Счетоводство-ръководство - говорим ли на един език ?

гост-автор:Теодор Тодоров

“Не знам за Вас, но в практиката си много рядко съм срещал ръководство, което да е особено обезпокоено, че отчета му не е изготвен съвсем според правилата на приложимите стандарти.”

Колеги, понякога имате ли чувството, че ръководството въобще не Ви разбира, когато му говорите за нещо чисто професионално? 

Опитвате се да обясните, че трябва да се подготвят първичните документи, че вземане трябва да се обезцени, че трябва да се приеме разумен срок на експлоатация на дълготрайните активи, че трябва да се възприеме политика на оценка на материалните запаси при потребление, че трябва да се направи пазарна оценка за някои активи, че Ви е нужна актюерска оценка на очакваните задълженията при пенсиониране след 5 години към днешна дата, че трябва да се избере база за разпределение на общопроизводствени разходи и тя трябва да отразява най-точно заетостта на производствените мощности, че.................

И ръководството Ви слуша уважително и Ви гледа с един такъв разбиращо добродушно строг поглед и така всичко му става ясно, че спирате да вярвате в израза “ясно като в мъгла” и сте убедени, че от утре всичко ще се уреди, така както сте препоръчали. 

Идва утре и ... нищо не се променя. Отново водите същия разговор и така до към в най-добрия случай средата на януари, когато ръководството Ви поръчва: ”Виж там, сметни колко данък ще трябва да плащаме.За част от проблемите Ви се намира решение, защото иначе дължимият данък скача понякога в пъти, за други получавате отговор “Както е по закона”, а трети - така и не се решават на този етап, който продължава вече има няма 5-10 години.

И когато към края на март подготвите финансовия отчет и Годишната данъчна декларация, ръководството отделя особено голямо внимание на Годишната данъчна декларация, а отчета го поглежда отгоре, колкото да се ориентира къде да го разпише. Понякога се вълнува колко му е печалбата, малко се стресира когато е на загуба, но пък при тези обстоятелства е очаквана и съвсем живо се интересува колко Корпоративен данък ще плаща, както и от текущите суми за осигуровки и ДДС. И какъв е пък тоя данък върху разходите и там за представителните цели? А, за ползването на колата и вилата..... Че нали говорихме и не трябваше ли да е по-малко? А,.....няколкото банкета с партньорите.....и семейната почивка в Давос......и други работи са в сметката. Ами, скубят ни яко и това е!

Не Ви познавам лично колеги, но съм не на 100%, а на 1 000% съм сигурен, че най-малко веднъж в кариерата си сте водили подобни разговори. Обаче, замисляли ли сте се за причините за подобни ситуации? Ето моите разсъждения по въпроса.

Основна причина е сливането на собственост с управление. Ако ръководството е назначено от собственика (а не е собственик на бизнеса), то от гледна точка на собствеността между Вас и ръководството няма разлика - все сте нает персонал. Следователно и двете страни сте заменими. В този случай, вероятността да останете неразбрани от ръководството по въпроси, касаещи финансовия отчет, клони към нулата. Всъщност, счетоводните стандарти имат за цел да обслужат точно целите на инвеститор/собственик и отчетите изготвени по тях, целят да осигурят информация която е нужна на него.

От друга страна, ръководството най-често бива стимулирано от собственика ако постигне определени резултати и информацията от отчета става от жизнено важен интерес за ръководството. Може да му осигури премии (материални придобивки, престиж, социално положение), но може и да е причина за загуба на работа. Ако собственост и ръководство са различни лица, то най-вероятно ръководство и счетоводство работят в синхрон, говорят на един и същ език и няма случаи (или са сведени до минимум) на неразбиране.

Ако обаче собственост и управление са едно и също лице, нещата съвсем не са толкова гладки. Като счетоводители сме обучавани в техникуми и университети по нашия ЗСч., който някога като го писаха през 1991 г., го взаимстваха от френския. И същия този ЗСч. пък е регламентиран за прилагане от ТЗ, явяващ се общ нормативен акт по отношения на специалния акт, и който някак си е копие на немския търговски кодекс. И за да е още по-“красиво”, работим с понятия и прилагаме счетоводни стандарти, които са съкратен препис на МСФО, които пък са пропити с англосаксонски дух и са във фундаментално противоречие с континенталния дух на законодателството ни. Някак си сме си подредили в главите и сме помирили всички заложени противоречия.

Освен това, обучението ни и практиката ни така са ни набили в главата всякаква терминология, че вече се чудим как може човек изобщо да живее (добре де, да прави бизнес) без да осъзнава, че дебитно салдо по с/ка 122 е много лошо нещо и, че разни неща в с/ки 499, 498 и 107 прикриват това-онова и не бива да стоят там неуредени дълго време, а освен това е много рисково да създаваме дъщерни дружества, защото като вземат да проверяват едното дружество, веднага ще стигнат до другото. И други подобни са ни в главите.

За разлика от нас, ръководството е малко по-просто устроено. Управлява собствения си бизнес, интересува се живо колко му струват ресурсите и колко заработва от продукта си. Грижи се да развива продукта си и да не изостава от конкуренцията. Следи парите да стигат и обича да ги харчи за себе си.

Добре де, не забравя и персонала, ама най-често по Коледа и Великден се сеща, а и премиите въобще не са сравними с неговото възнаграждение. И хич, ама хич не му пречи, ако има едни неуредени задължения, някакви разчети нахвърляни тук-таме или пък (О, Боже какво кощунство!) дебитно салдо по с/ка 122, стига в банковата сметка и в брой да има една добра сума пари. На каква стойност се оценява “добра сума”, зависи от разбиранията на конкретното ръководство.

Опитах се в шеговити краски да направя шарж и на двете страни, но в основата си нещата са си точно такива. Сега разбирате ли, че с ръководството не говорим на един и същи език? Целта на ръководството е “да върви” (разбирайте - да генерира пари) бизнеса. А колко от генерираните пари ще отдели за себе си е решение, което ръководството определя по свое усмотрение и никой друг, още повече негов наемник, няма право да “му гледа в чинийката.”.

Онова, за което основно сме обучавани, просто не му е нужно на ръководството. Познанията ни по МСФО/НСС губят тежест, защото не са му необходими, освен ако не потрябва да тегли кредит или за определени бизнес цели да си осигури и одит. Разбира се, може и по закон да подлежи на одит. Ценност придобиват познанията ни по търговски, данъчни, трудови и осигурителни въпроси. Особено ако са задълбочени и успеем да направим конструкция, която да му помогне да ограничи изтичането на пари от бизнеса и да не носи риск. Нещо като да хване риба, но без да се намокри.

Тогава може и да си заработим допълнителна премия извън Коледа и Великден. За съжаление, подобни случаи са ограничени. Такова нещо като “без риск” няма, а ако се върнем на сравнението с рибата, пословицата “Сухо дупе риба не яде” е много точна. Ценност придобиват уменията ни да се “оправяме” с държавната администрация и със всички служби и службички, които за щяло и не щяло прилагат, или се опитват, да прилагат закона, като понякога го тълкуват както им е изгодно и ни засипват с все повече и все повече изисквания. Разбираемо е, и те са хора и те се борят за ДМС на база на реализацията.

Ние обаче сме счетоводители, което понякога ми звучи като да е синоним на “магьосници”. Лично на мен, взе да ми омръзва от всякакви “магии”. Обучавани сме за нещо, за което ако се замислите, ще стигнете до еретичната мисъл, че няма смисъл. Обърках ли Ви? Ще се опитам да поясня.

Колко пъти в България сте виждали да се покупко-продава бизнес между независими, добре информирани и желаещи осъществяване на сделката лица? Не на вещи, права, услуги, а на бизнес като цяло. Като се замисля май имаше няколко случая, единия от които поглъщането на Хебросбанк и Биохимбанк от Булбанк. Наличието им обаче по-скоро са изключенията, които потвърждават правилото. Освен това, колко сделки и при какви обеми “минават” през фондовата ни борса? А имаме ли още такава или ... я има само на хартия?

Счетоводните ни стандарти и принципи са взети от стандарти, които са предназначени да дадат информация на хора, които купуват и продават бизнеси. Такива хора в България май няма. Тогава защо прилагаме всичките неща като текущо начисление, справедливи (пазарни) оценки, обезценки, временни разлики? На кого изобщо му е нужно цялото това разграничение от най-разумното – да си водим счетоводството, да си правим отчетите и да си плащаме корпоративните данъци на база движението на парите?

Да, да, световна практика е, но по света от който е тази практика няма начин да вземеш нещо и да не го платиш, освен с изрично разрешение, в рамките на до 6 месеца. При нас се изградиха империи, благодарение на това, че не плащат. Така де, неплатеното задължение си е чиста печалба. В България сме уникални!

Само при нас може да има дружество със запори от НАП, което да иска да кандидатства и за малко да придобие бизнесът с електроразпределението на 1/3 от територията на България. Или пък да контролира 90% от бизнесът с петролни продукти и да е на загуба в продължение на 10 години. Или я караме на принципа, колкото по-сложно, толкова по-добре. И ако нещо не е както трябва, винаги можем да го направим още по сложно, та накрая да се омотаем като коте в калчища и да трябва да се превръщаме в “магьосници”. Само че и магьосниците не са могли да се оправят с Авгиевите обори, докато Херкулес не се е сетил да пусне реката през тях и водата да отнесе цялата натрупана мръсотия. А и май вече е наложително вратата на гардероба да се отвори и от там да изпадат всички скелети на страхове и заблуди.

------------

Теодор Тодоров е магистър по Счетоводство и контрол. От 2000 г. работи в групата "Фикадекс-България" - специализирано счетоводно предприятие, обслужващо малки и средни предприятия, собственост предимно на чужденци. От 2010 г.изпълнява длъжността "Одитор".

Илюстрация: Business vector created by rawpixel.com - www.freepik.com


Настоящото изложение има информативен и опознавателен характер. Изразява личното професионално мнение на авторите на сайта и не представлява конкретен съвет или консултация

Напиши коментар