Основания за едностранно прекратяване на трудовия договор от работодателя

Малко ще бъдат работодателите, които ще имат достатъчно ресурси да задържат всички свои служители по време на пандемията от Covid-19. Никой не може да прави сметки при неработеща икономика, особено в сферата на хотелиерството, ресторантьорството, транспорта, услугите.

И докато в началото на кризата масово се коментираше ползването на платен и неплатен отпуск като средство за запазване на персонала,  сега все по-актуален става въпросът как  законосъобразно работодателят да прекрати едностранно трудовия договор с работника по време на извънредното положение.

Основанията, при наличието на които работодателят прекратява трудовия договор на работника или служителя с предизвестие, са регламентирани в Кодекса на труда – чл. 328. В таблицата сме посочили тези от тях, които отговарят на настоящата ситуация.

Основание по КТ Обяснителни бележки 222 ал. 1 КТ* 224 КТ* Закрила по чл. 333, ал. 1 КТ* Право на пълно обезщ. за безраб. 60%*
Чл. 328 ал.1 т. 2.при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата;
„Закриване на част от предприятието” е преустановяване на производствената и служебната дейност не на цялото, а на част от предприятието, т.е. на негово обособено звено (цех, отдел, служба или др.). Това звено е обособено в структурата на предприятието. Решението за закриване се взема от компетентния орган, съобразно реда, установен в закон, в друг нормативен акт, устройствени правила и др.

Съкращаване на щата” означава намаляване, премахване на отделни бройки от общата щатна численост на персонала на работодателя. Щатът или щатното разписание на работодателя, съответно промените в него, се утвърждават еднолично от работодателя или от определен от него
ДА ДА ДА ДА 
Чл. 328 ал.1 т. 3. при намаляване на обема на работата; “Намаляване на обема на работа” означава намаляване на производствената и служебната дейност на работодателя, като конкретната причина е без правно значение. Правно значение за законосъобразността на уволнението има действителното намаляване на обема (количеството на продукцията, обема на стокооборота, количеството на извършените услуги и др.), което обстоятелство подлежи на доказване от работодателя при оспорване на уволнението. При намален обем на работа, работодателят има право да прекрати трудовите договори на част от работниците и служителите, тъй като за осъществяване на „намалената” производствена или служебна дейност не му е необходим целият персонал, с който е осъществявал дейността си до този момент. ДА ДА ДА ДА
Чл. 328 ал. 1 т. 4 при спиране на работа за повече от 15 работни дни; „Спирането на работа”означава преустановяване на цялостната дейност на работодателя или на отделно негово поделение или обособено звено. Конкретната причина за спирането на работа е без правно значение. По време на спирането не се полага труд, т.е. работникът или служителят не изпълнява трудовите си задължения.
Необходимо е спирането на работата да е за срок повече от 15 работни дни.
При прекратяване на трудовия договор на това основание закрилата при уволнение по чл. 333, ал. 1 КТ не се прилага.
ДА ДА НЕ ДА
Чл. 328 ал. 1 т. 12 при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор Това основание за прекратяване на трудовия договор се прилага, когато е налице обективна невъзможност за изпълнение на трудовите задълженияна работника или служителя. Причините за обективната невъзможност могат да се дължат както на работника или служителя, така и на работодателя.
За да може работодателят да прекрати трудовия договор на това основание е необходимо да са налице такива причини, които правят обективно невъзможно изпълнението на трудовия договор. Това са такива причини, които не зависят от волята на страните по трудовото правоотношение.
НЕ ДА НЕ ДА

 

Правото на работодателя да прекрати трудовия договор с предизвестие означава, че той дължи предизвестие на работника или служителя. Продължителността на срока на предизвестието зависи от вида на сключения трудов договор (срочен или безсрочен).

Срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден на получаването му. Моментът на прекратяването е различен в зависимост от това дали работникът или служителят отработва целия срок на предизвестието или само част от него.

Има случаи, в които работодателят не може да отправи предизвестие до работника или служителя - по време на ползването на отпуск, независимо от вида на отпуска (платен годишен, неплатен, поради временна неработоспособност и т.н.) или в други случаи, в зависимост от статута на работника или служителя (майка на дете до 3-годишна възраст, трудоустроен и др.), без да е дадено предварително разрешение на инспекцията по труда

 Работодателят има право да прекрати трудовия договор и преди да изтече срокът на връченото предизвестие за прекратяване, при което дължи на работника или служителя обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието (чл. 220, ал. 1 КТ). Правото на работодателя да не спази срока на предизвестието не е обвързано със съгласието на работника или служителя, а със задължението му да заплати съответното обезщетение за неспазено предизвестие

 Съгласно чл. 128а, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), при прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят е длъжен да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването му.

 Работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя.

 Работодателят е длъжен да подаде уведомление до съответната ТД на НАП в седемдневен срок от прекратяването на трудовия договор.

*Чл. 222. (1) КТ При уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок.

*Чл. 224. (1) КТ При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност.

*Чл. 333.КТ  В случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5, 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай:
1. работничка или служителка, която е майка на дете до 3-годишна възраст;
2. трудоустроен работник или служител;
3. работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването;
4. работник или служител, който е започнал ползуването на разрешения му отпуск;
5. работник или служител, който е избран за представител на работниците и служителите по реда на чл. 7, ал. 2 и чл. 7а, за времето, докато има такова качество;
5а.работник или служител, който е избран за представител на работещите по безопасност и здраве при работа от общото събрание или от събранието на пълномощниците по реда на чл. 6, за времето, докато има такова качество;
6. работник или служител, който е член на специален орган за преговори, на европейски работнически съвет или на представителен орган в европейско търговско или кооперативно дружество, за времето, докато изпълнява функциите си.

Чл. 54а.КСО  Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които:
1.  имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта;
2.  не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168;
3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение) Паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа на заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен институт подадено по електронен път с квалифициран електронен подпис или с персонален идентификационен код в Националния осигурителен институт, или на хартиен носител в съответната дирекция "Бюро по труда"

*Чл. 54б.КСО  (1)  Дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица.

(2) Минималният и максималният дневен размер на обезщетението за безработица се определят ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.

(3) Безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, чл. 107, ал. 1, т. 1 - 4 и чл. 107а от Закона за държавния служител, чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, 7 и 9 от Закона за Държавна агенция "Разузнаване" и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.
 

Влез в ZnamKak.com и прочети повeче !

Пректратяване на трудовите договори

ТРЗ процедури

От НОИ и НАП

P.S. Не се вкопчвай в отчаянието! Вместо това мисли и използвай времето, за да подобряваш своите знания ! За да можеш когато всичко свърши - да бъдеш по-добър, защото ще си зареден с нови способности и ценни умения. А тогава те ще са ти нужни повече от всякога !


Настоящото изложение има информативен и опознавателен характер. Изразява личното професионално мнение на авторите на сайта и не представлява конкретен съвет или консултация

Напиши коментар