“Широко отворена врата” след промените в ЗС и ЗКПО в ДВ бр.92/2017 г.

гост-автор: Теодор Тодоров

В “Държавен вестник” брой 92 от 17.11.2017 г. бяха публикувани промени в ДОПК и едновременно с това бяха променени и ЗС, ЗКПО и ЗДДС. Вероятно вече сте ги прочели и в подробности знаете какво се променя. Настоящият коментар не е за това. Целта му е да покаже как законодателят, дали поради незнание, неразбиране на материята или напълно умишлено, широко отвори една голяма врата, за решение на проблеми като “сини” каси, “червени” каси, фиктивни материални запаси и ДА, задължения и вземания с изтекъл падеж.

 

Накратко, промените в трите данъчни закона се свеждат до следното:

1. Предприятия, които не са осъществявали дейност по смисъла на ЗС, се освобождават от задължението да публикуват в ТР финансовия си отчет.

2. Предприятия, които не са осъществявали дейност по смисъла на ЗС, не подават ГДД и отчет за дейността.

3.  Доброволна регистрацията по ЗДДС може да се извърши още при първоначалното вписване на дружеството в ТР с адвокатско пълномощно. / от 01.01.2019/. Отпада подаването на протокол за наличните активи.

 

Относно промените в ЗС и ЗКПО:

            Мотивите за тези промени са да се намалят административните разходи за визираните дружества. Въпросните дружествата не са освободени от задължение да изготвят финансов отчет. Те са освободени от задължение единствено да го публикуват и да подават ГДД.

Практически въпросните дружества няма и да изготвят отчет. Защо? Защото няма механизъм за контрол. Никой няма да изготвя нищо, ако не трябва да го показва някъде, нали? Да не е луд да плаща на счетоводител или сам да си попълва формички, като няма нужда нищо да публикува. До тук добре, част от счетоводителите остават без работа или се намалява обемът им на работа.

Не е обаче в това проблемът. Проблемът е, че в графа” Предприятия без дейност” съвсем умишлено ще попаднат и дружества, които имат зад гърба си доста нерешени проблеми като изброените в началото на настоящата статия. Просто дейността през тях ще спре.

По досегашния ред, задължението да публикуват отчети и да подават ГДД, ги караше да се замислят като как да решават въпросните си проблеми. Примерно:

1.  Едно задължение, за което са изтекли пет години след като е настъпила изискуемостта му, се облага за данъчни цели. Логично, нали никой не вярва, че ако едно задължение не е уредено и кредиторът не си го търси, все още е задължение? Такова задължение следва да се отпише в приходите. Приходът не е освободен от корпоративен данък и дружествата трябва да го платят. И те не го отписват. Затова се въведе механизмът от ЗКПО, при наличие на такива задължения, същите да се облагат. 

2. Фиктивни материални запаси , най-често явили се в резултат на нефактурирани продажби или по осчетоводени фиктивни фактури за намаляване на задълженията по ДДС.  За да се “изчистят” или трябва да се “продадат” или да се изпишат в разходите като брак. Неприятното е, че подобни действия водят след себе си и данъчни ефекти.

3. Дълготрайни активи, използвани за лично потребление от собственици / управители. Третирането им е аналогично на фиктивните МЗ.

4. Предоставени парични средства или аванси на “някого”, за които още при предоставянето се знае, че никога няма да бъдат върнати, също би следвало да се отпишат. Но отново се стига до някои данъчни хипотези, които пораждат данъчно облагане.

5. Решаването на проблема с големите счетоводни касови наличности предизвиква данъчно облагане.

 

В резултат на промените, всичко тези проблеми ще се решат, като с магическа пръчица. Как ще стане?

Елементарно - подобни дружества ще спрат да осъществяват дейност и ще се третират като неработещи. Вероятността едно дружество без дейност да бъде ревизирано, клони към нулата. За да е налице изпълнение на дефиницията по ЗС за неработещи дружества, следва да са изпълнени едновременно следните изисквания (§ 1., т.30 от ДР на ЗС):

а) през отчетния период не са извършвали сделки по чл. 1, ал. 1 от Търговския закон;

б) през отчетния период не са възникнали условия да бъде признат приход съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти;

в) не са осъществявали дейност, свързана с инвестиции, производство и/или продажба;

г) не са осъществявали покупка на стоки и услуги с цел получаване на доходи и печалби.

Дори и да не се изпълнят всички изисквания, по “целесъобразност” отговорният фактор за дружеството (собственик / управител / трето лице) може да реши, че то е неработещо. Така дружеството ще бъде освободено от задължение за публикуване на ГФО и подаване на ГДД и никой няма да знае какво се случва в него. Излиза и извън сферата на контрол.

Какво може да се случи с подобно дружество. Вариантите са два:

1.  Да остане завинаги без дейност. Всички проблеми остават “погребани” и ако някой, някога, по някакъв повод реши да се “рови” в историята на дружеството, вероятно всички давностни срокове ще са изтекли. А бизнесът ще продължи под формата на ново дружество.

2. Ако отговорният за дружеството фактор реши, че точно това дружество му е необходимо, е достатъчно в периодите, когато то е било без дейност и не се е отчитало, да се разпореди да се приложи СС-8. Това е стандартът за счетоводни грешки. Сумите, създаващи проблеми могат да бъдат коригирани към минал период, чрез неразпределената печалба / непокритата загуба. И ако този минал период е извън периода на давност, няма данъчно облагане. Получава се нещо като: “Пила котка мляко, облизала се.”

Честно ли е всичко това, към ония които са изрядни и гледат да си платят данъците? Животът не е честен, свиквайте. И дали пък подобни действия на законодателя не налагат мнението, че законът е врата в полето и само будалите минават през нея?

 

Относно промените в ЗДДС:

Промените не са част от “широко отворената врата”, но премахват определени “спирачки” и ще доведат до бъдещи проблеми при определена група лица.

Привлечени от идеята да минимизират данъците си, много чужденци се насочиха към България. Нормално е, нали навсякъде им разясняват, че у нас имаме най-ниските данъци в целия ЕС. Проблемът с тези хора обаче е, че много, ама много им се иска да не плащат нищо и да не го плащат никъде. В същото време се страхуват да “хитруват” в собствената си страна, а на България гледат като втора или трета територия, където може да се прави всичко. В главите им витаят хипотези, които до момента поне обсъждаха, преди да започнат да ги реализират и понякога слушат, като им се обясни защо не може да се случи точно така и си променяха намеренията, преди да е станало късно.

Примерно: Французин си създава дружество в България и го регистрира по ЗДДС. Започва да купува стоки от Франция през същото дружество и да ги продава пак във Франция. Като представи Български ДДС номер, френския контрагент не му начислява ДДС във Франция и той си продава на клиентите във Франция без да начислява ДДС.

Разбира се, хипотезата му е неприложима, но е пример за това, какви мисли се въртят в главите на една част от “чуждестранните бизнесмени”. Без да подценяваме интелекта на адвокатите, но на голяма част от тях, данъчните закони не са им силна страна. В момента въпросният французин спокойно може да се обърне към адвокат, примерно специалист по бракоразводни дела, който освен че ще му създаде дружество и ще му го регистрира по ДДС. Адвокатът ще си вземе хонорара и ще забрави за него. Французинът я се сети, я не се сети да потърси счетоводител в България и ако се сети, вероятността да е сътворил големи каши е значително голяма.

 

И така, промените са факт и ще влязат в сила от 01.01.2018 г. Честито на всички ни!

---------

Теодор Тодоров e одитор във FicadexBulgaria / Одит - консулт М ЕООД (www.ficadexbulgaria.com)

Илюстрация: Designed by Freepik


Настоящото изложение има информативен и опознавателен характер. Изразява личното професионално мнение на авторите на сайта и не представлява конкретен съвет или консултация

1 Коментари

  1. Avatar
    Милена Теодосиева 2017-11-24 08:54:54

    Благодаря!

Напиши коментар