Промени в осигуряването през 2018 г.

автор: Ваня Иванова

В ДВ брой: 99, от дата 12.12.2017 г. е обнародван Законът за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2018 г. В Преходните и заключителните разпоредби са направени промени в Кодекса за социално осигуряване и Кодекса на труда.

Кои са по - съществените промени в осигуряването през 2018 г., които предстоят:

 

Относно осигуровките

  • Увеличава се размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” с един процентен пункт
Увеличава се размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” с един процентен пункт  и става– 19,8 на сто за родените преди 1 януари 1960 г., при съотношение – 11,02 за сметка на работодателя и 8,78 за сметка на работника, и 14,8 на сто за лицата, родени след 31 декември 1959 г., съответно при съотношение 8,22/6,58  
 
Чл. 6 ал. 1  т. 4. осигурителната вноска за фонд "Пенсии" се увеличава, както следва:
б) от 1 януари 2018 г. - с 1 процентен пункт, от който 0,56 за сметка на осигурителя и 0,44 за сметка на осигуреното лице;/ прието още в ДВ бр.61 от 2015/
 
 
  • Запазва се размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ – 60,8 на сто за родените преди 1 януари 1960 г., и 55,8 на сто за лицата, родени след 31 декември 1959 г. /лицата по чл. 69 са военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и от държавните служители - по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /

 

  • Няма промяна на съотношенията между работодател и работник за останалите осигурителни рискове, като те остават съответно 60 към 40 на сто.

За 2018 г. техните размери остават, както следва

фонд „Общо заболяване и майчинство” – 3,5 на сто;

фонд „Безработица” – 1,0 на сто;

фонд „Трудова злополука и професионална болест”- диференцирано от 0,4 до 1,1 на сто за сметка на работодателя.

ДЗПО в УПФ - 5 на сто в съотношение 2,8 за сметка на работодателя на 2,2 за сметка на работника

ДЗПО в  ППФ 12 на сто- за лицата, работещи при условията на I категория труд и 7 на сто - за лицата, работещи при условията на II категория труд

 

  • Относно осигурителните вноски на морските лица

Размерите на осигурителните вноски за фонд „Пенсии“ за морските лица, установени в чл. 4а, ал. 3 от КСО, както и поредността на доходите, върху които се внасят осигурителни вноски за тях при осигуряване на повече от едно основание, установена в чл. 4а, ал. 6 от КСО, са  уеднаквени с тези за лицата по чл. 4 от КСО.  Досега  според действащата разпоредба на чл. 4а, ал. 3, т. 1 и 2 от КСО вноската за фонд „Пенсии“ за морските лица беше с 1 процентен пункт по-ниска. Така с увеличаването на фонд Пенсии с 1% от догодина тази вноска ще бъде по-висока с 2 процентни пункта от досегашния размер.

 Поредността на доходите, установена в чл. 4а, ал. 6 по отношение на морските лица, се синхронизира с тази по чл. 6, ал. 11 от КСО.

 

  • За 2018 г. не са договорени минимални осигурителни прагове(МОП). При административно увеличение на МОП с 3,9 на сто и планираното увеличение на минималната работна заплата с 10,9 на сто, средното увеличение на МОП през 2018 г. е около 6,8 на сто - Приложение 1

 

  • Определя се минимален месечен осигурителен доход на самоосигуряващите се лица в размер на 510 лв.Отпада диференцираният размер на минималния осигурителен доход в зависимост от облагаемия им доход като самоосигуряващи се лица

 

  • Увеличава се минималният осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводители от 300 лв. на на 350 лв. /в проекта беше предложено 480/

 

  • Запазва се размерът на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица – 2 600 лв.;

 

  • Определя се размерът на осигурителната вноска за фонд "Трудова злополука и професионална болест" по групи основни икономически дейности за 2018г. съгласно Приложение № 2.

 

  • За 2018 г. не се правят вноски за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите”. Максималният размер на гарантираните вземания е 1 300 лв.

 

Относно обезщетенията:

 

Обезщетения за безработица

  • Определя се минимален дневен размер на обезщетението за безработица 9 лв. / Досега беше 7,20/ Въвежда се дневен максимален  размер на 74,29 лв

 

  • Променят се изискванията за право на парично обезщетение за безработица (ПОБ) – внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца от последните 18 месеца;

Нов текст

В чл. 54а, ал. 1:

а)в основния текст думите „9 месеца през последните 15“ се заменят с „12 месеца през последните 18“;

Стар текст

Чл. 54а.Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които:

……

 

  • Променят се изискванията за продължителността на осигурителния стаж, по време на който лицата са били осигурени за безработица за времето след 31 декември 2001 г., при изплащане на ПОБ;

Нов текст

Осигурителен стаж с осигуряване за безработица за времето след 31.12.2001 г.

(години)

Срок на изплащане на обезщетението

(месеци)

до 3 години

4

от 3 година и 1 ден до 7 години

6

от 7 години и 1 ден до 11 години

8

от 11 години и 1 ден до 15 години

10

над 15 години

12

 

 

Стар текст

Осигурителен стаж с осигуряване за безработица за времето след 31.12.2001 г.

(години)

Срок на изплащане на обезщетението

(месеци)

до 3

4

от 3 до 6

6

от от 6 до 9

8

от 9 до 12

10

над 12

12

 
 
  • В изброяването по чл. 54б, ал. 3 от КСО на основания за прекратяване на осигуряването по Кодекса на труда, по Закона за държавния служител и по други специални закони, при които паричното обезщетение за безработица се изплаща за срок 4 месеца и е в минимален размер, се допълва чл. 331 от КТ и аналогичният му чл. 107а от ЗДСл.
От мотивите за промяна: Прекратяването на правоотношенията на посочените основания е при предложено от работодателя/органа по назначаването обезщетение, прието от осигуреното лице. Ето защо в тези случаи се касае за прекратяване на правоотношението със съгласието на лицето. Предвид това, че понастоящем тези норми не са включени сред изричното изброяване на основания за прекратяване на трудов договор и служебно правоотношение в чл. 54б, ал. 3 от КСО, условията на посочената разпоредба не се прилагат за тях

В чл. 54б:

в) в ал. 3 думите „чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326 и 330 от Кодекса на труда“ се заменят с „чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда“ и думите „чл. 105 и 107, ал. 1, т. 1-4 от Закона за държавния служител“ се заменят с
чл. 105, чл. 107, ал. 1, т. 1-4 и чл. 107а от Закона за държавния служител“.

 

 

  • Запазва се периодът, от който се изчисляват краткосрочните обезщетения  при временна неработоспособност - 18 календарни месеца, при безработица и бременност и раждане - 24 календарни месеца

 

  • Запазва се режимът на изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност съгласно чл. 40, ал.5 на КСО –за първите три работни дни се изплаща 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение от осигурителя, а от четвъртия ден на настъпване на неработоспособността се изплаща парично обезщетение от ДОО;

 

  • Запазва се периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане от 410 дни;

 

  • Важно! Отпада възможността за получаване на обезщетение за временна неработоспособност след прекратяване на правоотношението

В чл. 42 ал. 2 от КСО  се отменя.

Стар текст:

Чл. 42. (1) Паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест се изплаща от първия ден на настъпването до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност. 

(2) Когато временната неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест е настъпила до 30 календарни дни от прекратяването на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 30 календарни дни. В тези случаи паричното обезщетение не се изплаща на лица, които получават пенсия или обезщетение за оставане без работа, определено съгласно нормативен акт. Изплатените парични обезщетения за временна неработоспособност се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия или им е изплатено обезщетение за оставане без работа.

 

  • Размерът на обезщетението за отглеждане на малко дете от една до двегодишна възраст се променя от 340 лв. на 380 лв.

 

  • Запазва се размерът на еднократната помощ при смърт на осигурено лице на 540 лв.

 

  • През 2018 г. продължава да действа въведената през 2017 г. възможност за майките (осиновителките), които имат право да ползват отпуск при бременност и раждане до навършване на едногодишна възраст на детето, но не го използват, а се върнат на работа, да получат обезщетение от ДОО в размер 50 на сто от полагащото им се обезщетение при бременност и раждане.

 

Относно пенсиите:

 

• Определя се следният минимален размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване за 2018 г.:

1. от 1 януари до 30 юни - 200 лв.;

2. от 1 юли до 31 декември – 207,60 лв. 

 

  • Повишават се изискуемите възраст и осигурителен стаж при пенсиониране за всички категории труд;

От 1 януари 2018 г. процентът за всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула се увеличава от 1,126 на 1,169 с процент, определен по правилото на чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване (КСО)
(3,8 на сто);

 

  • От 1 юли 2018 г.пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година, не се осъвременяват по чл. 100 на КСО, а се преизчисляват с новия процент за всяка година осигурителен стаж – 1,169;

 

  • Максималният размер на получаваните една или повече пенсии (за новоотпуснати и състояние) се запазва в размер 35 на сто от максималния осигурителен доход -  910 лв.;

---------------

Илюстрация: Designed by Freepik


Настоящото изложение има информативен и опознавателен характер. Изразява личното професионално мнение на авторите на сайта и не представлява конкретен съвет или консултация

10 Коментари

  1. Avatar
    Ваня Иванова 2018-10-08 14:03:27

    До Ирина Василева
    Не става ясно за какво питате, но най-добре ако имате въпроси по осигуряването се обърнете към НОИ

  2. Avatar
    Ирина Василева 2018-10-08 09:28:31

    Последните ми работни дни са 42 .в Англия.Има ли значение това,или трябва да са минимум 2 месеца.Благодаря,ако някой ми отговори.

  3. Avatar
    Донка Стефанова 2018-09-04 22:05:12

    30години непрекъснат трудов стаж евентуално освобождаване по по 331 колко месеца имам право на трудовата борса???

  4. Avatar
    accountingnews.bg 2018-04-12 18:27:02

    Институцията, към която следва да се обърнете е НОИ. Починалото лице трябва да е било в кръга на осигурените по КСО лица към датата на смъртта си - т.е да е работило по трудов договор или да е било СОЛ.Еднократната помощ при смърт може да бъде поискана от правоимащите лица в срок 3 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината, в която е настъпила смъртта на осигуреното лице.

  5. Avatar
    Светла Радева 2018-04-11 14:56:02

    Въпросът ми е свързан с изплащането на Еднократна помощ за смърт на осигурено лице в размер на 540 лева.
    Баща ми почина на 04.12.2014г , бидейки при смъртта си пенсионер на възраст 75г и 2месеца. Последната му пенсията за месец декември 2014г бе в размер на 493,76лева, и постъпи по разплащателната му сметка на 08.12.2014г - т.е. четири дни след смъртта му. От банката я задържаха до получаване на отговор от НОИ, ДАЛИ ПОДЛЕЖИ НА ВРЪЩАНЕ ТЪЙ КАТО Е ПОЛУЧЕНА В СМЕТКАТА СЛЕД СМЪРТТА МУ. Не подлежеше на връщане към НОИ.
    Въпросът ми е , имаме ли право наследниците на такава еднократна помощ за смърт на осигурено лице. Има ли срок на давност върху получаването на такава помощ ? Какъв е и от кога тече? Коя е институцията, която отпуска тази помощ, и обшият ред за кандидатстване?

  6. Avatar
    СТАЙКОВА 2018-03-28 17:54:54

    Здравейте, в бюрата по труда вече има програми за първо работно място на млади специалисти. Бъдете настоятелен и не се отчайвайте. Успех.

  7. Avatar
    Деница 2018-03-13 17:23:42

    Не се тревожете нищо няма да ви опишат НАП в кой град сте вие.

  8. Avatar
    Христо Стоянов 2018-03-12 18:16:24

    Това го разбирам.
    Проблемът е, че не съм платил здравните си осигуровки за 11,12.2017, както и за 01.2018.
    Всичко назад е платено, нямам други задължения.
    Това са три месеца и получих имейл, че срещу мен е започната процедура за принудително събиране.
    В НАП ми обясниха, че независимо, че нямам доходи съм длъжен да плащам и ако не успея да намеря парите... ще разпродават движимото ми имущество, а след това и недвижимото, ако се наложи.
    Аз съм сирак и апартаментът и компютърът са единствените неща, които ми останаха от моите родители. Всичко друго разпродадох, за да преживея до този ден с надеждата, че ще си намеря работа в един момент (инвестирах и в образование, за да повиша шансовете си). Не притежавам дори мобилен телефон.
    Могат ли да направят опис вкъщи на вещите ми и да ги продадат на търг или да продадат жилището ми?
    Моля Ви за съвет, защото не мога да си позволя адвокат. Ходих в съда и помолих за безплатна правна помощ, но ми отказаха... нямало такъв адвокат в съда, който да давал подобна помощ безплатно. В общината също не получих правна помощ. Разчитам единствено на Вас.

    С най-дълбоко уважение,
    Христо Стоянов

  9. Avatar
    accountingnews.bg 2018-03-12 15:19:04

    Здравните осигуровки гарантират свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с районна здравноосигурителна каса. /Чл. 4. (1) ЗЗО/ .

    Ако решите - може да не плащате здравните си осигуровки, но имайте предвид че, здравноосигурителните права ще бъдат прекъснати, ако не платите повече от ТРИ месечни здравноосигурителни вноски за период от 36 месеца. Когато здравноосигурителните права са прекъснати, т.е. за последните 36 месеца липсват повече от три вноски за здравно осигуряване, за да бъдат възстановени правата трябва да са заплатени всички задължения за здравно осигуряване за последните 60 месеца.

  10. Avatar
    Христо Стоянов 2018-03-11 23:48:36

    Здравейте!
    Преди две години завърших висше образование и се регистрирах в Бюрото по труда по местоживеене.
    От там ми обясниха, че трябва да отида в НАП и да подам декларация за самоосигуряващо се лице номер 7.
    Направих го и ми обясниха, че въпреки, че съм безработен и не получавам никакви помощи и обезщетения съм длъжен да внасям здравни осигуровки всеки месец.
    От Бюрото по труда все още не съм получил никакво съдействие за намиране на работа, въпреки че се разписвам всеки месец и притежавам висше образование в сферата на информатиката. Може би се дължи на факта, че живея в малък град или просто, че не желаят да ми съдействат. Всяка седмица кандидаствам и по различни обяви в джобс.бг и заплата.бг, но не получавам покани за интервю.
    За да заплащам ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ си здравни осигуровки, разчитах на роднини. Те вече не желаят да ми погат с тези плащания. От три месеца не съм ги плащал и получих вече няколко имейла, че е започнала процедура по принудително събиране на публичните ми задължения (здравни осигуровки за тези три месеца). В НАП ми обясниха, че щели да разпродават движимото и недвижимото ми имущество, защото дори и да съм трайно безработен съм задължен да плащам тези осигуровки.
    Моля Ви за съвет и помощ как да постъпя, защото опитвам по всякакъв начин да си намеря работа, но не успявам, а кандидатствам и за позиции за средно образование.
    Вече разпродадох голяма част от имуществото си на приятели и познати, за да си плащам тока, водата, интернета и храната с надеждата, че ще започна работа скоро.
    Имам ли право да не плащам тези здравни осигуровки, докато си намеря работа, защото не получавам никаква финансова помощ, нямам и никакви приходи.
    Или от НАП имат правото да разпродадат и малкото, което ми е останало и да ме оставят на улицата?

Напиши коментар