стъпала и от 2026 г. стигна до четири ставки: 19, 25, 30 и 35%.

Източници: Tax Foundation Europe 2026; Естонска данъчна и митническа администрация (EMTA); PwC Worldwide Tax Summaries. Към юни 2026 г.

 

А ето как изглеждат най-високите ставки в прогресивните държави за 2026 г. Това са пределните ставки за най-горната част от дохода, не данъкът, който плаща средният работник.

Бележка: таблицата показва най-високите законови ставки заедно с добавките към тях, но без осигуровките. Затова при Германия стои 47,5%, а не 45%: към основната ставка, която важи само за много високи доходи, се начислява и солидарна добавка.

Средният работник в Германия е далеч от 42% данък. Реално данъкът върху дохода му е ориентировъчно около 18-22%, без да броим осигуровките.

Източник: Tax Foundation Europe 2026. Към юни 2026 г.

 

Защо истинската разлика не е ставката, а прагът?

Тук трябва да се разделят две неща, които често се бъркат.

Общият необлагаем минимум е праг за всички. Доход под него не се облага, независимо кой си. Това имат Германия (12 348 EUR годишно), Австрия (13 539 EUR за 2026 г.), Естония (700 EUR месечно) и Франция (нулева лента в дъното на скалата).

Целевите данъчни облекчения са друго. Те намаляват данъка само за определени хора и при определени условия: за деца, за хора с увреждания, за дарения.

 

Да видим картината точно.

Естония има истински общ необлагаем минимум, 700 EUR на месец.
Румъния прилага лични облекчения за ниските доходи.
Унгария няма общ необлагаем минимум, но дава широки целеви облекчения: за семейства с деца, пълно освобождаване за младежи под 25, за майки под 30.
България също няма общ необлагаем минимум, но има целеви облекчения. Данъчното облекчение за деца намалява годишната данъчна основа с 3 067,75 EUR (6000 лв) за едно дете, 6 135,50 EUR (12 000 лв) за две и 9 203,25 EUR (18 000 лв) за три и повече. Има облекчения и за деца с увреждания, за намалена работоспособност, за млади семейства, за дарения и за безкасови плащания.

И тук е точната разлика. В ЕС само България и Унгария облагат стандартния трудов доход с плоска ставка и без общ необлагаем минимум. И двете дават целеви облекчения, но унгарските са значително по-щедри, особено пълното освобождаване на младите под 25.

За този, който не попада в нито едно облекчение, разликата се вижда най-ясно. Ако сравним нисък доход до размера на необлагаемия минимум в Германия, той не би се облагал с данък върху дохода. В България обаче стандартният трудов доход започва да се облага от първия облагаем цент след приспадане на задължителните осигуровки.

Какво ТОЧНО препоръча Европейската комисия

Тук медиите подадоха темата малко неточно, затова да прочетем в самия документ. Препоръката е COM(2026) 202 от 3 юни 2026 г. Тя има две части, които задължително се различават.

Първо, констатацията. Комисията описва проблема. Плоският данък от 10% се прилага без необлагаем минимум и това води до регресивно разпределение, при което високите доходи носят леко по-ниска обща данъчно-осигурителна тежест (т.нар. tax wedge) от ниските. Това е диагноза, не предписание.

Второ, самата препоръка. В оперативната част на препоръката относно данъците няма нито „необлагаем минимум", нито „по-висока плоска ставка", нито „премахване на осигурителния таван", нито „прогресивен данък". Това го няма в текста.

Комисията препоръчва три неща: мерки срещу сивата икономика чрез намаляване на стимулите за укриване на доходи, подобряване на справедливостта на данъчната система и засилване на събираемостта чрез събиране на просрочията, подкрепа за спазването и разширяване на приходната база.

Тоест ЕК не препоръчва смяна на ставката, нито въвеждане на необлагаем минимум. Препоръчва справедливост, събираемост, по-широка база и борба със сивата икономика. Необлагаемият минимум е само в диагнозата защо системата е регресивна, не в предписанието. Менюто „минимум плюс по-висока ставка, таван, дигитални стимули", което тръгна по медиите, не е в официалната препоръка. То се появи покрай по-широкия анализ и коментарите по темата, но не е това, което Съветът препоръчва на България.

Големият въпрос: защо по-голямата част от Европа облага прогресивно?

Отговорът е по-прост, отколкото изглежда. Повечето държави в ЕС не са въвели прогресивния данък, за да лекуват дефицит. Имат го по съвсем друга причина.

Първо, друг изходен принцип. Континентална Европа гради данъка върху способността за плащане. Който има повече, дава по-голям дял. Това е ценностен избор и обществен договор, а не фискален лост. В Италия прогресивността дори е записана в самата конституция.

Второ, история и инерция. Германия, Франция, скандинавските държави имат прогресивно облагане от началото на 20 век, вградено в голямата социална държава. Не са „минали на прогресивно", за да реагират на дефицит. Заварили са го от век.

Трето, и това е най-важното за нашия случай. Те могат да държат високи прогресивни ставки без сивата икономика да избухне, защото имат силна данъчна администрация, плащанията там минават предимно по банков път и работата на черно е изключение. Точно това, което у нас куца. С други думи, „щом другите го правят" не значи, че се пренася чисто и при нас.

И обратната страна на картата. Държавите с плосък данък не са случайни. България, Румъния, Унгария, Естония. Всичките са посткомунистически, въвели плоския данък между 90-те и 2010-те (Естония първа през 1994, България през 2008, Унгария последна през 2011), за да привлекат инвестиции, да опростят системата и да извадят доходите на светло в преходна икономика със слаб контрол. Друга епоха, друга логика.

И накрая, най-важното за нашия спор. Дори критиците на плоския данък не предлагат смяна на ставката като лек за дефицита. Посоката на дебата и посоката на реалните препоръки просто не съвпадат. Това, което тръгна по медиите (необлагаем минимум, по-висока ставка, таван, дигитални стимули), идва от по-широкия дебат, не от официалната препоръка на Съвета.

За баланс, защото оглеждаме от всички страни. Насрещната теза е, че прогресивният данък не е само справедливост, а и добра икономика. Работи като автоматичен стабилизатор в криза, а усещането за справедливост поддържа доброволното плащане. 

Сега да обобщим. В публичния спор се смесват три различни хода, все едно са един.

• Само необлагаем минимум, при запазени 10%. Това не увеличава приходите. Намалява ги. Държавата се отказва от данък върху долната част на всички заплати. Инструмент за справедливост, не за пари.

• Необлагаем минимум плюс по-висока плоска ставка. Това е проектирано да е приходно неутрално. По-високата ставка горе компенсира загубата долу. Пак не носи повече пари, а друго разпределение.
   
• Прогресивна скала. Само този ход се прицелва в повече приходи. И точно той носи риска от сивата икономика. Логиката „ще дават заплати под масата, за да спестят по-висок данък" работи, когато вдигаш ставката, не когато сваляш долната тежест.
   

А къде е дефицитът тогава? Самият документ на ЕК отговаря. Дефицитът идва от ръста на разходите: заплати в публичния сектор, особено отбрана и сигурност, социални разходи с автоматична индексация на пенсиите и инвестиционни средства за Българския енергиен холдинг. Ставката не я е докарала. И самата Комисия изтъква сивата икономика като фактор, който подкопава събираемостта. Тоест опасението за сивия сектор не е предположение, а официална констатация.

Затова лекарството, което сочи самата ЕК, е разходна дисциплина, събираемост и по-широка база. Не смяна на ставката.

Какво беше в България преди плоския данък

За поколението, което не помни. До 31 декември 2007 г. България имаше прогресивна скала с необлагаем минимум. Двете неща, които сега ги няма.
Плоският данък от 10% влезе в сила от 1 януари 2008 г. (промяната е обнародвана в ДВ, бр. 113 от 28.12.2007 г.) и замени старата скала.
През 2004 г. скалата имаше необлагаем минимум от 120 лв месечно и четири нива на облагане до 29%. През 2007 г., последната прогресивна година, необлагаемият минимум беше около 200 лв месечно, а най-високата ставка 24%. Тоест когато някой каже „плоският данък ни спаси от 30%", по-точно е „замени скала, която стигаше до 29% през 2004 и до 24% през последната си година, но имаше и необлагаем минимум".

 

Спорът богати срещу бедни ще се води още дълго. Предстои да видим какви нормативни промени ще настъпят в България. Документът на ЕК сочи едно: дефицитът идва от разходите, а лекът е събираемост и дисциплина.

---

Автор: Ваня Иванова

При подготовката на този текст е използван AI под редакцията и експертния контрол на автора. Числата са сверени с посочените първоизточници към датата на изготвяне.