Размисли относно работа на чужденец за българско дружество, с място на работа извън страната

гост-автор: Теодор Тодоров

Този материал не е точно материал, какъвто очаквате да срещнете тук. По-скоро спада в категорията “къс разказ с елементи на разсъждение”, но се надявам, че разсъжденията в него ще са Ви полезни. Събитията и разсъжденията са действителни, но обстоятелствата са леко украсени, както и са променени или спестени имената на участниците.

....Всичко започна преди известно време, когато клиент за счетоводно обслужване ни уведоми, че иска да сключи ТРУДОВ договор с Оботе Йовери от .... Ентебе. 

“Откъде?”
“От Ентебе.”
“Къде е това?”
“В Уганда, окръг Уакиро, на северния бряг на езерото Виктория.”
“Африка?!?”
“Африка.

Меко казано, бяхме шокирани. Бизнесът на клиента ни е в областта на разработването на софтуер. България се слави с таланти в това отношение, а той беше намерил Оботе Йовери и искаше да го докара у нас, за да сключи с него трудов договор.

“А, чакай сега! Няма да го карам у нас. Оттам ще си работи.”
Шокът стана два пъти по-голям. И докато бяхме в пост-шоково състояние, клиентът ни съвсем спокойно обясни, че г-н Йовери бил много талантлив програмист и за разлика от родните си колеги, не очаквал 5 цифрена нетна заплата, а около 1/5 от нея му се струвала като сбъднат сън (за страна с брутен годишен продукт на глава от населението от 900$, вероятно наистина е така), което пък идеално устройваше нашия клиент. Работата можел да върши и дистанционно, без изобщо да присъства у нас. И искаше от нас да му предложим вариант като как да оформи трудовия договор с него. Първата ни реакция беше, като едни истински счетоводители, да кажем “Не може трудов...”.
Само че клиентът ни, без да изчака да довършим, просто си излезе от офиса и тръгвайки си каза:
”Помислете как и чакам имейл”.
Такъв случай не бяхме имали. Досега. Ами сега...?!?

Поразровихме се. Потърсихме тук, там - практика няма. За да работи чужденец по трудов договор у нас, първо трябва да се подаде заявление в Агенция по заетостта, пред която да докажеш, че си положил усилия и не си намерил подходящо местно лице, което да е годно да свърши точно тази работа. Агенция по заетостта трябва да издаде разрешение за достъп на чужденеца до пазара на труда в България. Едва след това, чужденецът кандидатства за виза “Д” пред консулството на Република България в съответната страна за да получи разрешение за пребиваване с цел работа. В 7-дневен срок от действителното започване на работа на територията на страната, следва да се уведоми Инспекция по труда.

“Добре, знаем реда. Значи всичко е наред?”
“Глупости, нищо не е наред!”

Обоко, Оконго или както и там да се наричаше г-н Йовери, въобще нямаше да стъпи в България, камо ли да се стигне до издаване на разрешение за пребиваване с цел работа, че и уведомяване на ГИТ.
“И какво правим?”
“Не знам....”

В крайна сметка, предложихме на клиента си да сключи с Оботе Йовери договор за възлагане, с който да му възложи, а г-н Йовери да изпълни зададена работа. Един вид, граждански договор. Клиентът ни помисли известно време и заключи:
“Добре, тъкмо и осигуровки няма да има....”
“А, ще има.” – веднага отговорихме ние.
“Е как, нали няма да е трудов договор? То, май се отказах и от ТД, защото тези осигуровки май ще са за “Бог да прости!”, нито Оботе ще се пенсионира у нас, нито на борсата ще го пращам, нито болнични ще ползва у нас, а пък нещо по Здравна каса, съвсем.”
“Да, ама като възложител, дължиш осигуровки. Вярно, не в пълен размер, ама дължиш.”
“Тц! Не искам. Дайте друга идея”.

Горе-долу, това очаквахме. Веднага предложихме Оботе Йовери да си регистрира бизнес (да направи фирма) в Уганда и взаимоотношенията между нашия клиент и Оботе Йовери да станат делови, а не трудовоправни. Разбира се, препоръчахме на клиента юрист, да му състави договора, така че да не се налага да спорим за данък при източника и какво влиза или не влиза в понятието “техническа услуга”. Клиентът ни послуша и след около месец ни уведоми, че почва официално да работи с дружество “Лейк Виктория – Ентебе коудинг”, регистрирано по законодателството на Уганда. Договорът между дружествата им беше изготвен от български консултант и в него бяха описани най-подробно административните услуги, които Оботе Йовери ще извършва през “Лейк Виктория - Ентебе коудинг”, както и задължението за предоставяне и одобряване на time-sheetове и reports за свършената работа.

Също така, на няколко места из договора беше посочено, че услугите които “Лейк Виктория – Ентебе коудинг” ще извършва не включват никакви консултантски или маркетингови услуги. Но, даже и да не беше посочено, характерът на работа беше такъв, че почти изключваше консултации. Общо взето “колкото повече, толкова повече”, както казва Мечо Пух. В бъдеще можеше и да имаме ядове, но това си е риск на професията. Вдигнахме рамене и го приехме. Клиентът ни започна да работи с Оботе Йовери, а ние започнахме да му събираме репортите и тайм-шийтовете, да ги окомплектоваме заедно с инвойсите и ... с две думи да си вършим работата.

Казусът си намери решението по този начин за нашия клиент. Обаче ми се загнезди в главата. Нещо цялата картинка с осигуряване в България на чужденец, на който крака му никога няма да стъпи тук, не ми се връзваше. Една вечер, при едно от изключително редките ми напоследък посещения в София, се видяхме и пихме по бира с приятел, данъчен адвокат. Държа да отбележа, че моят приятел е данъчен адвокат, на когото вярвам безрезервно и за нещата, които ми е казвал, винаги се е оказвал прав. Пихме по бира, и са заговорихме за ... работа. Стана въпрос за осигуряване и той сподели, че според него, нает чужденец от български работодател/възложител, който въобще не влиза в страната, не дължи и грам осигуровка у нас.

Това си беше изцяло в десетката! Чел съм методологически указания от НАП, посещавал съм курсове и обучения по темата, е според всички тях – дължи. И тогава приятелят ми адвокат се позова на Кодекса на международното частно право (КМЧП). Аз съм икономист. По-лошо, счетоводител съм. Юридическата страна (правото) колкото и да имам досег с него, не съм го изучавал така, както го е изучавал един юрист. Обаче и аз поназнайвам малко. Та според това малко, правото урегулира обществени отношения. Затова и после тези отношения, след като се регламентират, вече се наричат правоотношения. Та, както ме запита приятелят ми адвокат:
“Къде възниква правоотношението?”
“В чужбина.”
“И кое право ще го регулира – нашето или чуждото?”
“Е, чуждото...”

“Точно това пише и в КМЧП. Евентуално, българско дружество в подобна ситуация, би имало задължение да спазва по-скоро чуждото трудово, че и осигурително законодателство (защото осигурителното следва трудовото), отколкото нашето.
Говорихме и за други неща. Допихме си бирата и после се разделихме по живо, по здраво. Ама в главата ми вече светеше една голяма лампа – приложимо право. Пак се зарових в казуса, но вече от чисто любопитство. Прочетох още малко, посъбрах си разсъжденията, попитах още няколко експерта и се оформиха няколко варианта, по които може да се оформи подобно отношение...............

 

Продължението..... скоро в ZnamKak.com

 

------------

Теодор Тодоров е магистър по Счетоводство и контрол. От 2000 г. работи в групата "Фикадекс-България" - специализирано счетоводно предприятие, обслужващо малки и средни предприятия, собственост предимно на чужденци. От 2010 г.изпълнява длъжността "Одитор".

Илюстрация: Background photo created by freepik - www.freepik.com


Настоящото изложение има информативен и опознавателен характер. Изразява личното професионално мнение на авторите на сайта и не представлява конкретен съвет или консултация

Напиши коментар