Становище на Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители относно запорите

Предната седмица публикувахме становището на адвокат Бистра Коева относно запорите. Днес публикуваме обещаното становище на Съвета на Камарата на Частните съдебни изпълнители относно изчисляването на запорите, дадено в отговор на запитване на  Акаунтинг нюз.

Надяваме се ,че с няколкото публикации на тази тема успяхме да дадем яснота и да представим информация  относно правилното изчисляване на запорите. Защото когато става въпрос за пари, всяка една грешка от неправилно изчисление или разбиране е твърде неприятна;

 

Уважаема г-жо Иванова,

Във връзка с Вашето запитване, с настоящото Ви представям становището на Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители по поставения в писмото Ви въпрос, като моля да имате предвид, че тъй като не разполагаме с правомощия за тълкуване на закона, то представлява само правно обосновано мнение.

 

Становище на Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители

Съгласно чл. 446, ал.1 ГПК, ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или друго възнаграждение за труд, чийто размер е над минималната работна заплата, може да се удържа само съответна дробна част от предназначената за длъжника сума, съобразно т. 1, т. 2 и т. 3 на цитираната разпоредба.

За правилното изчисляване на удръжката по запора, първо трябва да се определи нетното месечно възнаграждение – сумата, която лицето следва да получи, след като се приспаднат дължимите върху брутното месечно възнаграждение данъци и задължителни осигурителни вноски – чл. 466, ал.2 ГПК. Ако нетното трудово възнаграждение /НТВ/ е в размер над минималната работна заплата /МРЗ/, от него се удържа съответната дробна част по горните правила, стига удържаната сума да не нарушава несеквестируемия доход – минималната работна заплата. Ако така изчислената дробна част нарушава тази несеквестируемост, то следва да се удържи толкова от дробната част, че да не се засегне този доход.

Предлагаме на вниманието Ви пример с две хипотези при минимална работна заплата от 460 лв.:

1. Ако нетното възнаграждение на лицето е 855 лв. и това лице е без деца, които издържа, от него, по правилото на чл. 446, ал. 1, т. 1 ГПК, следва да се удържи една трета, а именно – 285 лв. Вижда се, че след удръжката осъденото лице разполага със сумата от 570 лв., която надвишава минималната работна заплата.
 
2. Ако нетното възнаграждение на лицето е 555 лв. и това лице е без деца, които издържа, от него, по правилото на чл. 446, ал. 1, т. 1 ГПК, следва да се удържи една трета, а именно – 185 лв. Но ако се удържи тази сума, тогава осъденото лице би разполагало със сумата от 370 лв., което би нарушило несеквестируемата част от неговото възнаграждение – 460 лв. За да бъде избегнато това нарушение, от определената по общото правило месечна удръжка следва да се удържи такава част, която няма да засегне несеквестируемостта на дохода на лицето. Тоест, в посочения пример, от нетното възнаграждение – 555 лв. следва да се удържи сумата от 95 лв., като по този начин запорът се изпълнява, но не се засяга несеквестируемата част от дохода на лицето в размер на 460 лв.

От общото правило, включително и посочените примери, има изключение. Съгласно чл. 446, ал. 3 ГПК, ограниченията по ал. 1 не се отнасят до задължения за издръжка. В тези случаи присъдената сума за издръжка се удържа изцяло, а удръжките по ал. 1 за другите задължения на осъдения и за задължения за издръжка за минало време, се правят върху остатъка от всичките му доходи по правилата на ал. 1. От това следва, че при наложен запор върху възнаграждение за труд за задължение за издръжка, присъдената сума се удържа изцяло, без значение дали след удръжката за осъденото лице остава разполагаема сума под минималната работна заплата.

За повече яснота ще допълним първата хипотеза от настоящото изложение с още едно обстоятелство, а именно – задължение за издръжка:

Ако нетното възнаграждение на лицето е 855 лв. и това лице е без деца, които издържа, но върху неговото възнаграждение за труд са наложени два запора, единият от които е за задължение за издръжка в размер на 204 лв., първо се удържа изцяло дължимата издръжка, след което остава сумата от 651 лв. За изпълнение на другия запор от нея по общото правило на ал.1 следва да се удържи една трета – 217 лв., което би довело до нарушаване на несквестируемостта на дохода на лицето, защото по този начин то би разполагало със сумата от 434 лв., т.е. под минималната работна заплата. За да се избегне това нарушение, следва да се удържи част от така определената сума, а именно – 191 лв.

                                                                     

С уважение,

Анелия Главанова – адм. секретар, Камара на частните съдебни изпълнители


Настоящото изложение има информативен и опознавателен характер. Изразява личното професионално мнение на авторите на сайта и не представлява конкретен съвет или консултация

1 Коментари

  1. Avatar
    мариян димитров курташев 2018-03-08 12:43:15

    Доволен съм от разискванията.Желая някой да ми посочи точната сума,която трябва да ми се запорира.Нетното ми възнаграждение е в размер на 581.00 лева,нямам деца под 18 години.

Напиши коментар