[Znamkak.com] За някои счетоводни и данъчни въпроси, породени от оценката на земеделската продукция

гост-автор: Теодор Тодоров

Земеделието е уникален и много важен отрасъл, който счетоводителите не познаваме особено добре и който на всичко отгоре подценяваме. Логично е да е така. Търсим как да градим кариера и да се развиваме професионално и се насочваме към града.
Колкото по-голям е градът, толкова повече са възможностите пред нас.
В града обаче, трактори и комбайни няма. Най-много да се замислим до колко е еко- или био- продуктът, който си купуваме в магазина и до там приключва вниманието ни към земеделието.

Целта на този материал е да покаже личното виждане на автора, по отношение някои въпроси, касаещи счетоводството и данъчните аспекти по отношение оценките на земеделската продукция.

Започнахме с това, че земеделието е уникален отрасъл. Съществува цяла наука за това, как трябва да се обработва земята. Нарича се агрономия и обхваща неща като: растениевъдство, физиология и биохимия на растенията, генетика и селекция, почвознание, агрохимия, агрометеорология и други. 

Исторически погледнато, след лова това е следващата наука (технология), която се е обособила и развила и в резултат на която се осигурява, в прекия смисъл, прехраната. 

Колкото и да е развита агрономията обаче, няма никаква сигурност, че ресурсите които ще употребите, ще доведат до желания резултат. Причините са, че продуктът на земеделието зависи от плодородието на земята (почвата) и метеорологичните условия. Това са фактори, особено метеорологичните условия, които са извън контрола на човек, кооперация, корпорация, държава, световно население. 

Обърнете внимание: Извън контрол!
Колкото повече като хора се опитваме да влияем върху факторите, най-често ефектът е, че условията се влошават и през продукта на земеделието (храната), влошаването рефлектира върху нас.

И тук стигаме до уникалността на земеделието. В производството, търговията, строителството, донякъде при услугите, а дори и в животновъдството, когато вложиш определено количество суровини в определена пропорция, получаваш очакваното количество продукт с очакваното качество.

В земеделието тази връзка не е толкова изразена и не е сигурно, че ще проработи изобщо. Може да приложиш цялото знание за обработка и отглеждане на земя и цяла годината да не падне капка дъжд и всичко засято да изсъхне, а в земята да се отворят цепнатини, в които да си вкараш спокойно дланта. Или да паднат толкова дъждове, че да образуват наводнения и всички посеви да подгизнат, а плодовете им да изгният. Или да падне градушка и да очука цялата реколта. Или да плъзне зараза или вредители, които да не можеш да овладееш. 

Затова и най-голямата печалба и удовлетворение за земеделците е в моментът [1], когато успеят да добият (ожънат, оберат) и приберат продукцията си. С някои изключения им се случва веднъж годишно.
Следващата печалба е в моментът [2], когато успеят да я реализират.

Заради липсата на контрол върху основните производствени фактори, съществува изискването на СС-41 (аналогично на МСС-41) биологичната продукция, в т.ч. и от земеделието, да бъде оценявана по справедлива стойност (от активен пазар, който земеделецът ползва), намалена с предварително оценените разходи за продажба. След първоначалното признаване, биологичната продукция се третира по реда на СС-2 т.е. обезценява се до нетна реализируема стойност, ако същата е по-ниска от първоначалната й оценка.

Това изискване поражда и различни счетоводни трактовки.....

Целият материал е достъпен за абонати на ZnamKak.com.  Вече имаш абонамент?  Логни се.

гост-автор: Теодор Тодоров

---------

[1] – моментът, в който земеделецът прибира продукцията
[2] – моментът,в който земеделецът реализира или потребява продукцията

 

Илюстрация: Summer photo created by bedneyimages - www.freepik.com


Настоящото изложение има информативен и опознавателен характер. Изразява личното професионално мнение на авторите на сайта и не представлява конкретен съвет или консултация

Напиши коментар