“Досиета от Рая”: Финансовите министри от ЕС ще обсъдят тази седмица черен списък на юрисдикциите с преференциални данъчни режими (т.н. “офшорни зони” или “данъчен рай”)

Критериите за определяне на данъчен рай се различават значително между държавите от ЕС и някои от тях изобщо нямат подобни списъци в националните си законодателства.

В края на декември 2016 г. финансовият министър у нас утвърди списък на юрисдикции с преференциален данъчен режим по смисъла на § 1, т. 64 от допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане. В резултат на Заповед № ЗМФ-1303 от 21 декември 2016 г. на МФ, броят на офшорните зони съгласно българското законодателство беше редуциран до 26 територии.

Междувременно в резултат на двата големи международни скандала – този с „Панамските документи“ на правна кантора “Мосак Фонсека” от 2016 г. и на развихрящия се в момента скандал с т.н. “Досиета от Рая” на известната адвокатска кантора “Апълби” (Appleby), чиновниците в Брюксел стартираха инициатива по създавадне на общ черен списък на офшорните зони, който ще е валиден в цял ЕС.

В изпълнение но това, министрите на финансите на ЕС днес  (07.11.2017 г.)  обсъждат създаването на този списък.

 

Мерки за борба с избягването на данъци в ЕС

Страните от ЕС  планират от месеци постигане на споразумение за общ черен списък на юрисдикции с преференциален данъчен режим. Но решението да се включи темата в дневния ред на месечната среща е извънредно и се появи след публикуването през уикенда в няколко медии на така наречените “Досиета от Рая”, в които са споменати известни личности като английската кралица.

В резултат на по-ранни разкрития за широкомащабно избягване на данъци, като Панамските документи или изтичанията на информация за Люксембург, ЕС обсъди редица мерки за борба с избягването на данъци, една от тях е създаване на общ списък на данъчни убежища в целия ЕС, предназначен да обезсърчи пренасочването на печалбите към юрисдикции без данъци или с ниски данъци, като Панама или Бермудските острови.

Как е сега?

В момента всяка държава от ЕС има свой списък с юрисдикции, който се счита че нарушава сътрудничеството по данъчни въпроси. Критериите за определяне на юрисдикция с преференциален данъчен режим се различават значително между държавите-членки на ЕС. Предполага се, че един черен списък на ЕС би имал по-голяма тежест. Юрисдикциите, включени в списъка, биха могли да бъдат обект на санкции, ако не сътрудничат.

 

Какво се предвижда?

Все още няма подробности за вида на санкциите, които предстоят да бъдат обсъждани, въпреки че се очаква включването в планирания черен списък само по себе си да обезсърчи хората и компаниите да пренасочват доходи към съответната офшорна юрисдикция.

Обсъжда се предложеният черен списък на ЕС да се прилага само за страни извън ЕС. Също така държавите, които нямат корпоративен данък, няма да бъдат автоматично считани за данъчни юрисдикции с преференциален данъчен режим. Това е компромис, постигнат миналата година от финансовите министри на ЕС.

По въпросите на данъчното облагане с преки данъци ЕС може да взема решения само с единодушие на 28-те държави-членки, освен ако не бъдат стартирани извънредни процедури - вариант, който никога преди не е бил тестван, затова се очаква, че преговорите няма да са лесни и е възможно крайният резултат отново да не води до разрешаване на проблема.

Някои държави от ЕС остават скептични по отношение на черния списък, но срещу част от тях и в момента текат проверки за нелоялна данъчна конкуренция. По-малките държави в блока, като Люксембург, Малта и Ирландия, привличат фирми с по-ниски корпоративни данъци. Някои от тях са в процес на санкциониране за това, че в нарушение на правото на ЕС, създават условия мултинационалните компании да избегнат плащане на данъци в ЕС.

 

Каква е реакцията у нас?

За да се намали привлекателността на данъчните убежища, Брюксел също предложи създаването на публични регистри, които да покажат истинските собственици на дружества. Тази инициатива беше радушно приета от българското правителство. Народно събрание в момента обсъжда законопроекта за нов Закон за мерките срещу пране на пари, в който е предвидено и създаване на Регистър на действителните собственици.

 

В заключение, следва да се отбележи, че страните от ЕС отдавна обсъждат горните предложения, но все още не е постигнато съгласие по тях, например Карл Долан, директор на "Трансперънси интернешънъл" в ЕС., заяви, че Германия е „против нарастващата вълна на финансова прозрачност”.

Напиши коментар