Счетоводните наличности на материални запаси

гост-автор: Теодор Тодоров

Година след инициативата на НАП да изпраща “поздравителни” писма до дружества, чиито касови наличности бяха преценени като големи, от администрацията на Приходната агенция  подеха нова инициатива. Този път инициативата е свързана с наличностите от материалните запаси на дружествата - (виж текста ТУК)

Става въпрос за несъответствие между реалните наличности от материални запаси и счетоводното им отражение.

I. Предпоставка за възникването на проблема

Както и при проблема с касовите наличности, основната предпоставка за възникването на настоящия проблем е наблюдаваната у нас липса на разделение между собственост и управление. Масовата практика е когато някой започне бизнес, той да застава начело на управлението му. Това е нормално, предвид ограничените предпоставки за поява и развитие за професионални инвеститори и професионални мениджъри у нас. Като цяло, практиката хората с идеи да търсят инвеститори за да ги убедят в потенциала на идеите си или инвеститори да търсят хора с идеи и да инвестират в тях, у нас на практика не съществува. 

Обикновено там, където собствеността е отделена от управлението, подобен проблем най-често отсъства.
Допълнителна предпоставка се крие в начина на организация и функциониране на счетоводната система. Особеното е, че ако нещо някъде в нея се манипулира, то неизбежно рефлектира и се проявява другаде.

II. За какво всъщност става въпрос?

Става въпрос, че счетоводно се отчитат материални запаси (най вече стоки, но и материали) на стойност различна от стойността на реалните им наличности. Като проблемът не е, че е “объркана” стойността, а се отчитат като налични количества МЗ (най-вече стоки), които в действителност липсват. Понякога разликите между фактически наличности и счетоводни данни за наличности могат да са особено фрапантни.

III. Причини за появата на проблема.

Проблемът може да бъде открит най-често при регистрираните по ЗДДС лица, но и нерегистрираните не са “имунизирани” срещу него. Започва се с желанието да не се отчете официално приход, но не се спазва принципа, че разходите и приходите вървят “ръка за ръка” и се осчетоводяват покупки на стоки и материали, които в последствие се реализират “без документи”. В най-простия случай, след като се направи покупка на дадена стока, същата се продава в брой, но продажбата не се документира и съответно не намира счетоводно отражение.

Дефакто бизнесът “върви”, реализира се оборот и печалба, които обаче са скрити и по този начин за тях не се плащат данъци.
При регистрираните по ДДС дружества, към желанието за по-нисък корпоративен данък се добавя и желанието да се “балансира” плащането на ДДС. Това на практика означава ДДС на държавата да не се плаща или да се плаща някаква минимална сума, примерно около 100 лв. на месец. Сумата е съвсем примерна. Понякога бюджета се балансира така, че месечното плащане за ДДС към държавата се свежда до около и по-малко от един лев.

Разбира се, никой не иска да излиза на възстановяване (т.е. държавата да му връща ДДС), защото подобна процедура най-често е предхождана от проверка или ревизия. За търговците регулиращи плащанията е ясно, че имат моментна изгода. Но как “стимулират” клиентите си да участват?

Отговорът е: с отстъпка от цената. Примерно: “Стоката я продавам за 120 лв. с ДДС, ама ако не искаш фактура, ще си разделим 50:50 ДДС-то и цената за тебе ще стане 110 лв.”. За крайния потребител звучи, а и си е перфектно отвсякъде. За търговец, който купува за да препродава, независимо в същия или преработен вид, може и да звучи добре. Ако вече има или е осъзнал проблема с прекалените счетоводни наличности и се стреми хем да му “върви” бизнеса, хем да “поразчисти” счетоводните натрупвания на стоки/материали.

Към причините може да се добавят и нелегалните стоки. Има стоки, за които има търсене, но не могат да бъдат доставени официално.

Искате ли пример? Когато пушех, любимата ми марка цигари бяха “Пал Мал”. Само, че “Булгартабак” не ги произвежда, а определени кръгове се грижат “Булгартабак” да няма конкуренти и официалния внос е ограничен или въобще спрян. Единственият начин да пуша “Пал Мал” беше да ги намирам нелегално. Ако съм търговец и искам да ги продавам официално (не винаги става неофициално!) на такива като мен, поне за да мога да изписвам някаква стойност срещу продажбата им (защото иначе данъкът ми ще е върху цялата продажна стойност, а не върху печалбата) ще трябва да се постарая да си намеря фактури. Обаче доставчиците могат да ми фактурират официално примерно сапун и паста за зъби. А търсене на “Пал Мал” има и може да се реализира надценката в пъти, а не в проценти.

Е, какво да правя?

Докато мога купувам сапун и паста за зъби, а продавам “Пал Мал”. И го правя докато има търсене или докато не вземат да ми проверяват движението на стоките, ама тогава пък токов удар разруши хард диска на сървъра, а наводнение направи фактурите нечетливи, абе инциденти се случват постоянно. И мога единствено да стъпя на някакъв инвентаризационен опис, в който има сапун и паста за зъби, но няма “Пал Мал”. Търсенето на “Пал Мал” спада, разбутвам последните реални наличности доколкото мога неофициално. По официалните продажби от счетоводството нищо не могат да изпишат и си оставам със сапуните и пастите за зъби.  

IV. Счетоводно решение на проблема.

Счетоводните решения на проблема, почти всички, са свързани с плащане на ДДС върху стойността на стоките. И понеже счетоводителите не сме хората, които имат правомощията да решат дали клиент/работодател ще плати нещо, няма и счетоводно решение.

Онова, което всъщност НАП предлагат в имейла си е следното: ”Подозираме, че счетоводно имате повече материални запаси, отколкото са в действителност, и сме готови да го проверим. Ако смятате, че сме прави, значи имате грешки в отчетите си. Приложете чл.126 от ЗДДС – подайте си на ново данните за месеца/месеците с доначислено ДДС и чл.75 (3) от ЗКПО уведомете ни, че имате грешка в декларирани данни и ни дайте новите данни, съответно с по-висок КД. Ако не предприемете мерки, ние и сами можем да се задействаме”.

За проблема с фиктивните МЗ съществуват и несчетоводни решения, но са свързани с време, “смелост”, “гимнастики” и действия извън закона. Съответно, могат да породят неприятности с НК. Ако някой има желание за подобни емоции, този материал може да му “навее” определени размисли.

Като счетоводители ( не познавам счетоводител, който да не иска счетоводството му да съответства на реалностите), би трябвало да приветстваме подобна инициатива на НАП. В имейлите си обаче пропускат нещо съществено. В категорията на материалните запаси освен стоки (,които вероятно са целта на НАП) се включват още материали, готова продукция, незавършено производство. В определени и не толкова изключителни случаи, е нормално сумите по тези пера да надвишават приходите от дейността. Та, може да се окаже, че критериите използвани във филтъра на НАП не са съвсем прецизни.
 

------------

Теодор Тодоров е магистър по Счетоводство и контрол. От 2000 г. работи в групата "Фикадекс-България" - специализирано счетоводно предприятие, обслужващо малки и средни предприятия, собственост предимно на чужденци. От 2010 г.изпълнява длъжността "Одитор".

ИлюстрацияDesigned by Nikitabuida


Настоящото изложение има информативен и опознавателен характер. Изразява личното професионално мнение на авторите на сайта и не представлява конкретен съвет или консултация

2 Коментари

  1. Avatar
    Костадинов 2019-02-14 13:05:45

    Когато става въпрос за стоки, по мое мнение, НАП са приели за подозрително голяма наличността им към 31.12.2017г., ако тя превишава 30% от приходите от продажби за годината.
    Наистина такава наличност е доста висока, но тя зависи както от стойността /размера, обема .../ на продажбите, така и от вида на продаваната стока. Например магазин за продажба на авточасти може да поддържа голяма наличност на стоки заради изключителното разнообразие на марки и модели автомобили.

  2. Avatar
    Петрова 2018-12-22 20:17:08

    Като незавършено производство например може да стои цяла сграда, за която няма акт 16, но се строи за продажба и има извършени продажби на груб строеж. Отделен е въпроса дали правилно е осчетоводена там или не трябва да е в смвтка Разходи за придобиване на ДМА. :)

Напиши коментар