Счетоводство, основано на база на паричните плащания

гост автор:Теодор Тодоров

Счетоводството не е точна наука. Сещате ли се за един стар виц, в който на въпроса: “Колко прави 2+2?”, счетоводителят отговаря:” Трябва да проверя допълнително, но е между 3.25 и 4.50, като вероятно е малко по-малко от 4.10”?

Възниква въпросът защо се получава така?

Приложимите стандарти, български и международни, дават възможност различните бизнеси да възприемат различни счетоводни политики по отношение на едни и същи стопански събития. Освен това, използването на приблизителните оценки също засилва този ефект. Затова и е препоръчително счетоводителят да прилага здрав разум.

С цялото си уважение, ще си позволя да цитирам по памет много уважаваната от мен Валя Йорданова, която веднъж ни каза: “Първите 10 години от моя стаж смятах, че счетоводството е точна наука. През следващите 10 години разбрах, че не е. Счетоводството е приблизителни оценки и здрав разум”.

Тук обаче стигаме до следващото:

А какво се случва, когато здравият разум отсъства? А изобщо, може ли да отсъства здравият разум?

Отговорът е кратък: По целесъобразност – може.

Получава се така, че финансовият резултат, получен от счетоводството, е база за последващо изчисление на корпоративни данъци. Разбира се, че трябва да си плащаме данъците, но принципът на текущо начисляване ни задължава да признаваме като вземане и приход (и съответно да облагаме) различни суми, които не е много сигурно, че ще успеем да съберем. Разбира се, разполагаме с инструмента на обезценките и провизиите, но те не са признат за целите на данъчното облагане разход.

И се получава, че корпоративни данъци плащаме върху суми, които е възможно никога да не успеем да съберем.

И понеже всеки бизнес работи за да печели пари, едно парично плащане на данък върху подобни суми никак не му се нрави. И “по целесъобразност” се стига до неща като двойно счетоводство, различни “гимнастики” и изрази от рода:”Законът е врата в полето и само будалите минават през нея”.

Ако се замислим, ще стигнем до извода, че в счетоводния баланс нищо не е със сигурност такова, за каквото е представено. Оценките на всички пера са подвластни на всевъзможни политики и приблизителни оценки. Единственото, с известни условности, на което можем да разчитаме, че е това за което е представено, са парите.

С известни условности, защото ги има проблемите с “червените” и “сините” каси, както и случаи като с КТБ и ако банковата ни сметка е там, а ние не сме от “богопомазаните”, с възможности да правим цесии, просто сме загубили парите си. Освен това, предвиденият механизъм за събиране на задължения, на практика не работи.

Промяна в основата
И съвсем логично, предвид всичко написано по-горе, а и поради други подобни разсъждения, стигаме до извода, че ни е нужна фундаментална промяна в счетоводната отчетност.

Не ме разбирайте погрешно. Системата, такава каквато сме я изучавали, работи и с нея няма проблеми примерно във Великобритания, но там съществува правен механизъм, който гарантира инкасиране на едно вземане в рамките на 90 до 180 дни.

При нас подобен механизъм от 1989 година досега така и не заработи. Дори напротив – много бизнес “империи” възникнаха и се развиха на основата на неплащане на задълженията си. И лека-полека, стигаме до мисълта, че счетоводството трябва да отразява бизнеса през призмата, по която самият бизнес оценява себе си. По по-разумния начин, чрез движението на парите.

Промяна в дефинициите и някои нови понятия
Ще се наложи да вложим друг смисъл в основните понятия, които използваме – актив, пасив, приход, разход, капитал и печалба. И не толкова в самите понятия, колкото в разбирането си за контрол върху даден ресурс и момента на признаване на приходи и разходи.

В търговското право се използва понятието “патримониум на предприятието”. Най-общо дефиницията му е “Имущество на предприятие, разбирано като състав и функционална роля, материално въплъщение, актив”. Счетоводството представя имуществото на едно дружество от две гледни точки – неговото материално-веществено въплъщение и неговия източник. Прилагайки този подход към дефиницията за патримониум, би следвало да разглеждаме имуществото на бизнеса от една страна като активи, които контролираме, а от друга – по тяхната функционална роля.

Ако даден ресурс е част от патримониума на предприятието, то този ресурс е контролиран от предприятието. От друга страна следва да покажем неговата функционална предназначеност, чрез фонда от който сме го финансирали.

Настоящата дефиниция за актив е: “Ресурс, контролиран от предприятието в резултата на минало събитие, от чието използване се очаква да се черпи икономическа изгода и който може да се оцени.”

Тази дефиниция не следва да се променя.

Следва да се промени единствено смисълът на разбирането за контрол.

Контрол можем да имаме само върху ресурси, с които можем веднага и напълно да се разпоредим.

Напълното разпореждане обхваща и моментното осребряване на имуществото. Тъй като с едно вземане можем веднага да се разпоредим (цесираме), но не можем да го направим напълно, то ние нямаме контрол върху него и то не отговаря на новата ни дефиницията за актив.

Настоящата дефиниция за пасив е: “Настоящо задължение в резултат от минало събитие, при чието уреждане е вероятно да изтече икономическа изгода от предприятието и което може да се оцени”.

Ако не решим да уредим едно задължение и използваме всички възможни средства да отлагаме уреждането му, то ние имаме контрол върху него. Наличието на елемент на контрол от наша страна върху дадено събитие, изключва възможността то да бъде третирано като пасив т.е. в нашите нови понятия, понятието пасив следва да отпадне.

Така стигаме до момента, че вземането не се признава за актив, а задължението не се признава за пасив.

Презумпцията е: “Имам да взимам, ама дали ще събера парите....?” и “Имам задължение, ама ще има да ме чакат да платя....!”. Не се признават за разход/приход свързаните със задълженията/вземанията суми. Признаването на приход/разход става единствено при получаване/плащане на пари.

От своя страна, вземанията и задълженията са двете страни, съответно дебита и кредита на нещо, което ще наречем “Текуща сметка”.

Дебитното салдо по “Текуща сметка” означава, че вземанията ни са повече от задълженията или с думи прости - имаме да вземаме повече от колкото имаме да даване. Това за нас е “дефицит по текуща сметка” – имаме да събираме пари. От друга страна кредитното салдо по “Текуща сметка” означава, че задълженията ни са повече от вземанията т.е. имаме да даваме повече от колкото да събираме. Това за нас е “излишък по текуща сметка” – възползвали сме се и сме успели да си спестим парични плащания. Дали ще ги платим – зависи от много неща, включително и от нас самите.

Дефинициите на приход и разход също ще трябва да променим, както и момента в който ги признаваме за такива.

Дефинициите са: “Увеличение/намаление на икономическата изгода, свързано с увеличение/намаление на активи или намаление/поемане на пасиви, отделно от сделките със собствениците”. Може да се сведе до: “Постъпление/изтичане на парични средства от патримониума на предприятието, реализирано отделно от сделките със собственика.”

Сборът на стойността на “Капитал”, фонд “Основни средства” и фонд “Материални запаси” е размерът на нашия “Собствен капитал”. Всяко изменение в размерът му е ефект, състоящ се от финансов резултат (печалба или загуба които може да са само парична величина) и компонент свързан с промяна в цените на имуществото (преоценка или обезценка). Този втори компонент, следва да бъде докладван поотделно за фонд “Основни средства” и за фонд ”Материални запаси” поотделно.

Описание на процесите
Всяко дружество/бизнес започва своята дейност с известна сума пари. Това е първоначалният капитал. По ТЗ се нарича само “капитал”. По счетоводното законодателство се нарича “основен капитал”.
Дейността на дружеството е или в сферата на производството, или в сферата на търговията или в сферата на услугите. Производството може да се разглежда като модифицирана търговия.

Бизнес процесите преминават през процес на инвестиции в основни средства и плащания на разходи. След това се закупуват материали за да се произвежда продукция или се купува стока и накрая се продава продукта/стоката/услугата.

За отразяване на имуществото по функционален признак, следва да имаме най-малко два фонда – фонд “Основни средства” и фонд “Материални запаси”.

И нека формираме примерен сметкоплан, за да можем да “разиграем” стопанските операции. Ще използваме двуразрядни сметки, със забележката, че можем да си създадем и три или четири шифрови сметки или да използваме аналитични нива:

с/ка 10 – Капитал
с/ка 11 - Резерви
с/ка 12 – Финансов резултат
с/ка 15 – фонд “Основни средства”
с/ка 16 – фонд “Материални запаси”
с/ка 20– Дълготрайни активи
с/ка 24 – Амортизация
с/ка 25 Обезценка
с/ка 30 – Материални запаси
с/ка 40 – Задължения
с/ка 41 –  Вземания
с/ка 50 – Парични средства на разположение
с/ка 51 – Парични фондове и резерви
с/ка 60 – Разходи
с/ка 61–  Производство
с/ка 70 Приходи
с/ка 80 – Текуща сметка


Примерни операции

За започване на дейността 

Дт с/ка 50 Парични средства на разположение / Кт с/ка 10 Капитал  - Сума на внесения записан капитал

За инвестиции в ДА или МЗ 

Дт с/ка 20 Дълготрайни активи /Кт с/ка 15 фонд “Основни средства” -При всяко придобиване на ДА
Дт с/ка 30 Материални запаси /Кт с/ка 16 фонд “Материални запаси” -При всяко придобиване на МЗ
Дт с/ка 80 Текуща сметка /Кт с/ка 40 Задължения -Ако плащането е разсрочено
Дт с/ка 40 Задължения/Кт с/ка 80 Текуща сметка -В момента на плащане, ако преди това е било разсрочено.
Дт с/ка 60 Разходи/Кт с/ка 50 Парични средства на разположение -В момента на плащането

 

За начисление на амортизации и обезценки 

Дт с/ка 60 Разходи /Кт с/ка  24(25) Амортизация-  Пренасяне на с-ст на ДА в с-ст на продукт

 

За отнасяне на амортизацията, която ще се калкулира в себестойността на продукта 

 Дт с/ка 61 Производство / Кт с/ка  60 Разходи

 

За разходи за МЗ за производство 
Дт с/ка 60 Разходи /Кт с/ка  30 Материални запаси
Дт с/ка 61 Производство /Кт с/ка 60 Разходи

За всякакви платени разходи за дейността 
Дт с/ка 60 Разходи /Кт с/ка  50 Парични средства на разположение- В момента на плащането

За калкулиране на с-ст на продукт 
Дт с/ка 30 Материални запаси / Кт с/ка  61 Производство - В края на периода

За отписване с-ст на продукт/стока 
Дт с/ка 16 фонд “Материални запаси”/ Кт с/ка 30 Материални запаси

За отписване на с-ст на ДА 
Дт с/ка 24 Амортизация /Кт с/ка  20 Дълготрайни активи 
Дт с/ка 15 фонд “Основни средства” /Кт с/ка 20 Дълготрайни активи 

За отчитане на приход от стока, продукт, услуга 
Дт с/ка 50 Парични средства на разположение / Кт с/ка 70 Приходи 

За отразяване на вземане по текуща сметка 
Дт с/ка 41 Вземания /Кт с/ка 80 Текуща сметка

За отразяване на задължение по текуща сметка 
Дт с/ка 80 Текуща сметка /Кт с/ка 40 Задължения

При инкасиране на вземане 
Дт с/ка 50 Парични средства на разположение / Кт с/ка 70 Приходи
Дт с/ка 80 Текуща сметка /Кт с/ка 41 Вземания

За плащане на задължение 
Дт с/ка 60 Разходи /Кт с/ка 50 Парични средства на разположение
Дт с/ка 40 Задължения /Кт с/ка 80 Текуща сметка

В края на периода 
Дт с/ка 12 Финансов резултат /Кт с/ка 60 Разходи
Дт с/ка 70 Приходи /Кт с/ка 12  Финансов резултат

При приключване на периода, следва да се изравни размера на балансовата с-ст на ДА с размера на фонд “Основни средства”, както и балансовата с-ст на МЗ с размера на фонд “Материални запаси”.

Равнение на фонд “Основни средства” 
Дт с/ка 15 фонд “Основни средства”/ Кт с/ка 12 Финансов резултат -С разликата между балансова с-ст на ДА и фонда, ако балансовата с-ст на ДА е по-малка от с-ст на фонд “Основни средства”

Дт с/ка 12 Финансов резултат/ Кт с/ка 15 фонд “Основни средства” -С разликата между балансова с-ст на ДА и фонда, ако балансовата с-ст на ДА е по-голяма от с-ст на фонд “Основни средства”
Равнение на фонд “Материални запаси” 

Дт с/ка 16 фонд “Материални запаси” /Кт с/ка 12 Финансов резултат С разликата между балансова с-ст на МЗ и фонда, ако балансовата с-ст на МЗ е по-малка от с-ст на фонд “Материални запаси”

Дт с/ка 12 Финансов резултат/ Кт с/ка 16 фонд “Материални запаси” С разликата между балансова с-ст на МЗ и фонда, ако балансовата с-ст на МЗ е по-голяма от с-ст на фонд “Материални запаси”

Равненията ни дават възможност да елиминираме от финансовия резултат за периода всички приходи и разходи, които не са парични. Сборът на финансовия резултат, който сме получили след корекциите, и “Капитала” трябва да равни на балансовата стойност на паричните средства към датата на отчета. Вече може да свикаме общо събрание и да дадем на собственика на бизнеса възможността да реши какво да прави със спечелените пари.

Съгласно ТЗ в някои случаи част от печалбата следва да се задели във резервен фонд. Би трябвало да направим:

Дт с/ка 12 Финансов резултат /Кт с/ка 11 Резерви- Със сумата на отделените във фонда средства
Дт с/ка 51 Парични фондове и резерви /Кт с/ка 50 Парични средства на разположение- Със сумата на отделените във фонда средства
Ако собственикът реши да ги остави в бизнеса, би следвало да формираме инвестиционен и резервен фонд, в който да ги отнесем.

Ако собственикът реши да вземе печалбата като дивидент:

Дт с/ка 12 Финансов резултат/Кт с/ка 50 Парични средства на разположение- При изплащане на дивидента.

Ако реши да се увеличи капитала:

Дт с/ка 12 Финансов резултат/Кт с/ка 10 Капитал -Със сумата на отделените във фонда средства

Така или иначе, след решението на ОС, размерът на паричните средства на разположение би трябвало да отговаря на размера на капитала.

По интересен е случаят, при който дружеството завършва на загуба. Това означава, че има загубени пари. Фактически, точно в този случай, придобиват смисъл всички членове от ТЗ, които изискват загубата да бъде покрита с допълнителни вноски, за сметка на фонд “Резервен”, за сметка на неразпределени печалби или чрез увеличение на капитала и дори да бъде свикано ОС, когато загубите достигнат размер на ¼ от капитала. Така или иначе, със загубата трябва да се направи нещо. Защото освен покриването “на хартия” в капиталовата секция, трябва да се появят и налични пари в актива на баланса, с които да бъде покрита.

Отчети

Финансовите отчетите няма да се различават особено от отчетите, изготвяни при прилагане на познатото ни финансово счетоводство. Отново ще имаме баланс, но в “пасивната” част ще се намира единствено секцията на собствения капитал, състояща се основно от Капитал, фонд “ОС”, фонд “МЗ”, както и от фондовете които по закон или решение на ОС сме задължени да направим. ОПР може да е същото, както и до сега. Отчет за паричните потоци не би бил необходим. Той би препокрил информацията от ОПР.

Следва да се добави още един отчет – отчет за текуща сметка.

Отчет за текуща сметка
Текущата сметка не е нищо друго, освен представяне на глобалното състояние на разчетите на дружеството към даден момент. Както писахме по-горе, дефицит по текуща сметка означава, че има да вземаме повече от колкото има да даваме и това спокойно може да се приеме като показател за лошо управление на разчетите или за почтеност от страна на ръководството. Във всеки случай означава, че ръководството е допуснало от предприятието да изтекат пари към контрагентите му, а това може би е влошило финансовото му състояние. Ако искаме да постигнем финансова стабилност трябва да управляваме паричния поток, и би следвало да се стремим към своевременно разплащане и малък излишък по текущата сметка. За да може да се анализира по-добре състоянието на дружеството и да се вземат обосновани решения за бизнеса, потребителите биха имали нужда от отчет, представляващ в “разгърната” форма текущата сметка, с групиране на вземанията и задълженията по срока на тяхната изискуемост. Полезна би била примерно информацията за разчетите с падеж до и над една година.

 

Равнение между традиционното финансово счетоводство и счетоводството, основано на движението на парите:
Ако вземем отчета по текущата сметка и го поставим в Баланса си, като едновременно с това признаем дефицита за печалба или излишъка за загуба и едновременно с това признаем фонд “ОС” и фонд “МЗ” за печалба, ще направим равнение между финансовия резултат и финансовата позиция на предприятието получени от прилагането на паричните плащания до получените при прилагането на текущото финансово счетоводство.

Заключение: 
Това е примерна организация на счетоводното отчитане, основано на движението на паричните потоци. Маркира някои основни разлики с традиционно наложеното у нас финансово счетоводство и не претендира за изчерпателност. Авторът не ангажира никого професионално или лично със своето мнение. В същото време счита, че по този начин, счетоводната отчетност може да се приближи повече до разбирането и целите на бизнеса – печалбата на пари и да придобие по-добра практическа насоченост.

-------

Теодор Тодоров e одитор във FicadexBulgaria / Одит - консулт М ЕООД (www.ficadexbulgaria.com)

 Илюстрация: Designed by Freepik


Настоящото изложение има информативен и опознавателен характер. Изразява личното професионално мнение на авторите на сайта и не представлява конкретен съвет или консултация

Напиши коментар